Семейство

Децата не четат, а ние?

20.04.2012г. / 16 23ч.

Вергиния Генова

Все по-популярно стана да се оплакваме, че в днешно време децата не четат. Да ги сравняваме с времето, когато родителите, бабите и дядовците им са били млади. Как едно време книголюбивите деца изчитали домашната библиотека, библиотеката на приятелите, кварталната библиотека. Може би много от вас имат мили спомени от тези времена.

И като се замисля, тогава нашите родители не ни четяха толкова книжки, колкото ние днес четем на нашите деца. Номерът беше да се научим да четем и от там нататък всеки, който искаше, се ориентираше някак си в света на книгите. А помните ли, че тогава беше модерно да имаш у дома богата библиотека, беше хубаво да си приятел с книжарката, че да ти заделя новите книги, които излизат – излизаха поредици и хората ги събираха. Разбира се имаха пари да отделят за книги. А сега са модерни семпли мебели и секции, с поставки за телевизор, но не и с рафтове за много книги. И чудо – четяха ги. Колкото и да е странно, но преди 40-50 години, най-достъпното забавление, развлечение, отмора, ако искате го наречете, беше книгата. И от време на време театър, кино и с децата на цирк.

Добре, а каква е разликата с днешните деца и родители? Днес хората имат много по-малко свободно време и много повече развлечения, с които да си го уплътнят. Вместо да четат и обсъждат с комшийката новата книга от поредицата, хората обсъждат новите турски сериали. А някои и българските сериали, филмите по кината или свалени от интернет. Телевизорът изцяло узурпира домашното пространство на възрастните. Е, ако не е телевизорът, ще е компютърът.

Да си признаем честно, че и ние четем много по-малко. Да не правя големи обобщения, защото винаги правилото си има изключения, но като цяло съвременните хора четат много по-малко книги, отколкото предишните поколения. Да не говорим, че у голяма част от българите има насаден с поколенията един вид манталитет, който казва – чете се, докато се изучиш – като си хванеш хляба в ръцете – няма какво да си губиш времето с книги. И за този тип родители е много по-важно децата да са си написали домашните, да са прочели урока от читанката и това е достатъчно, за да могат да се похвалят „Моето дете е много умно, много чете.“ Да не говорим, че и критериите на голяма част от учителите са такива – да се мине учебната програма и всичко е наред. Това, че децата не вдяват какво е „тлъка“ и къде е това „Алтъново“, може би е игра на думи, може би става за рап? Да не говорим колко е непонятно за съвременните деца хем да се събираш на купон и хем да работиш. Да сваляш момичета, докато вършиш нещо полезно, като например да орониш царевицата на домакините. Никой не се впечатлява, че съвременните деца не могат да разберат бита на едновремешния българин и едновремешния начин на преподаване е безкрайно остарял. Децата имат достъп до какви ли не нови технологии, които са им интересни, които са предизвикателство за тях и не могат да открият нищо впечатляващо в четенето на стари книги, които не разбират. А още повече, които не могат да ги заинтригуват. Защото ако някой или нещо предизвика интереса им, то със сигурност те ще намерят начин да научат непознатите думи и обичаи. Въпросът е да се подходи модерно, интерактивно при преподаването, а не да се обобщава – децата не внимават в час, децата не четат, не се интересуват от нищо.

Затова, ако искаме все пак децата да се докоснат по някакъв начин до българското минало, наше задължение е да го направим интересно за тях – да направим паралели със съвременността, да го обясним, да потърсим допирни точки и дали има непреходни – както навремето обичах да използвам думата „изконни ценности“. Защото иначе връзката се къса. Учителите се оплакват, че децата не били патриоти. Моля? А нима те самите са такива или съвременното общество е такова?

Отговорност на родителите и на училището е да научат децата да четат и не защото е важно да се прочете тази или онази книга, а защото четенето формира мисленето, обуславя начина на изказ и богатството на речта на човека. Четенето създава жизненоважни умения за развитието и мисленето на човек. Ако искаме общество от мислещи хора, то те трябва да могат да четат. Въпросът е всички ли имаме интерес от повече мислещи, четящи и имащи собствено мнение и позиция граждани?

Снимка: Reuters

Прочетете още: