„Сцената е моето лекарство“: Здрава Каменова за дебютния ѝ роман, театъра и живота

Снимка: Ивелина Чолакова.

Здрава Каменова е истинска фурия. Огнената ѝ коса се вижда отдалеч, цветните ѝ дрехи приковават погледите, а усмивката ѝ стопля за миг всеки, който я погледне.

Здрава Каменова е не само актриса, тя е драматург, писател, стендъп комик и сензация в социалните мрежи с видеа, които имат стотици хиляди гледания и са най-ефикасното лекарство срещу лошо настроение.

Мога дълго да изброявам успехите ѝ на сцената като артист, както и пиесите, на които е автор, но днес на фокус е друг неин дебют, а именно премиерата на първия ѝ роман „Любов в насрещното“.

От няколко години текстът „живее“ на сцената в едноименно представление, но след вдъхновяващи и надъхващи разговори с писателя Захари Карабашлиев, Здрава решава да създаде и роман по собствената си пиеса. 

Срещаме се в столичен мол, за да разговаряме за това ново предизвикателство. Докато седнем и се усамотим в уютно кафене, няколко човека се спират да поздравят актрисата и да ѝ кажат колко много я харесват, с каква радост следят изявите ѝ. А тя им отвръща с още по-широка усмивка и мили думи.

В последвалия разговор има много смях, искреност и доброта, която струи от Здрава. В тези редове ще разберете с какво се различава романът от пиесата и защо ѝ е било трудно да пише за любов... Приятно четене!

Как стигнахте от пиесата „Любов в насрещното“ до написване на роман?

Оказа се, че не е много далеч от мисълта човек, който пише в един жанр, да премине в друг. Предложението дойде от Захари Карабашлиев, за което съм много, много благодарна. И е едно от най-хубавите ми преживявания през последните години.

За много хора, сигурно, това да излезеш пред хилядна публика и да ти се случва постоянно и в България, и в чужбина, е нещо много по-вълнуващо. За мен обаче, този роман ме изважда на нова сцена. И затова сега вълнението е по-голямо, отколкото да се изправиш пред хиляди очи. 

Защото сякаш оставя по-трайна следа като написан текст? 

Не мисля, че е за това какво ще оставя, а по-скоро, че се опитвам да се развия като пишещ човек.

Всъщност това беше първото нещо, което като започнах да чета още на шест години, веднага започнах да си пиша някакви истории. Това е много важна част от мен. Добре, че беше издателство „Сиела“ да ми го припомни, защото толкова съм се разиграла, че за писане просто време не остава.

И като ме вкараха в тази задача, все едно се преоткрих. Все едно започва някакъв много уютен, нов период за мен. Удоволствието е толкова голямо в това да разгърна една история по-спокойно и в по-голям мащаб, че май няма да се спра, защото сигурно ще има поне още една книга. 

А по-различен ли е романът от пиесата? 

О, да. Много. Защото не знам колко хора успяха да видят „Любов в насрещното“, но дори и за тези, които са го гледали, дори за актьорите, които играят в представлението, книгата беше голяма изненада. Казаха, че на неподозирани места ме е отвела фантазията. И всъщност аз разказвам историята преди пиесата и след. 

Като спиноф.

Да, като спиноф, точно. Много ми беше интересно докато го правих. От театъра знам, че когато на човека, който създава нещото, му е много любопитно, интересно и сам се засмива, докато щрака по клавиатурата или играе, няма как тази енергия да не се пренесе и в този, който след това ще хване нещото в ръце и ще го чете.

Трудно ли се пише за любов? 

Ами, много. (Смее се). Това се смеехме, че толкова пиеси имам, но никога темата любов не я зачеквам, защото е много по-смешно, много по-лесно за мен да се шегувам с нещата.

Пък любовта е едно много красиво чувство, което заслужава да е на пиедестал. На мен ми е трудно да поставя нещата на пиедестал, аз по-скоро ги свалям от пиедестала.

И просто тези герои си се родиха сами пред очите ми. Това са наблюдения от много хора и двойки около мен за любовта, която е след 20 години брак и вече почва да не е точно любов, а да е един понякога досаден, понякога уютен навик, но доста убиващ смисъла на това едни хора да са заедно.

И изведнъж ми става много любопитно, че в тази тема мога много да внеса, защото това не е стандартната любов между едни съвършено изглеждащи, млади хора и светът е пред тях, и те винаги ще останат заедно, до края на романа. А тези хора просто се чудят защо са заедно и дали още дълго ще се търпят. И в това намерих и много пространство за хумор. Успях да вмъкна много истински ситуации от ежедневието и моето, и на моите приятелки.

Даже ме попитаха в едно интервю, няма ли някоя да се разсърди. Аз така съм ги омешала, че никоя не е точен конкретен образ, така че те ще се открият, но няма да се сърдят, защото от всяка съм взела по нещо и съм направила един емоционален миш-маш.

Снимка: Ивелина Чолакова.

Как реагира семейството ви на това, че черпите вдъхновение от истории и във вашия живот?

Аз съм си улеснила нещата, тъй като съм се омъжила за сценарист, който много добре знае, че и той си е крал много, и ние си крадем от живота и от нас си.

Даже отключващата сцена на романа започва с една случка, която се разигра във вкъщи и аз много му се смях, ние много се шегуваме един с друг. И казах, край, романът започва така.

Той е голям левскар, болен, фанатично. Когато отидох в семейството му, майка му ме посрещна на вратата с въпрос „От кой отбор си, моето момиче?“, и трябваше да кажа „Левски“, защото иначе няма как да станат нещата.

А как се гледа мач – той си е облякъл най-новата тениска на „Левски“. Кучето е облечено в тениската на „Левски“ от миналата година. Кучето не му е много приятно, но го обожава, защото е женска кучка.

Седи и го гледа, и търпи.

И той е застанал така прав, в кухнята, на един крак, защото тогава, миналия път, просто са вкарали „Левски“. И вижте сега, упорството на мъжа ми какво направи. Те станаха шампиони от толкова години, а не са били. И така, забавно ни е. Ние си намираме смешната страна на нещата.

Свързани статии

Пиесата „Любов в насрещното“ на Здрава Каменова се превръща в роман

Смехът е терапия, нали? 

Да, закачаме се много. Той е голям кавалер, мъжа ми. Той ги разбира нещата, аз повече се закачам с него, той се смее. Той се закача само със страховете ми, иначе ми създава усещане, че съм съвършена, красива и това е причината да не отслабвам, защото той непрекъснато ми обяснява, че съм идеална, идеална.

И ето, както виждате, и сега си хапвам нещо сладичко.

Идеална сте, разбира се. 

Благодаря! Прочетох един статус, че съвсем изчезнало така бодипозитив инфлуенсърството в България, което беше модерно, защото всички вече отслабват. Ама истината е, че не е изчезнал.

Аз продължавам да обяснявам на жените, че е много хубаво да си хапват и да се харесват във всичките си размери. 

Между другото, нещо, което никъде не съм казала, пък е важно. Защо ядем нещо сладко? Неслучайно е бисквитена корицата на книгата, защото главната героиня в паралелния си живот е направила сладкарски цех.

Сладкарничка, в която прави от бисквити реплики на мечтаните домове на хората. Ако примерно са видели в списание един дом, който никога няма да имат, си го поръчват от бисквитите. Тя ги прави и мебелите от бисквитки.

Или дома от детството им. Като съм си позволила една закачка, че Лили Иванова си е поръчала къщата от Кубрат, където се е родила, на главната героиня. Надявам се, Лили да ми позволи тази закачка, защото по-голяма дива няма. И исках така, да вдигна рейтинга на героинята. (смее се).

Премиерата на романа е на 26 юни. Как ще премине, свободен ли е достъпът? 

Хората се чудят, защото са свикнали да купуват билети за моите събития. А това е представяне, не е представление. Ще бъдат едни 30 минути, в които ще чуят откъс от актьори, изпълнен на живо от Богдана Трифонова и Стоян Дойчев.

Павел Терзийски, мой любим партньор на сцената, музикант и певец, ще изпее няколко красиви любовни парчета.

След което ще си зададем малко въпроси на сцената. Ще оставим пространство за въпроси от публиката и естествено всеки може да си купи книгата и да получи автограф. Входът е свободен, колкото и да не им се вярва на зрителите.

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Здрава Каменова (@zdrava_kamenova_actress)

А какво лято ви предстои, ще имате ли турне? 

То не спира. Може би като стана на 80 години, ще приключи турнето.

