Тя, звездата

Казвам се жена

14.04.2008г. / 09 14ч.
Аз жената
Казвам се жена

Мария Арбатова - автор на 14 пиеси играни в Русия и чужбина и на над 10 книги е завършила Литературния институт “М. Горки”, специалност драматургия. Специализирала е психологическа консултация.
От 1996 г. работи по много пи-ар проекти и изборни кампании в качеството си на политически психолог. На парламентарните избори 2005 година е втори председател на партията “Свободна Русия”. Съпредседател на “партията за правата на човека” от 2001 до 2003 г. В качеството си на автор и водещ е работила в програмите “Правото да бъдеш себе си” на радио “Маяк 24”.
От 1991 г. Ръководи клуб за психическа рехабилитация на жени “Хармония”. От 1996 г. до сега “Клуб на жените месещи се в политиката”. В течение на шест години е работила като водещ на женското ток-шоу по ТВ-6.
Член на съюза на московските писатели и съюза на театралните дейци на Русия.

У нас изразът “руска жена” се приема като определение за жена която знае какво иска и може да си го вземе. Какви асоциации поражда у вас този израз?
Днес понятието “руска жена” означава жена, която говори на руски. В Русия има ниска раждаемост и като резултат от това все по-голяма миграция. Жените от всички националности в Русия много адекватно се вписват в обществото, от тях именно се състои по-голямата част от т. нар. малък бизнес, те заемат много места в местното самоуправление.
За сега тях рядко ги допускат в голямата власт, но най-ресурсните направления в правителството са заети от жени. Руските жени стават и все по-взискателни към мъжете. Брачният пазар е наводнен с мъже трудови мигранти и при жените се появи някаква паника, “че няма да стигнат съпрузи за всички”. Струва ми се, че рускинята сега е в най-добро положение за последните сто години. Тя е социално успешна, взискателна и в същото време търпелива и милосърдна.

Жената в политиката – това е като на война, или като по време на раждане?
Аз не бих драматизирала чак толкова. Политиката в страни като Русия, с не една политическа система, с огромна корупция и тежко наследство от социализма е еднакво тежка и за мъжете и за жените. И да устояваш в нея срещу кражбата и предателството е трудно на всички. А и процесът на раждане в Русия е доста променен. Всички мои приятелки, които родиха платено първото си дете на Запад и второто (отново платено) в Русия ме уверяват, че обслужването при раждане е на съвсем високо ниво.
Раждането минава с епидурална упойка, при присъствието на мъжа и завършва с чаша шампанско. Това съвсем не прилича на раждането на дете по времето на социализма. Много жени сега и в Русия, както и в Европа тръгват на работа месец след раждането, а мъжете или гледачки им носят детето в службата, за да го накърмят.

Вие имате три брака и трима сина – можете ли от свое име да кажете кое прави една жена по-щастлива, доволна и реализирана – мъжете или децата?
Дъгата, като формула за хармония се състои от седем цвята. Мисля, че за щастието е нужно всичко - и здрави деца, и любящи мъже, и успешна кариера, и светски живот, и духовно израстване. Само при пълен набор можеш да се почувстваш европейка от третото хилядолетие, взимаща от своето време всичко и даваща му също толкова.

Руснаците обикновено свързват България с морето и ниските цени. Вие като творец и писател с какво свързвате България?
По времето на Съветския съюз имаше странна практика да си пишем с български ученици. Моя приятелка беше едно момиче - Гинка Стоянова. Ние си разказвахме подробности от училищния ни живот и планирахме да се запознаем. Но не знам защо загубихме контакт.
Никога не съм била в България, но за мен тя не е чужда страна, а страната на моята виртуална детска приятелка. И безусловно, това не е само море и слънце, но и страна на паметниците на тракийската, римската, българската и османска истории. Надявам се някой ден да дойда и да ги видя.

Във вашата книга “Казвам се жена”, описвайки едно от главните събития в живота на жената - раждането, има едно изречение: “Всичко това се случи с мен само защото съм жена”. За раждането е ясно, но във всичко останало толкова ли сме различни с мъжете или все пак не съвсем?
Предполагам, че не сме чак толкова различни с мъжете, че да се намираме в противоборство, но ни пречат законите, дискриминиращи нас и мъжете. Ние еднакво се изморяваме, еднакво тежко преживяваме самотата, депресията, предателството. Колкото по-цивилизовани ставаме, толкова по-малко противоречия ще има между половете.

И ако наистина съществува война между половете, според вас има ли край тази война или тя е предварително обречена на безкрайност?
Войната между половете започва винаги там, където не стига любовта. За това и пиша в своите книги. В България преди няколко години в Държавния драматичен театър “сава Доброплодни” в Силистра се игра моята пиеса “Дранг нах вестен”. Тя е за това как движението ни към западния модел на живот пречи на нашите роли в семейството и колко е трудно на мъжете да се приспособяват към новите степени на женска свобода.
Скоро в издателство “Рива” ще излезе моята книга “Дегустация на Индия”. В нея аз описвам не само рухналите митове на рускинята при срещата с Индия, но и отношенията между мъжете и жените в Индия, системата на ценности в страната, потъването в любовта като в религия.

На какво са посветени вашите мисли и действия тази година?
Сега завършвам една книга за моето участие в изборите за руската Дума и вероятно ще се заема с един голям социално-правов проект. Имам голям темперамент и не мога да се реализирам само зад бюрото.

Какво ще пожелаете на читателите на “Аз жената”?
На жените аз винаги пожелавам едно и също: високи заплати, успешна кариера, здрави деца, трезви мъже и нежни любовници!

Коментирай