Снимка: iStock
Видовден е особен празник в българската народна традиция. От столетия насам този ден се е приемал за миг на възмездие, въздаване на справедливост и ден, в който доброто се възнаграждава. По нов стил Видовден се отбелязва на 28 юни, неделя.
Според народните вярвания на Видовден нищо не остава скрито. Смята се, че грешките, несправедливостите и лошите постъпки стават явни и всеки отговаря за делата си. Оттук идва и известната поговорка: „Ще дойде Видовден!“, която означава, че рано или късно истината ще излезе наяве и всеки ще си получи заслуженото.
Това е ден за равносметка и справедлива оценка и може би неслучайно се пада в средата на годината. Можем да използваме деня, за да направим оценка на изминалите дни и да си поставим цели за месеците пред нас.
Не се върши тежка работа. В много райони на България жените не перат, не предат и не извършват тежка домакинска работа. Вярва се, че така ще предпазят дома и семейството си от беди и нещастия.
Хората посещават църква и отправят молитви за здраве, благополучие и добра реколта. В земеделските райони празникът е бил свързан и с надеждата за плодородна година.
На Видовден може да се правят различни гадания и предсказания за бъдещето. Смята се, че денят е особено подходящ за разкриване на скрити истини и за получаване на знаци за това, което предстои.
Според народните вярвания времето на Видовден показва какво ще бъде лятото и каква реколта може да се очаква. Ясният и слънчев ден се приема като добра поличба за плодородие и берекет.
В българския фолклор Видовден остава символ на деня, в който истината побеждава, а справедливостта възтържествува. Затова и изразът „Ще дойде Видовден“ продължава да се използва и днес, когато искаме да кажем, че рано или късно всичко ще стане ясно.
На Видовден човек трябва да бъде честен и справедлив.
Не бива да се лъже, защото истината скоро ще излезе наяве.
Денят е подходящ за прошка и уреждане на стари спорове.
Каквото направим на Видовден, ще ни се върне многократно.