Мъжът ми казва, че дори да не мога да ходя, ще ме носи до сцената, ще ме хвърли, аз там ще живвам, защото всички вкъщи са осъзнали, че аз ако ще да съм много уморена, да имам болки, да куцам, кача ли се на сцена, всичко ми минава. 

Свързани статии

Стефания Колева, Здрава Каменова и Богдана Трифонова с нова постановка

Добре, как се случва това? Сцената мобилизира ли ви?

Това е абсолютното лекарство. Вярвам, че театърът е психотерапевтично преживяване. Писането също и всяко изкуство. Това те кара изведнъж да забравиш всичко твое и да си представиш, че си друг човек и да се ангажираш с неговия проблем.

И това толкова те разтоварва от тебе си, защото обикновено, когато сме си в мислите, ние се уморяваме от себе си. Така че, да, голяма работа е.

Но понякога, когато пък искаш малко да си със себе си, а трябва всяка вечер да играеш, има го и това нещо, че не можеш да се събереш.

А как преборвате умората, вие наистина не се спирате?

Много ми е приятно. Аз просто се забавлявам като дете. Наистина. Както каза майка ми, аз бях много сериозно дете. И вика добре, че стана артистка, че да си поиграеш на дърти години. Това е истината. То ако не ми беше толкова хубаво, нямаше да го издържа.

Но все едно да питаме, нали, някое дете, ами няма ли да се умориш да играеш на двора и да ходиш на сладкарница. Това си ми е сладкарницата и играта на мене на двора. 

А сърдят ли ви се например децата, че много пътувате, имате много ангажименти или успявате да намерите време? 

Много е интересно, че за хората може би отстрани, аз съм една майка, която твърде много отсъства, но истината е, това е обратна връзка от моите деца, че аз съм един от най-присъстващите родители в обкръжението ни, защото дори да пътувам, даже малко прекалявам, аз ги чувам по телефона много.

Знам всеки какво е преживял. Знам всяка минута кой къде е. Казваме си лека нощ, добро утро, стигнах на училище. Единственото е, че за мен е малко по-притеснително, че не съм реално вкъщи, но усещането, че съм си с децата, дори когато не съм в София, е много, много силно. И емоционално винаги съм насреща за тях.

Тъй като те са тийнейджъри, ако не бъркам, това е сложен период?

Ами, момчетата малко излазиха и като бяха тийнейджъри, имаше едно положение, в което трябва да догадвам какво се случва, да подпитвам. Но истината е, че не сме имали чак такъв тежък момент, защото винаги сме могли да си говорим и за неща, които, нали, можеш да скриеш от родителите си.

Убедили сме се, че трябва да намираме начин да си казваме нещата и по-важно е ние, родителите, как реагираме и ти като реагираш спокойно и в един диалог просто с децата. Това си ми е много важна част от мен. Майчинството си ми е номер едно.

Майчинството е много често на фокус и във видеата, които снимате. 

Да, и в стендъпите, с много чувство за хумор.

Много обичам децата ми, като се шегуват с мене. И то с черен хумор, ама много обичам. И както се шегуват, аз пък им казвам – тази смешка е много добра. И синът ми казва „Боже, боже, каква майка, друга майка ще се разсърди“, а аз няма как да не оценя смешката, като е толкова добра.

Или като ме имитират и аз им казвам, имитирайте ме, те го правят естествено, с негативните ми черти, а аз умирам от кеф! Това също се оказа, че е идеално за преодоляване на конфликти, за психологически тренинг, да караш семейството да се надсмива един над друг, да се имитират и така, без да сме го знаели, сме го правили и много помага.

Къде да поканим читателите ни това лято, за да дойдат и да ви гледат?

„Жена на море“ ми е много любимо шоу, което играя само три месеца в годината – юни, юли и август., на най-големите летни сцени във Варна, август месец, в Пловдив, в Бургас, в Шумен сме сега края на юни.

Където съм била с „Жена на море“ миналата година, сега ще мина с „Жена и половина“, другото ми шоу, което е сборно и събира много теми. Знам, че е любимо на публиката. 

С „Жена и половина“ ще бъдем в Созопол, Царево и Русе.

На Sofia Summer Fest ще бъда и с двете шоута, така че заповядайте на „Жена и половина“ и „Жена на море“, това лято по всички летни сцени в България.

А пък наесен в зала 1 на НДК, нали? 

