Плейбой ли си?
Не, аз даже не обичам да ходя по нощни клубове и дискотеки. Много ми е шумно там.
Тогава защо работиш в списание Playboy?
Едното няма връзка с другото. Аз съм плейбой в света на думите. Играя си с наречия, изневерявам на прилагателни, ухажвам архаизми... Редакторът в Playboy може да не пие всяка вечер бърбън Maker’s Mark, но знае как точно се изписва името му, може да разкаже нещо интересно за дестилацията му и т. н. Докато един истински плейбой може всяка нощ да полива гърлите с шампанско или бърбън, но да не знае какво пише на етикета и какво е това послевкус. Важното е всеки от тези два типажа да си е на мястото и да не се мисли за по-велик от другия.
Как преминава един твой ден?
Ставам към 9-10 часа. Пия 3 в 1, защото не обичам еспресо и тази “боза”, както я наричат някои, ми е точно по вкуса. Хапвам бисквитки и отивам в редакцията. Тук е мястото да изплача болката си, че в БИЛЛА изчезнаха онези метални кутии с маслени бисквити, май бяха датски. Към 12 часа ям ябълка или банан, ако съм се сетил да си ги купя. Към 2-3 следобед отиваме с колегите на обяд. После е време за 3 в 1 с някаква вафла, кексче или шоколад. В тази част на деня правя небрежна обиколка на съседните стаи и остроумнича пред колежките от Grazia, OK! и JOY. Правя се на много духовит и разказвам кратка, но героична история от последното ми ходене на планина. Към 17-18 часа зверски ми се прияжда някакъв плод, но много рядко имам под ръка такова нещо. Следва най-приятният момент от денонощието – разходка в Южния парк, обикновено с един приятел от детските години, който живее в Иван Вазов. Приятелката ми не обича да ходи в Южния парк, защото там имало много луди хора. Не знам, може би затова пък аз се чувствам идеално там.
После правя шопска салата за ракийката. Тук ключов момент е стриването на босилека. Купих си от Гърция доста едър босилек и ми е приятно онова боцкане по дланите при стриването. Изобщо в готвенето има много удоволствие на чисто тактилно ниво. Понякога го ползвам и за фитнес. През зимата стържа моркови за салата, което си е сериозно натоварване, а и няма как да го отложиш, защото си гладен. След вечеря похапвам малко шоколад и гледам късните новини на bTV. Ето така минава един мой ден. Забравих да кажа, че от време на време чета и работя.
Явно си голям чревоугодник?
Да, издадох се.
Спомена, че ходиш на планина?
Да, това е моята нирвана. Да си измиеш лицето със сняг в началото на юли, например, е много луксозно изживяване, но сега няма да ви убеждавам колко е хубаво горе. Всеки да ходи, където го влече.
Забавляваш ли се с работата си в Playboy?
Да, много е приятно да работиш за бранд, който познаваш от дете. За така наречените “марки на любовта”. Случи се така, че 5 години работих в KRAFT Foods, производителя на Milka и Toblerone – две от иконите на моето соц детство. Сега работя в Playboy – блян от пубертета. Изобщо не се срамувам да призная, че навремето съм мастурбирал след раглеждането му. Сега остава да поработя за Mercedes, SONY или българската секция на BBC London, но тя вече не съществува, така че списъкът не е голям.
Кое е най-голямото предизвикателство в Playboy за теб?
Това, че в редакцията нямаме климатик. Ама скоро идваха едни момчета с гащиризони и си записаха нещо в тефтерите. Дано да монтират климатиците преди края на август.
За какво мечтаеш?
За апартамент в София, да нямам алергичен ринит, малко по-голяма пишка и чисто нова кола, може и да е шкода.
А професионално?
След 20 години да пиша колонка, която поне наполовина да е толкова добра, колкото колонката на Димитри Иванов във в-к СЕГА. Тя излиза в сряда, но често я чета още в полунощ, когато в интернет се появява електронният вариант на газетата. Чета я бавно, за да бъде удоволствието по-дълго. Почти винаги я чета повторно и след това поне четвърт час съзерцавам тавана или прозореца. Немислимо е след такъв текст да четеш нещо друго, а още по-малко да се опитваш да пишеш.
Какво прави една жена да е секси?
Баща й.
Как така?
На мен най-много ми харесват жени, които са израснали в демократични, непатриархални семейства. Тези жени са независими, ходят с ниски обувки и са здраво стъпили на земята в буквален и преносен смисъл. Не кокетничат и не играят игрички. Другите са дъщери на военни или на хора тип Бойко Борисов. Те цял живот имат да отмъщават на мъжете за деспотизма им, затова ходят посред бял ден с голи баджаци из центъра, за да ги дразнят. Ако ги попиташ колко е часът, си мислят, че ги сваляш и не ти отговарят, за да не излезе, че ти дават нишан.
Могат ли мъжете без жените и обратното?
Не могат, разбира се.
Какво би пожелал на всички жени, които мечтаят за своя плейбой?
Като го срещнат да не се правят на голямото добрутро, а да го прегърнат. После е много лесно. Между другото, Брад Пит в началото е пренасял хладилници. Така че, плейбоите не са само пред Син Сити.
/на снимката – Васко опитва своя ABSOLUT-ен коктейл. Вижданията му за Абсолютния свят можете да прочетете тук/