Снимка: iStock
15, 16 и 17 юли са известни като горещниците – трите най-горещи дни в народния календар. Според старите вярвания те не само бележат върха на летните жеги, но и предсказват каква ще бъде идващата зима, дали ще е мека или сурова.
Днес ежедневието ни не зависи толкова от времето, но в миналото хората са живеели в пълна зависимост от природата. Затова горещниците заемали важно място в народния календар. Трите дни съвпадат с празниците на светите Кирик и Юлита (15 юли), света мъченица Юлия (16 юли) и света великомъченица Марина (17 юли). Вярвало се, че почитането им предпазва домовете, нивите и реколтата от пожари, суша и градушки.
Според народната традиция през тези три дни не бива да се работи, особено ако дейността е свързана с огън, желязо, печене или ковачество. Смятало се, че нарушаването на забраната може да донесе пожари, болести и други нещастия. Затова горещниците били време за почивка и въздържание.
Едно от най-строгите правила е да не се пали огън. Хората вярвали, че през тези дни той лесно може да стане причина за голям пожар. Затова храната се приготвяла предварително, а на трапезата присъствали предимно студени ястия.
Старите поверия предупреждават, че през горещниците не е добре да се влиза в реки, езера или морето. Смятало се, че водата е опасна и може да причини болест или дори удавяне.
Вярвало се, че сънищата, поличбите и случайните знаци през тези дни носят специални послания. Хората обръщали внимание на всичко, което виждат или чуват, защото го приемали като предвестник на бъдещи събития.
В различни краища на страната се изпълнявали обреди като „пеперуда“ и „герман“, чрез които хората се молели за дъжд, добра реколта и защита от суша и пожари.
Горещниците са сред почитаните дни в българския народен календар и са свързани с множество забрани и ритуали, насочени към предпазване от природни бедствия.
Най-стриктно се спазвали първият и третият ден. Тогава не се ходело на нивата и не се извършвали земеделски дейности като жътва, косене, копаене или вършитба.
Забранявало се също месенето и печенето на хляб, както и паленето или изнасянето на огън извън дома, тъй като се вярвало, че така семейството и реколтата ще бъдат защитени от огнени стихии и градушки.