Все по-честите ми преживявания с т. нар. български мъже ме доведоха убедително към следното заключение: истинските мъже са на изчезване и са на път да се претопят в тази епоха на женска еманципация, комерсиализъм и консуматорски дух.

Не се ли питате защо мъжете спряха да изкарват повече пари от нас и като че ли все по-често оставят финансовата тежест да се поеме от жената?

Защо мъжете спряха да ни отварят вратата, да ни взимат палтото, да ни правят място в градския транспорт? Къде изчезнаха онези мъже с букет цветя в ръцете, но не само за 8-ми март? И дори ако преглътнем това, най-много продължава да боли от липсата на кавалерско отношение и почтителност.

Кога за последен път усетихте, че сте дама в това общество и заслужавате уважение като такава? Аз, да ви призная, все по-рядко забелязвам уважително отношение от страна на българските мъже. Жалко за тях, и още по-жалко за нас, мили дами. Защото живеейки в един толкова сложен и объркан свят, свикнали да ни наричат „нежния пол“, красиви цветя, все по-рядко усещаме, че наистина сме по-крехките.

Наистина не знам дали до изчезването на джентълменското поведение не доведе и нашата преекспонирана женска еманципация. Може би заети да защитаваме правата си, притиснахме господата в ъгъла, показвайки им че се справяме добре и сами. А на тях пък им е топло и уютно там, в ъгъла и като че ли нямат намерение скоро да се покажат на светло. И докато това (ако) се случи, ние ще продължим да сме мъжки момичета в един, не толкова мъжки свят...

На снимката: Стефан Стойчев, известен като спасителя от автомагистрала „Тракия“, станал „Мъж на годината 2011“.

Автор снимка: Импакт прес груп

Прочетете още:

• Изневерявам на мъжа си всеки месец
• Нежни жени – силни мъже
• Има ли кавалери тук?