Свободно време

Бижу, което променя съдби

„Гривна на желанията“ – Мелиса Хил

29.07.2013г. / 10 45ч.

Аз жената

Мелиса Хил е автор на няколко романа, станали бестселъри в Ирландия, Великобритания, Испания, Италия и др. Тя дебютира на българския пазар с „Малка кутийка от „Тифани“, а на 24 юли 2013 г. излиза втората й книга – „Гривна на желанията“.

Младата дама е известна като „кралицата на неочакваните обрати“. Читателите по целия свят признават, че в книгите й ги впечатлява сърдечността, ирландската непринуденост и умението й да изпълва сюжета с изненади. Самата авторка признава: „Особено ми допадат романи, в които има включена загадка и тя трябва да бъде разплетена, както и неочаквани моменти. Затова очевидно инстинктивно включвам тези неща от самото начало и в моите текстове“.

И „Гривна на желанията“ не прави изключение. Хил разказва историята на една изгубена гривна, която събира пътищата на няколко човека, и това може да промени съдбите им завинаги!

Най-ценното в живота на Холи О'Нийл са нейният 10-годишен син и гривната с висулки, която е получила анонимно преди години. Оттогава във важни за нея моменти се появява ново талисманче, което тя добавя към другите – сякаш мистериозният изпращач знае кога има нужда от магия в живота й.

Холи е щастлива от работата си в малък винтидж магазин, където продава красиви дрехи, носени някога от богати и известни личности. Малко преди Коледа пристига нова пратка и тя открива в елегантно сако „Шанел“ сребърна гривна с висулки. Холи е убедена, че трябва да намери собственика й и да му я върне. Въпреки че единствените следи към него са само висулките...

Търсенето я води из цял Ню Йорк, като постепенно Холи събира чрез фигурките детайлите на един живот. Но и въобще не подозира къде ще я отведе това...

Нежна и романтична история, която носи магията на любовта. Идеален роман в допълнение към лятното слънце на плажа

„Новата книга на Мелиса Хил е абсолютно фантастична и невероятна! Красиво написана, красива история, красива корица... Мога да продължавам само с този епитет!" Debrasbookcafe.blogspot.co.uk

„Чаровен и забавен роман, чете се на един дъх. И краят бе фантастично вдъхновяващ!" Internationalchicklitmonth.com

„Гривна на желанията“ е изумителна от началото до края, харесвам всяка страница в нея. Мелиса Хил успява да задържи вниманието върху историята на всяко талисманче от гривната и начинът, по който е разказана, ви кара да искате да научите още и още..." Chicklitchloe.blogspot.co.uk

„Препоръчвам „Гривна на желанията“ на всички романтици. Историята ще докосне сърцето ви." Bestbookstoread.co.uk

Откъс:

