Бихме искали да вярваме, че благодарение на съвременния начин на живот и на еволюцията в разбиранията ролите на двамата родители вече са взаимозаменяеми. Искаме да вярваме, че малко или повече „новите“ татковци хранят, разхождат, глезят и къпят децата наравно с майките.

Вярваме, че от своя страна майките споделят с облекчение родителските и домакинските задължения заедно с мъжа на своя живот. Какво е положението в действителност?

Мястото на бащата

Жените наравно с мъжете са по цял ден на работа. Когато има нужда, кой си взима отпуск по болест за гледане на дете? Кой води детето на лекар? Кой го записва в детската градина? Кой става нощем? Кой пере и глади? Кой носи конкретната и ежедневна отговорност за домакинството и възпитанието на децата?

Уроци за живота от един баща към дъщеря му

Майката, все майката.

Единият процент съпружески двойки, който е изключение от правилото, непрекъснато е рекламиран на първите страници на женските списания, но той не събира особено много последователи.

Когато детето отхвърля баща си

Чести са случаите, когато дете на възраст около 3 години търси единствено майка си. То се лепва за нея и просто я обсебва. Ако бащата поиска да се занимава с детето, за да го облече или нахрани, то започва да крещи: „Не тати, мама!“ Това натъжава бащата и го кара да си мисли, че няма място във възпитанието на малчугана.

Детето смята, че мама прави всичко по-добре: милувките, намазаните филийки или завързването на връзките на обувките. Защо? Просто защото то я познава толкова добре, че нейната намеса не нарушава рутината. Тяхната „двойка“ е добре смазан механизъм.

Бащата трябва да упорства, без да смята, че отхвърлянето поставя под въпрос обичта на детето към него. Нещата ще се оправят, когато той изгради навици на общуване със своето дете.

Баща за настоящето и за бъдещето

Би било много късно да се опитвате през юношеството да установявате контакти, които не сте създали през първите детски години. Младежът няма да има какво да споделя с онзи, който никога не е имал време за него.

Що се отнася до подаръците, до прекрасните почивки, те нищо не компенсират, още по-малко пък ежедневното грижовно внимание. Напротив, детето доста бързо открива правилното им тълкуване: средство за оневиняване, заместващо времето, което не сме отделили на детето си, с пари, които пръскаме за него.

Често татковците „нямат време“. Бащата и децата за миг се разминават сутрин или вечер, набързо се целуват за довиждане. Прибавим ли към работния ден и времето за транспорт, общуването между родители и деца е твърде краткотрайно и това е твърде жалко.

Защо присъствието на бащата е толкова важно

Всъщност положението в съвременните семейства е различно. Някои бащи поемат майчините грижи напълно или отчасти. Други поемат грижата за банята, игрите и понякога или всеки ден – разходките. Някои бащи пък само в неделя играят с детето. Това не е достатъчно, за да установят отношения на доверие и нежност.

Още по темата

Ролята на бащата е уникална

Нито работата, нито дори раздялата на родителите не може да оправдае всичко (майките също работят). Винаги е възможно да се обадите по телефона на детето си или да отделите някакво време през деня да се разходите с него. Банална истина е констатацията, че изгубените години не се връщат. Това с пълна сила важи за възпитанието. Ролята на двамата родители е еднакво важна за детето. Дори ако отсъствието на единия или другия родител зависи от редица фактори, тук става дума за бъдещото равновесие на детето.

Днес често се срещат родители, които не споделят ежедневието на своето дете. И в тези случаи можете да изпълнявате пълноценно ролята си на баща или майка. Стига да искате да сте възможно най-близо до детето си, да следите неговото развитие и да заемете истинското място в неговия живот.

Да си баща е многостранна и отговорна задача

По традиция бащата винаги е бил посредникът между детето и обществото, в което постепенно го въвежда. Наред с други основополагащи резултати за детската психика, бащата е този, който:

  • въвежда детето в света, като го измъква от двойката майка – дете и му дава възможност да стане самостоятелно;
  • предоставя му нови, по-възбуждащи стимули;
  • служи му за обществен модел, нещо като опора и отправна точка, което дава възможност на детето да направи своя избор и да се ориентира;
  • със своя авторитет вдъхва увереност на детето, засилва привързаността му и го предразполага да се противопоставя, без да се страхува от отрицателните последици;
  • дава възможност на детето да направи разлика между половете и да открие своя собствен пол: момчето в лицето на бащата има образец, с който се идентифицира, а момичето – мъж, когото да очарова.

* * *

Откъс от „Моето бебе от 1 ден до 3 години“ на Ан Бакюс
Издателство „Слънце“