През годините, в които децата растат, преминаваме заедно с тях през различни етапи. Всеки етап е специфичен и ни научава на нещо в живота. Обръщаме внимание, когато са децат са гладни, жадни, болни, но често сякаш не  забелязваме, когато страдат. Как да разберем дали нашето дете е подложено на стрес или тормоз?

Още по темата

Има ясни знаци, на които е добре да обърнем внимание. 

Когато детето не иска да влезе в яслата/градината или в клас. Нежеланието и отдръпването са първи признаци, че нещо не е наред, особено, ако децата са малки и тръгването на градина не е било проблемно, а напротив. Тази рязка промяна трябва да подскаже, че някой или нещо го притеснява. Може би детето се опитва да избегне някого като строга учителка или агресивно другарче.

Детето става агресивно. Когато върху едно дете е оказван физически и психически тормоз, то няма как да се защити пред този, който го наранява. Тогава започва да става агресивно към връстниците си, наранява по-слабите от него, като животни например.

Ако детето е било енергично, имало е различни интереси и амбиции и в еднин момент забележите апатичност, раздразнителност и затваряне в себе си, това също подсказва за евентуален проблем. Може би някой е наранил достойнството му.

Рядко, но се случва и децата да преяждат, когато са под въздействието на стрес. Мислехме, че това обикновено се наблюдава при възрастните, но за жалост се среща и при подрастващите. Разбира се, храната не е решение, а проблем в дългосрочен план.

Тийнейджърите най-често се затварят в себе си, попадат в лоши компании, посягат към алкохола и наркотиците и нерядко някои се опитват да сложат край на живота си. Дали ние родителите имаме вина за всичко това? Няма еднозначен отговор. Когато насилието не идва от семейството, значи вредата идва отвън. Ако детето е малко, то трудно може да обясни какво се е случило.

При по-големите трябва да умеем да изслушваме и разговаряме, дори когато са допуснали грешка. Те, от своя страна, е хубаво да ни усещат като техни приятели, с които винаги и за всичко да могат да разговарят. Как се постига това ли? С непрекъсната комуникация, която трябва да започне още от първите дни от появата на детето. Четете литерура, която се отнася за възпитанието на детето. В тези книги винаги може да намерите ценни съвети.

Най-голяма подкрепа децата усещат в семейната среда. Когато не могат да я намерят там, те страдат и се затварят се в себе си. Ако все пак сте опитали да говорите с детето и да му помогнете, но няма промяна, потърсете съветите на психолог. Консултациите с тях почти винаги успяват да разрешат проблема и със сигурност няма да навредят на развитието му.