Холи плъзна умело ножа по тиксото на първия кашон, отвори го бързо и само с един поглед разбра, че е подреден от ценител. Стоките им идваха в какви ли не опаковки – чували за смет, кутии от обувки, даже щайги. А този кашон бе опакован и подреден много добре, като че ли собственикът е бил напълно наясно със стойността на дрехите. Най-отгоре имаше няколко разкошни кожени чанти, а под тях няколко костюма, и всичко това бе опаковано внимателно и поотделно с тънка хартия. Костюмите бяха три на брой. Холи ги извади и ги закачи автоматично на закачалки. Огледа ги. Това бяха три перфектно поддържани костюма на Гучи – един розов, един кафяв пепит и един черен. Подсвирна тихичко.
– Много добра стока! – промърмори си под носа.
Но защо човек ще иска да се разделя с подобни дрехи? Усмихна се, отговорила си сама на този въпрос. Защото има достатъчно пари, за да си купи нови. Впрочем това бе типично за този период от годината, особено сред богаташите в Ню Йорк, които редовно прочистваха гардеробите си, подготвяйки се да ги напълнят с нови дрехи от празничния пазар. Браво на тях.
Зае се със задачата да ги огледа за сълзи и други петна, както и да прегледа джобовете им. Хората рядко използваха джобовете на дизайнерските сака и затова те обикновено си стояха зашити, за да поддържат формата на дрехата.
После се върна към кашона, разтвори го още по-широко и зърна вътре... червено кадифено сако. Много скъпо сако, от класическо червено кадифе. Най-вероятно „Шанел“.
– Ах, каква красота! – възкликна тихичко, докато го вадеше и го разгъваше внимателно. Усмихна се, докато оглеждаше шевовете – качеството на изпълнението на марката „Шанел“ превръщаше дрехите им в истински произведения на изкуството.
Докато го оглеждаше, не можа да не се запита как ли би изглеждала в него. Накрая се престраши. Съблече внимателно собственото си сако и го остави настрани. За разлика от роклята това сако можеше да се окаже по джоба й. Освен това беше практично и тя би могла да го носи навсякъде, без да чака появата на специален случай. Облече го, закопча го и прокара леко ръце по фината материя, за да провери как й стои.
Но когато се обърна към огледалото, за да се погледне, усети нещо друго. Нещо твърдо под самото сако и по-точно – под плата.
– Какво, в името на... – промърмори, разкопча сакото и разтвори реверите, очаквайки да види нещо друго от кутията, закачило се случайно за подплатата. Но видимо нямаше нищо.
Опипа внимателно мястото, където бе усетила издутината. Да, беше си все така там.
Обърна наопаки сакото на „Шанел“ и заоглежда внимателно шевовете. В този момент в склада се появи Каръл.
– Холи, виждала ли си онази чантичка с мънистата, която бяхме изложили миналата седмица? Да не би да са я купили? Една клиентка пита за нея и... Аууу, колко красиво!
Холи поклати глава и рече:
– Така е, но нещо не е наред. Когато го пробвах, усетих отвътре нещо твърдо.
– Нещо твърдо ли? – присви очи Каръл и се приближи.
– Да... точно тук.... Ха, има джобче! – Холи прокара пръсти по шева и посочи към малък, почти невидим цип, скрит добре в шева.
– Я да видя! – надникна Каръл. – Брей, но „Шанел“ никога не са правили вътрешни джобове на саката си! Това трябва да е преправено от предишната му собственичка – или най-малкото, специално за нея!
Холи дръпна внимателно ципа и той веднага се отвори.
– Да, тук определено има нещо – пъхна ръка в тайния джоб и пръстите й напипаха нещо хладно.
Когато го извади, то се оказа сребърна верижка. Или по-точно, сребърна гривна, пълна с висящи дреболии и всякакви красиви нещица.
В стаята се възцари призрачна тишина, когато Холи вдигна гривната в отворената си длан и сутрешната светлина, нахлуваща през прозорците, освети прашинките около талисманчетата, придавайки им странен и необичаен блясък.
– Господи! – възкликна тя и се обърна към Каръл. – Но това е късметлийска гривна!
– Точно като твоята! – потвърди шефката й.
Холи заоглежда красивото бижу, спирайки погледа си върху всеки от талисманите. Забеляза подкова, бебешка количка, ключ във формата на сърце, някаква сграда, въртележка... Бяха толкова много! Да, беше точно като нейната собствена гривна, но с много повече талисмани.
– Толкова са много – прошепна почти на себе си. После погледна към Каръл и добави: – Безсъмнено е била забравена в това сако и сега липсва на някого!
– Сигурно ще можем да я върнем – отбеляза Каръл и се обърна към кашоните. – Къде е документът за доставката? – намери го и се зачете. – Не виждам никакво име или адрес, само клона на куриерската компания, от която е изпратен. Може би те имат някакви данни за собственика – смръщи се и допълни: – Както се вижда от документа, този кашон е официално дарение и не се полага комисиона.
Което означаваше, че изпращачът на тези дрехи е изискал тяхната печалба от сделката да отиде директно за благотворителни цели. Макар това да не бе необичайно за бизнеса им, последните неприятни обрати в икономиката бяха започнали да го превръщат в отживелица.
Холи кимна разсеяно, без да откъсва очи от гривната.
– Но защо изобщо ще пъхаш гривна в това джобче, а? Човек би си казал, че гривната ще липсва на собственичката и че тя няма да забрави къде я е сложила. Знам го, защото рядко излизам от нас без гривната си.
Докато оглеждаше за пореден път поредицата от талисманчета, тя си даде сметка, че гривната трябва да е била много важна за собственичката, както и за всеки, който е избирал фигурките и ги е подарявал, помагайки на собственичката да си събере толкова много значими спомени. Големият им брой подсказваше, че жената, която я е носила, е имала пълноценен живот. Цялата настръхна, когато започна да спира поглед върху всяко от талисманчетата и да си представя историите, които го съпътстваха.
Погледна инстинктивно към собствената си гривна, която обхващаше нежно китката й, и прокара пръсти по отделните фигурки. Тази гривна беше нейният талисман и всяка от фигурките символизираше специален момент от нейния живот. Имаше тази гривна от... Боже господи, наближават осемнайсет години! Кога мина това време?!
Холи се загледа в талисманчетата. Сега може и да бяха доста, но някога имаше само едно...

