И кучката майка да не става

И кучката майка да не става – това казваше моята майка навремето, когато я ядосвах. Толкова се смеех тогава на тези думи, не можех да усетя болката в тях, бях дете.

След няколко години детето роди дете и беше щастливо да се събужда сутрин и да заспива вечер с мисълта, че е полезно някому. Да живееш само за себе си е твърде елементарно. Казват, че не съществуват думи, които да опишат майчините вълнения през всеки един ден от израстването на рожбата им. По инерция вярвах в това. Сега обаче знам със сигурност, че не са сътворени думи, с които да изплачеш майчината си мъка. То не е мъка, не е болка, то е като виене на куче на месечина – неспирно, протяжно, като на гроб.

Когато разбрах, че дъщеря ми прави секс от 12 – годишна, пие алкохол и взема наркотици, облякох си палтото и тръгнах към езерото отсреща. Беше нощ, валеше пороен дъжд, а вятърът от Северно море не може да се опише. Бях убедена, че искам да се удавя, дори си повярвах. И досега не знам кой точно ме спаси – Господ, Тя или онези думи на мама от моето детство "И кучката майка да не става".

Не се удавих, върнах се в къщи, за да се опитам да я спася. Да спася онова, което е останало от детето в нея, да опазя изтърваните думи на доверието помежду ни, да им вдъхна нов живот, нов смисъл и всъщност да спася самата себе си. Мисля, че успях, след като вече мога дори да го напиша.