Детето и книжката

Кога да подарим първата книжка на детето?

Тук са валидни принципите на Мечо Пух: “Колкото повече, толкова повече”; Колкото по-рано, толкова по-добре. Вярвам, че любовта към книгата се възпитава. Въпросът е кой ще има тази привилегия. Родителят? Учителят? Или детето, решило да намери собственото Аз, посредством книгата? Според мен не би трябвало детето да посяга към книгата само защото се чувства изолирано или самотно в определен период от своето развитие. Наистина в днешно време повечето деца наблягат на детските филмчета. И това е естествено при днешното ниво на технологиите, но не е основание да пречи на контакта на детето с книгата и с родителите му. Напротив, компютрите помагат на децата да се ориентират по-бързо в съвремието и по-адекватно да получават необходимата им информация, знания и умения. Въпросът е, че не трябва да се изоставя комуникацията. А общуването с книгата, всъщност е общуване между детето и родителя. Когато те четат заедно или разглеждат книжки, те изграждат помежду си една плетеница от нишки на доверие, любов и приятелство. По този начин може да се стимулира у детето абстрактното мислене, желанието само да римува, да измисля истории, да преразказва, да наблюдава. Децата обичат да играят по този начин и им харесва, когато имат слушатели, пред които не се притесняват и могат да отпуснат въображението си изцяло.

Както е добре още от самото раждане на детето да бъде обградено с любящи родители, така е добре да бъде обградено и с повече книжки. Когато детето расте сред книги то започва да ги възприема като нещо необходимо и естествено. Както в къщи има столове и маса за хранене, точно толкова естествено е да има и библиотека с книги. Ако още от малко то не бъде възпирано да си играе около семейната библиотека, да вади книгите, да ги размества, да ги разглежда – дори те да не са с илюстрации, смятам, че ще се отрази благотворно на неговия интерес към книгата.

Съвремието предлага голям избор на детски книжки, където за най-малките е акцентувано предимно на цветните картинки. Може би повечето хора смятат че подобни съвети са смешни и ненужни, но за някои биха били полезни, а именно за онези, които досега не са се занимавали с деца и не са се интересували какво се предлага на пазара, нито какви са детските вкусове и предпочитания на дадена възраст. Именно за тях ще напиша накратко някои най-общи описания и съвети.

За децата от 0-3 г. може да изберете гумени книжки с животни или фигурки; книжки от плат; картонени книжки с дръжка. Те стават за разглеждане, дъвчене, носене и мачкане.

Това са пъстри книжки, с ярки и контрастни цветове. По този начин децата лесно и по увлекателен начин се запознават със заобикалящата действителност. За някои от тях това е единственият начин да научат как изглежда котето, петлето, телето и други домашни животни. Могат да започнат да разпознават основните цветове и форми. Все повече на българския пазар навлизат книжки, който са същевременно и интерактивни играчки. Те могат да издават звуци – например като натиснеш картинката на котенце може да чуеш “мяу”. Има книжки със светещи звездички, писукащи и пеещи книжки, с които децата могат да се забавляват с часове. Определено за малките тези книжки са чудесни забавления, но за съжаление все още не са на достъпни цени и са предимно внос. Но някои от българските издателства започват да разчупват традициите и да се насочват към такъв род издания: книжки, които представляват картонено животинче с очички, картонени книжки с изрязани кръгчета или квадратчета, от които се подава муцунка на горско животинче.

За децата от 3-5 г. има голям избор от книжки. На тази възраст децата основно харесват кратките четиристишия с пълна рима, в които да се разказва за познатите неща от заобикалящия ги свят. Обичат кратките приказки, харесват сами да измислят историйки по картинки. И на тази възраст им допадат цветните картини с много детайли. Книжките пъзели, книжките със стикери и тези, в които се дооцветяват отделни елементи. Зависи от темперамента и предпочитанията на детето, но някои от тях предпочитат да им четат когато вече са легнали в леглото и са затворили очички; други държат да разглеждат картинките, сами да прелистват книжката и активно да участват с въпроси и коментари по прочетеното – при тях едва ли четенето е най-добрият начин за приспиване.