Интервю с авторката:

Дали винаги е искала да стане писател и какво би посъветвала начинаещите автори, Мелиса Хил споделя в интервю за Chicklitclub.com.

Винаги ли сте искали да бъдете писателка?

Не беше съзнателен избор на кариера, но винаги ми е било приятно да пиша истории. В ученическите си години бях от онези странни момичета, които само чакаха да се приберат у дома след часовете и да започнат да си пишат есетата по английски. От съвсем малка обичам четенето, а може би всеки, който обича да чете, тайничко в себе си се чуди дали не може да пише и той истории. Когато започнах, се оказа, че това ми носи такова удоволствие, че просто не можах да спра. И все още продължавам.

За колко време пишете една книга?

При всяка книга е различно, но принципно ми отнема около шест месеца да напиша първата чернова и после още месец или два за редакция. Въпреки че отскоро ми се налага да съкратя малко този период, защото на година пиша по две книги – една моя и една в съавторство със съпруга ми. Двамата пишем съдебно-криминални трилъри под псевдонима Кейси Хил.

В романите ви действието се води от трето лице. Някога ще напишете ли роман от първо лице?

Лично на мен първото лице ми се струва доста взискателно, доста отговорно. Чувствам се по-комфортно, когато пиша от трето лице. Но може би някой ден ще приема и това предизвикателство!

Вече сте известна като майстор на големите обрати, читателят не подозира как ще се развие действието. Чувствате ли напрежение от това, че се очаква да пишете по този начин?

Много читатели са ми казвали, че обичат неочакваните обрати и постоянно се опитват да се досетят какво ще се случи в романите ми. Ще бъда щастлива, ако успея да продължа да им доставям това удоволствие. Ясно е, че с всяка следваща книга усилията трябва да са двойно, тройно по-големи, да прилагам всевъзможни умствени гимнастики, но това е причината да се наслаждавам толкова много на писането. Всъщност не мисля, че бих могла да напиша история, в която да няма странен обрат.

Като автор, пишещ активно от 2003 г., какво е най-голямото предизвикателство за издателската индустрия?

Не е свързано само с издателската индустрия, но мисля, че социалните мрежи промениха много начина, по който авторите общуват с читателите и с другите автори. Писането е такова самотно занимание и въпреки че Фейсбук и Туитър поглъщат ужасно много време, от друга страна са прекрасен начин да си във връзка с колегите и с читателите си и с всичко, което се случва по света.

Какво послание бихте искали да получат читателите от книгите ви?

Крайната ми цел е да дам на читателите си забавление и на страниците на романите ми да открият поне едно нещо, което да им донесе радостно и щастливо преживяване.

Какво е мнението ви за етикета „чиклит“? Имате ли нещо против романите ви да бъдат определяни като такива?

Ни най-малко. За мен е привилегия, че върша нещо, което обичам. Никога не съм се засягала, а и не обръщам внимание на етикетите – не само литературните. Според мен един автор трябва да се притеснява само ако на книгите му бъде сложен етикетът „боклук“.

Какъв съвет ще дадете на начинаещите писатели?

Четете възможно най-много. Четете критично. Изучавайте какво би свършило работа и на вас и какво не, но не сравнявайте прекалено много своето писане с чуждото. Докато работя по черновата си, никога, при никакви обстоятелства, не си позволявам да чета чужд дамски роман. Чета трилъри, за да отпускам, но нищо подобно на това, което пиша. И обратно – когато работя със съпруга си по трилърите като Кейси Хил, чета единствено дамски романи.

На книжния пазар от 24 юли 2013 г.
Обем: 320 стр.
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Издателство: „Кръгозор“
ISBN: 978-954-771-311-6
Корична цена: 12 лв.

Прочетете още: