За автора:
Кроткото дете ни напомня, че в света съществува любов. Трудното дете ни показва, че имаме тъмни страни, които трябва да преодолеем.
Андрю Фулър

Андрю Фулър е клиничен психолог и семеен терапевт, който предлага практическа подкрепа за родители и учители, изправени пред сериозното предизвикателство, наречено „трудни деца“. Работил е с хиляди деца и техните родители, както и с много училища и общности в Австралия и чужбина. Член е на катедрата по психиатрия и катедрата по образование в университета в Мелбърн. Автор е на няколко бестселъра, между които: „Трудните хора“, „Партизански тактики за учители“, „Как да помогнем на детето си да успее в училище“, „Животът – наръчник за употреба“ и др. Той е и един от авторите на серия от програми за развиване на емоционалната интелигентност и издръжливост на децата, която се използва в над 3500 училища във Великобритания и Австралия. Андрю Фулър е и главен консултант на националната програма на Ей Би Си за превенция на наркотиците.

„ТРУДНИТЕ ДЕЦА“ – НАРЪЧНИК ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ
Трудните деца не са лоши деца, просто това са деца, с които родителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им. Много често обаче именно тези твърдоглави, волеви, енергични и инатливи деца порастват, за да станат лидери в различни области на живота. Ето защо е толкова важно да им се наложат нужните ограничения, за да се спре саморазрушителното им поведение, да се тушират недостатъците им и да се развие потенциалът им. Важното в случая е не да се пречупи духът на децата, а да се канализира огромната им енергия в конструктивни дейности.
През кабинета на Андрю Фулър са минали хиляди хора с проблемни деца. След години практика той обаче забелязва известна повторяемост в типа деца и техните поведенчески проблеми. Така той класифицира шест типа проблемни деца: манипулатори, дипломати, спорещи, състезатели, смелчаци и тихи бунтари. В зависимост от категорията, в която попадат, децата изискват различно отношение и методи за въздействие.
Андрю Фулър също разглежда проблемите у децата и в зависимост от възрастовата група. Родителите на петгодишните деца ще се изправят пред съвсем различни предизвикателства от тези, които имат тийнейджъри, така че познаването на възрастовите проблеми помага на родителите да разпознаят критичната ситуация и да реагират адекватно. Дадени са различни техники и напътствия за обуздаване на децата, за създаване на здравословни навици, за развиване на интересите им, за изграждане на отношения на любов и доверие в семейството. Разгледани са най-често срещаните проблеми и са предложени различни методи и средства за справяне с положението.
Крясъците и натякването със сигурност не помагат при трудните деца: така само наливате масло в огъня.
Всички родители смятат, че имат трудни деца. Независимо дали проблемите им излизат извън контрол, или просто от време на време изпитват затруднения, всеки родител би могъл да научи много интересни и полезни неща от настоящата книга. Благодарение на нея би могъл да наложи съвсем различен модел на общуване със своите деца и да ги научи по-ефективно да се справят с проблемите, които срещат в ежедневието си.
Книгата на Андрю Фулър е информативна и интересна, написана е с чувство за хумор, дадени са множество примери от живота, а стилът му на писане е много атрактивен: изпъстрен с анекдоти, остроумни коментари и смешни цитати. Книгата е насочена към широката публика, има практическо приложение и би била полезна както за родители, така и за педагози.

Типове трудни деца
Андрю Фулър: Един ден най-сетне разбрах, че всъщност в кабинета ми се въртят едни и същи деца. Вярно, с различни лица, странности и характери, но основните модели се повтаряха почти буквално. След като обсъдих откритието си на семинари със стотици хиляди родители и учители, идеите се избистриха до няколко ясно разпознаваеми модела на поведение.
Манипулаторите: Тези деца могат напълно да омаят възрастните и да ги въртят на малкия си пръст. Имат нужда да са в центъра на вниманието и да са най-добри във всичко. В някои случаи тормозят другите деца, но са истински майстори да се правят на „света вода ненапита“ пред възрастните. Бързо нагаждат поведението си според ситуацията, като изхождат от позицията, че целта оправдава средствата.
Дипломатите: Тези деца са необикновено умни и безкрайно изобретателни. Денис Белята е типичен представител за този вид. Очароват другите с веселия си нрав, но не знаят кога да се спрат. Никога не се признават за победени. Ако сте родители на такова дете, вечно ще се люшкате между две чувства: смеха и удоволствието от забавлението и желанието да го удушите.
Спорещите: Тези деца са ревностни застъпници на справедливостта и равенството. Те са енергични и решителни деца с дар слово – смъртоносна комбинация! Могат да превърнат живота ви в непрестанен спор за това кой е получил най-голямото парче и „дали е честно“. Ако ги накарате да свършат нещо, ще трябва да се готвите за отпор и дискусия, сякаш сте в Международния съд за правата на човека.
Състезателите: За тях победата е най-важна; готови са да направят всичко, но не и да отстъпят. Държат на своето дори когато е против собствените им интереси, завладени от жаждата за победа. Те имат невероятен дух и биха могли да завладеят целия свят. Или поне вашия дом! Битките може да се водят години наред, което ви оставя с горчивото чувство, че никога не сте се борили толкова дълго... за толкова дребни неща.
Смелчаците: Тези деца са любители на силните усещания и обожават предизвикателствата. Смелчаците се познават отдалеч: често накуцват или са бинтовани. Безстрашието им е пословично, но не умеят да премерват рисковете, които поемат. Обикновено са много добри по сърце и изобщо нямат намерение да ви тревожат – тъй като те не изпитват страх, и през ум не им минава, че вие може да се притесните. Отглеждането им е като да упражнявате екстремен спорт.
Тихите бунтари: Те са трудни за разбиране, потайни и неорганизирани. Вбесяват родителите си с безучастието и мълчанието си. Те често се затварят в себе си и трудно разкриват мислите и чувствата си. Понякога ви се струва, че изобщо не ви чуват и не разбират какво им говорите. Мнозина от тихите бунтари са много умни и извънредно чувствителни. Някои биха могли да коментират порастването си така: „Детството ми премина чудесно, само дето едва не подлудих нашите“.