Децата започват да проявяват интерес към научно популярни списания и енциклопедии – такива все повече се намират на нашия пазар. Те са богато илюстрирани и със занимателни и лесно разбираеми текстове. Дори на този етап да не могат да ги четат сами – те проявяват любопитство. Интересува ги колко години живее слона, дали гепарда е най-бързото животно и какво ли още не. Харесват им панорамните книжки с тайни прозорчета за отваряне, където сами могат да дръпнат шейната на дядо Коледа да се придвижи напред или да помогнат на птичето да излети от клетката. С една дума всяка богато илюстрирана книга е интересна за децата. Преди да се появи масовата индустрия на детските книги и играчки хората са чели на децата си направо стихове и романи, които на тях са им допадали. Просто вместо да четат мълчешком, пред камината, са започвали да четат на глас на цялото семейство. Дори неадаптираните приказки на Андерсен може да се каже, че не отговарят на тенденциите в съвременното книгоразпространение за деца, но факт е, че те са разбираеми за децата и докосват тяхното въображение и чувства. С една дума смятам, че детето би могло да разбере всичко поднесено по достъпен начин. Ако можете да обяснявате добре, детето би схванало всичко – дори икономическа или медицинска литература. Разбира се не е необходимо да затормозявате детето, но исках да илюстрирам, че децата не бива да се подценяват – те са изключително любознателни, умни и схватливи. Лошото е, че обикновено родителите нямат време, нерви и понякога и умение да общуват с тях. Но отделяйки дори половин час на ден да занимавате детето с книжки, то това е един прекрасен начин да общувате и помежду си.

За децата от 5-7 години са подходящи същите книжки както и в предишната възрастова група. Единствената разлика е, че децата вече се опитват сами да подбират книжките и сами да ги четат. Естествено всяко дете се развива в свой собствен ритъм. Има деца, които проявяват интерес към буквите още от тригодишни, от момента когато забележат, че в книгите освен картинки има и малки черни паячета. Други оставят това откритие за последният възможен момент и това е тръгването на училище. Разбира се интересът към четенето зависи и от натиска или промотирането на желание към четене от страна на родителите. Децата и в тази възраст са любители на енциклопедиите, увлекателните разкази и веселите истории. Може да използвате книжките от по-ранното им детство, за да се учат да ги четат сами, както и да откриват света на книгите за по-големи – като например детските приключенски романи.

За децата над 8 години са подходящи енциклопедии за по-големи деца и детски романи. Сега издателствата градират възрастово енциклопедиите, но според мен не е проблем да се купи, примерно, на 4 годишно дете богато илюстрирана енциклопедия, подходяща за 8 годишно. Тя може да му стане любимата книжка от ранно детство. Отначало то ще разглежда картинките и мама или татко ще му четат и обясняват за какво става дума, след което само може да започне да я чете. Мисля, че 8-10 г. е възрастта, в която повечето от децата започват да проявяват нежелание към четенето – може би защото свързват четенето само с училището и от тук с нещо, което е по задължение, а не за забавление. Мисля, че е добра идея да обсъждате помежду си истории от детски книги, така че индиректно да запалите въображението им да ги прочетат или пък да намекнете, че филмът по еди си коя книга е пропуснал най-интересната нишка от повествованието. Дори и да не е така, след като детето вече прочете книгата и я сравни с филма, то ще има собствено мнение и може да обсъдите заедно доколко се припокриват. Това е времето когато децата сами започват да решават кое им е интересно и кое не, и е прекрасно ако четенето се окаже едно от предпочитаните от тях неща. Веднъж човек запалил се по четенето му остава за цял живот. А всички ще се съгласят, че четенето е изключително човешка привилегия. Книгите имат силата да възпитават морално и естетически, имплицитно да внушават модел на поведение и ценностна система. Но тук е момента, в който родителите се сблъскват с по-големия проблем – пред тях стой не само въпроса – дали е добре детето да чете повече или по-малко и от каква възраст, но какво да чете и кога? В днешния динамичен век това се явява изключително сложна дилема, с която според последните статистики и изявленията в пресата, обществото ни не се справя особено успешно. Затова може би родителите са тези, които трябва да измислят специфичните начини, посредством които да приобщят детето си към четящата аудитория – не лека и много отговорна задача. Мисля, че тук е мястото да се споменат детските сайтове за образование и култура, които посредством игра приучват децата да четат и да проявяват интерес към литературата. Децата определено обичат да играят в Интернет, да рисуват, да участват в забавни викторини с награди, в конкурси за най-пролетно стихче, илюстрация по приказка и други подобни. Така посредством забавни текстчета и любими герой те започват да използват Интернет не само за игра. Постепенно те се научават как да търсят информация, от линк на линк достигат до нови интересни четива, много нови знания, научават и чужди езици. Така те започват да се ориентират в Интернет много по-добре от родителите си. Въпросът е, че родителите са тези, които да им дадат първоначалните напътствия в света на книгите и Интернета, така че децата да ги използват, за да изграждат себе си, а не да се саморазрушават.

Пожелавам на всеки един родител да даде най-доброто от себе си, за да спомогне децата му да станат личности, с които да се гордеем.
Още по темата