О, да, и това се готви. Събрали сме едни прекрасни, млади музиканти, които ще са мой бенд на сцената. Събираме се и за репетиции, ще има и много пеещи момичета на сцената, заедно с мен, Яница Кънева, с която много работя, ще е солото.

Като казвам шоу, хората, които следят това, което правя на сцена, знаят, че аз съчетавам музиката и хумора и за мен това е най-хубавото. Аз бих искала да гледам такива неща на сцената. И ме е яд, че не мога да ги гледам, защото все ги правя.

Дано да ви последват и други колеги? 

Другите колеги пък да си измислят някакви техни неща. (Смее се).

Между другото, колегите много работят и се създават и много качествени неща и въобще важното е, че има кипеж, има и леко съревнование, което е много добро понякога.

Не всеки с добро се съревновава, но дори тогава това вдига качеството и не можеш да се успокояваш, трябва да се надскачаш. И така печели публиката в крайната сцена, като има творческа надпревара и се случват хубави проекти.

А научиха ли се хората как да се държат, защото ваши колеги понякога се оплакват, че по време на представления звънят телефони, хората скролват...

За мен това е най-голямото предизвикателство – да ги накарам тия хора да не посегнат към телефона.

Това, което ми е малко тъжно, много често го правят, знам, че не е от лошо, а от обич, но много посягат да снимат това, което виждат. Много им харесва, искат да си го запазят. Някои даже включват на лайф, но това, което артистът прави на сцената, не изглежда добре през камерата. И по този начин някак си не ни показва в светлината, в която искаме.

Другото е, че ние сме там, за да го преживеем без екран. И гледайки го през екрана, снимайки, то не въздейства по същия начин. Даже вчера на шоуто ми се наложи да спра и така да поговоря. 

Ама моите стендъп шоа го позволяват. Спирам, казвам си нещата.

Това, което не ми се е случвало вече от години е, ако някой започне да си говори с друг, докато ти говориш и категорично така пречи, а и е много обидно. Щастлива съм, че не ми се е случвало от много време.

Да поговорим и за вашите страхотни видеа в социалните мрежи. Превърнахте се в истинска сензация. Много ви се радват хората, споделят ви. Това как ви кара да се чувствате? 

Много ме радва! Има много жени, които казват „В тежък период съм. И гледам видеата ви едно след друго с часове, и някак това ме кара да гледам на живота по-леко“. Това е много важно за мен и е прекрасно. 

Но това, което малко ме дистанцира е, че има зрители, които някак си така се обсебват или почват да ме следват във всички градове. Ама живейте го този живот сега. Не искам да съм толкова важна и не бива, не е нормално.

Често ми казват „Вие сте уникална, вие сте невероятна“. Не, не, аз съм много обикновена и затова вие се припознавате с мен. Аз просто имам талант да разказвам. И съм смела, имам явно и някаква харизма.

Но не съм чак толкова уникална. Както казва дъщеря ми – „Успокойте се малко“. (Смее се).

Идвайте, радвайте се на това, което правя. Но нека да не се превръща в излишно издигане на някакъв пиедестал.  Аз съм абсолютно обикновен човек и много държа да е така, защото това го прави смислено. 

А имало ли е някакви по-странни реакции, като пускате видеата в социалните мрежи? 

Преди време имах, да. Много обсъждаха колко съм дебела, грозна и некадърна. И как преигравам. Любимото е преиграва. Имам чувство, че това е дума, която са научили, че е обидна. Дори не е осъзнавана. И така. 

Но да ви кажа, аз като прочета няколко негативни коментара, злостни и ми става много неприятно. Тогава спирам изобщо да чета коментарите, просто продължавам напред, защото истината е, че ако ги чета, ще се откажа.

Наскоро се престраших да попрочета, бях в особено добро настроение. Изненадах се, че няма. Няма негативни коментари, което сега пък, нали казват, че не е много хубаво. Трябвало да има и негативни, за да си успешен, не знам. По-приятно ми е да няма такива коментари. (Смее се). 

Благодаря за разговора. Да завършим с вашето пожелание към читателите за лятото?

Който е гледал „Жена на море“ знае моята трактовка на „олинклузив“ каква е – просто в един миг от лятото да имат точно това, от което имат нужда и нищо повече. Понякога това са един чифт очи, тишина и хоризонт.