Аз като всички хора съм една малка част от Вселената. И всяка година с трепет и желание чакам новогодишните празници. Обичам ги, защото в този сложен и забързан свят, в който живеем те са може би единствените празници, на които се виждаш с близки хора, седиш на масата и не мислиш нищо освен това, че ти е хубаво и весело. С трепет чакам дните, в които тръгвам да правя подаръци – по нещо малко за всеки, но от сърце. Децата са тези, които получават най-големите подаръци – но те го заслужават.

Новогодишната украса винаги я правя по-рано, защото обожавам да гледам дома си украсен – с елхата, с гирляндите, със свещниците, с всичко, което може да се почувства празника.

Трапезата винаги се старая да бъде традиционна. На Бъдни вечер, този така свят празник за всяко семейство, слагам 7, 9 или 11 ястия, като задължително има халва, боза, чесън, на който преспиваме с пожелание, плодове, боб или чушки пълнени с боб, тиквеник и ...

На Коледа вечерята е по мой обичай – пържолки задушени с гъби, кисели краставички и топено пушено сирене.

Нова Година е свят празник за всеки. На този ден всяка домакиня се старае да пълни трапезата си с всичко, което има на пазара. Аз специално украсявам всичко, което се сетя – чашите за шампанско, масата с новогодишна покривка, салфетките, всичко правя на този ден да носи настроение.

Баницата е с късмети, които сама си измислям – за здраве, за нов дом, всичко хубаво, което би си пожелал човек и малко майтапи.

Когато Новата Година се празнува вкъщи, правя новогодишна томбола за всички, които сме на масата – по нещо малко и в повечето случаи е майтапче-сувенирче, което допълнително създава радост и настроение.

Дни преди Нова Година си поръчваме Дядо Коледа, който идва и донася желаните подаръци на децата. Те все още вярват. По този случай още помня как вече помъдряла една година открих, че Дядо Коледа има същите маратонки като на баща ми. Без да осъзнавам, че е бил той. Но нали няма по-велико и силно чувство от Вярата. И именно тези празници ни карат да живеем с вярата, с обичта на ближните, да се радваме на това, което сме постигнали “тази година” и да си пожелаем какво искаме за “другата година”.

Празнично е и когато децата пеят детски новогодишни песнички, които всички знаем. На миналата Нова Година в 12 часа пуснах на диск Химна на България и Дунавското хоро и беше много вълнуващо. И ще го правя всяка година – ето и един нов обичай в нашето семейство.

И не накрая, след 12 часа моят съпруг – Васил има имен ден и веселбата подема нов подем. Това е. Нова Година – нов късмет.

Пожелавам на всички хора по света весело посрещане на празниците, много усмивки, здраве и късмет в Новата 2006 година!