Всички родители изпитват желание да помагат на децата си. Това може би е най-нормалният инстинктивен рефлекс, който всяка майка и всеки баща има към детето си. Всяко дете има проблеми – с ученето, с игрите, с приятелите, но това не означава винаги тези проблеми да се решават от родителите.

Този навик е изключително вреден за децата. Бързата реакция на възрастните и опитът им позволява да могат да се справят с най-различни ситуации. Но трябва да осъзнаят, че и детето трябва да се научи да полага усилие за преодоляване на тези ситуации и проблеми.

В противен случай детето свиква, че винаги има някой мъдрец, който ще се намеси и ще оправи нещата. Децата все още не са свикнали да разсъждават като възрастни и да оценяват помощта. Те я приемат буквално, като даденост и привикват към нея.

Чрез непрекъснатото вмешателство родителите отнемат ценната възможност на децата да се учат. Опитът е един от най-ценните уроци, които остават запомнени за цял живот и които се превръщат в коректив за бъдещите действия. Изграждането на ценностната система зависи от това.

Как иначе ще придобият знания, умения и способности, ако не чрез грешките, трудностите и проблемите?

Намесването във всяка една проблемна ситуация от страна на родителите крие риск от това детето да порасне неоправно, със слаби обществено-социални умения, което ще бъде голяма пречка за цялостното му развитие в личен и професионален план.

Децата живеят в свят, в който всички на практика са „по-добри“ от тях в много отношения, защото са по-възрастни, по-оправни и с повече опит – родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри. Те всички им казват какво да правят с цел да им помогнат и да ги предпазят.

Вместо това дайте възможност на децата да покажат собствените си постижения и способност да се справят с проблемите и препятствията.

Как да действате?

Отдръпнете се

Наложете си да се научите да спирате този порив за моментално намесване в проблемната ситуация. Просто слушайте. Научете и разберете версията на детето си за проблема и неговата гледна точка. Това е възможност да получите реална представа за неговия вътрешен свят и разбирания.

Още по темата

Изразете съпричастност

Да се отдръпнете не означава да пренебрегвате проблемите на детето и да го оставите на емоционален самотек. Напротив – покажете вярата си. Насърчете го да предприема предизвикателства и да не се страхува да се сблъсква с тях.

Задавайте въпроси

Опитайте се да разберете какво смята да направи детето с възникналата ситуация. Попитайте го какво мисли по въпроса и кои са правилните решения според него. Така косвено ще му дадете насоки, ще засвидетелствате родителската си подкрепа, но без пряко да решавате проблема.

Насърчавайте го

Припомнете минали проблематични ситуации, с които детето се е сблъскало и които в крайна сметка е преодоляло. Напомняйте му за успехите, за това, че може да се справи, само трябва да намери начин.

Оценете и празнувайте победите

Винаги, когато детето успее да се справи с някакъв проблем или ситуация, го отбелязвайте. Награждавайте се взаимно! Избягвайте да награждавате детето с пари или лакомства. То не е дресируемо животно, а човек, който трябва да разбере смисъла на това да се противопоставяш на проблемите в живота.

Аплодирайте резултатите и изграждайте смелост и издръжливост у детето. Така то ще добие увереност, смелост и способност за себеизрастване.