„Където и да избягам, аз не мога да избягам от себе си“ – Откровено за борбата със зависимостите

Експерти с опит в областта отбелязват кои са рисковите фактори за развитие на зависимост към наркотиците и как можем да ѝ се противопоставим осъзнато и градивно

Наркотичната зависимост представлява хронично заболяване, при което човек развива силна и неконтролируема нужда да употребява психоактивни вещества, въпреки че употребата му причинява различни вреди – физически, психически, финансови, социални и т. н. 

На 1 ноември от 10.00 ч. в София се проведе  национална конференция на тема „Да се справим със зависимостта: Заедно срещу алкохола, наркотиците и хазарта“, посветена на едни от най-опасните и разпространени зависимости в наши дни, отнемащи животи. Организатор на събитието бе терапевтичен център ЖИВА.

В сегмента от мероприятието, посветен на наркотичната зависимост, се включиха четирима доказани експерти със сериозен опит в областта.

Стефан Бакалов е началник на отдел „Борба с наркотрафика“ към агенция „Митници“. Посветил е над 30 години от живота си на борбата с наркотрафика. Освен това е и баща на две прекрасни дъщери и често посещава училищата, за да говори с децата за опасностите от дрогата като част от кампанията му „Не сте сами“.

В дискусията се включи и представител на отдел „Наркотици“ към ГДБОП, МВР. Той работи в системата на МВР над 10 години, повечето от които в ГДБОП, като активно участва в специализирани полицейски операции, разкриването на престъпления и неутрализирането на организирани престъпни групи, занимаващи се с разпространението, производството и трафика на наркотични вещества.

Гл. инспектор Денислав Донков е началник на сектор „Контингент и превенция“ в главна дирекция Национална полиция – МВР.

Д-р Цветеслава Гълъбова е психиатър и директор на националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Тя е виден говорител по въпросите за психичното здраве в България и често изразява загриженост за нарастващия брой зависимости сред българите и влошаващото се психично здраве на нацията.

„Където и да избягам, аз не мога да избягам от себе си“, започва своя разказ вече бившият зависим към наркотици Б. Той започва да употребява през 90-те, когато думата „наркоман“ звучи страшно, почти като присъда. Освен това признава, че е злоупотребявал и с алкохол. „Харесваше ми лесният живот“, признава той.

Зависимостта го кара да потъпква всякакви етични принципи и ценности, които човек може да притежава. „Безсилието беше ужасно. Аз съм тичал към квартала, за да си купя и съм плакал през времето, в което съм тичал натам“, разказва за зависимостта си Б.

Със задълбочаването на състоянието, мъжът започва да смесва наркотиците с лекарства и алкохол. Става бездомен. „Една сутрин се събудих в затвор и аз реално не си спомням за какво бях там“, припомня си той. „Безсилието ми пред употребата ме караше да бъда жесток. Аз нямах реален избор“, допълва Б. 

Това произлиза от усещането, че е изправен сам пред препятствията и никой не може да го разбере напълно. Сблъсква се с редица сериозни здравословни проблеми като панкреатит, алкохолна цироза и хепатит. Съобщават му, че не може да има деца.

Свързани статии

Признаци, че тийнейджърът може би взима наркотици

Въпреки силното отчаяние, Б. все пак намира сила да се изправи срещу зависимостта. В терапевтичния център той се изправя срещу себе си. „Приех себе си такъв, какъвто съм, приех миналото си, което директно ми даде правото на избор и аз си простих“, припомня си мъжът.

И допълва: „Започнах да обичам себе си, да приемам моите дефекти на характера – в центъра ми дадоха много стратегии как да се справям с тях, започнах да нося отговорност“. Сега, през призмата на изминалото време и научените уроци, той отбелязва: „Преди време бях роб на употребата, сега съм роб на възстановяването“. Днес не просто живее втори живот, но е и горд баща на три деца.

Според гл. инспектор Денислав Донков, днес фокусът на институциите попада все повече около реалните възможности за помощ към зависимите и насочването им към институции, които могат да им помогнат в борбата със зависимостта. Според него съществува ясно разграничение между зависимия човек и истинския престъпник.

Известно е, че психоактивните вещества могат да отключат психически заболявания. „Има ръст на психозите вследствие на употребата на психоактивни вещества. В последните години се употребяват основно стимуланти, които могат да отключат психоза, а могат да я отключат и след първа употреба“, коментира д-р Гълъбова.

„Психоза, която е отключена вследствие на употребата на наркотици, има по-различна картина от шизофренната и биполярната психоза“, допълва тя. Препоръката в тези случаи е да се приемат лекарства за период от 2 години, като ако в рамките на този период при неупотреба няма нови епизоди се смята, че психозата наистина е възникнала на база употребата на наркотици. Психозите вследствие употреба на наркотици протичат с много тежки психомоторни възбуди – този белег ги отличава от ендогенните психози.

Свързани статии

Миро призна, че е преборил алкохолната си зависимост

Д-р Гълъбова акцентира и върху създаването на ятрогенна зависимост към лекарства от страна на самите лекари. Обикновено тя се развива към медикаменти от типа на бензодиазепините.

Кампаниите и разговорите с подрастващи са ключови за превенцията. „Нашите срещи с децата са насочени към т. нар. превенция преди те изобщо да посегнат към наркотиците. Това е първата крачка и първата битка, която трябва да се проведе“, артикулира възможността за ограничение на зависимостите сред подрастващите специалистът.

Пенка Ватова, майка на зависим, също се застъпва за въвеждането на политики за превенция и създаване на условия за лечение на зависимостите. Тя акцентира върху ролята на родителите в борбата със зависимостта и способността да устоиш на думите на зависимия, без да отстъпиш. В името на бъдещето му.