Коледа – време за мечти

Всяка година с родителите ми и с по-малкия ми брат Драго отиваме на село при баба и дядо и там оставаме за Бъдни вечер и Коледа. Спомням си колко вълнение ми носеше само мисълта, че тръгваме за село, а да не говорим за това, че ще дойде Дядо Коледа и ще остави подаръци под елхата. Винаги се притеснявах, че не съм била достатъчно послушна през годината и, може би, този път Добрият Старец няма да мине през нашия комин. И за голяма моя радост, той никога не ме забравяше и на сутринта се събуждах и виждах прекрасните дарове, които той бе оставил под елхата.

А подготовката за празника беше още по-невероятна! Но тя и сега си е такава. Винаги украсяваме елхата една седмица преди Коледа и с нетърпение очакваме да дойде по-скоро Светлия празник. По стените слагаме гирлянди и множество малки лампички. Толкова е светло, когато те блещукат! Винаги започвам да мечтая и като че ли не мога да се изтръгна от този свят на мечтите си. Искам да живея в една приказка, а оставам доста разочарована като разбера, че е невъзможно.

И така. Баба винаги прави питка, която е наистина вкусна и слага само една пара вътре. С Драго винаги се опитваме да разберем къде е монетата, но баба не ни дава да стоим при нея, докато тя меси. Започваме да нареждаме трапезата. Стараем се винаги броят на ястията да е нечетен брой, както повелява традицията за Бъдни Вечер. Обикновено слагаме орехи, ябълки, ястие от сух боб, постни сърми, сушени плодове, кромид лук и разбира се питката. Сядаме на трапезата и по стар обичай се стараем да не ставаме от масата в продължение най-малко на 2 часа. Дядо разчупва питката и подава по едно парче на всеки. С много трепет и надежда започваме да търсим монетата. Всеки се надява паричката да е в неговото парче. На който се падне късметът – той ще бъде здрав и богат следващата година. След това си избираме по един орех и го счупваме. По това колко е здрав орехът, който сме избрали, съдим за това дали ще сме здрави и щастливи. И така преминава вечерта, като разбира се, оставяме масата неразтребена, за да може Дядо Господ да си похапне през нощта. Лягаме си, а на сутринта си подаряваме подаръците.

Денят на Коледа минава по-спокойно. Слагаме едно голямо дърво в печката, което гори почти през целия ден. Толкова е топло! А навън е студено и мрачно. След като дървото изгори, баба слага пържоли и ги пече на една малка скаричка. Обядваме с тях и прекарваме останалата част от краткия ден във весели приказки и гледане на телевизия.

А в деня след Коледа си тръгваме от село и се прибираме отново вкъщи и започва същото трепетно очакване на Новата Година. На 31 декември вечерта си оставаме или отиваме на ресторант с приятели.

Ето така преминава Коледа за мен и за моето семейство. Винаги има нови мечти и стремежи. Но никога не се разделяме и сме щастливи заедно. Сега ще отпразнувам седемнадесетата Коледа в моя живот и се надявам всичко да премине по същия начин както и преди. И дано да се сбъднат мечтите ни...