За книгата:
Своеволни, инатливи, непокорни, със свое мнение по всеки въпрос. С тежък характер и свободолюбив дух, или просто трудни. Както и да ги наречем – има деца, чието възпитание е невероятно сложна задача. Как да излезем наглава с тях, без да прибягваме до крайности?
През кабинета на Андрю Фулър, психотерапевт с дългогодишна практика, са минали хиляди проблемни деца. Да си родител на такова дете може да се окаже сериозно предизвикателство. За да се справят успешно с тяхното отглеждане и възпитание, на родителите им са нужни специални умения, подготовка и стратегическо планиране като за околосветско пътешествие. Трябва предварително да са наясно кога да свият платната, кога да хвърлят спасителния пояс, кога да потърсят помощ и кога да дадат пълен напред към „окото на бурята“.
Много често обаче именно днешните трудни деца са утрешните лидери. Те знаят какво искат и имат силата и решимостта да го постигнат. Вярно е, че са трудно управляеми, своенравни и създават главоболия, но също така е вярно, че чрез тях родителите могат да научат много неща за живота и за самите себе си. С много разбиране, мъдрост и чувство за хумор Андрю Фулър ще ви покаже как да развиете потенциала на вашите деца и да канализирате огромната им енергия в конструктивни дейности. Ще видите, че животът с трудните деца може да бъде пълноценен, обогатяващ и невероятно забавен.

Интервю с Андрю Фулър: Децата се променят само когато и Вие се промените

Как се роди книгатаТрудните деца“?
Повече от 25 години консултирам деца, тийнейджъри и техните семейства. Създаването на тази книга бе съпроводено с драматично скубане на коси и скърцане със зъби – слава богу, не само от моя страна. Това бе живописен съпровод на разказите на родители и учители за преживелиците им с такива деца – именно на тях дължа много от свежите идеи в книгата.

По какво се разпознават трудните деца?
Обща черта при трудните деца е, че те всички имат силен характер и искат да успеят в това, което са си наумили. Средствата са различни – според темперамента на децата, но всички те са упорити и не се отказват лесно. Те са открили начин да стане на тяхното и го използват отново и отново.
Най-важният фактор, за да има вашето дете чудесен живот, са отношенията в семейството. Чувството за приобщеност е лекарство срещу страховете на детството – отхвърленост, самота, изоставяне. Трудните деца се страхуват от всичко това повече от останалите. Да спортувате заедно е чудесен начин за сближаване на семейството.

Как можем да поправим поведението им?
Трудните деца няма защо да се „поправят“, понеже не са „дефектни“. Те просто трябва да бъдат научени как да използват силните си страни и как да общуват със света по-ефективно. Важно е да се разбере какво провокира определено държание, а в тази задача никой не би могъл да е по-подходящ от родителите им. При манипулаторите например движещата сила зад провокативното поведение е страхът: че не са достатъчно специални и няма да ги обичат. Спорещите пък се страхуват, че не зачитат чувствата им и ще бъдат изоставени. Състезателите може твърде много да се хвалят с постиженията си и така да се превърнат в успели, но самотни хора. Ето защо е важно родителите да се намесят и да разберат какво се случва, и да намерят начини да помогнат на детето си да разгърне потенциала си и да се почувства на мястото си в света, в който живее.

Казваш, че трудните деца се страхуват от отхвърляне повече от останалите деца, така ли?
Да, трудните деца са силни характери и притежават волята да променят нещата. Това ги прави доста независими, но в отрицателен аспект на тези деца може да им липсва чувство за принадлежност: към семейството или към даден колектив. На външен вид тези деца може да не показват нуждата си от близост и обич, дори да отхвърлят опитите ви да се сближите, но всъщност са много уязвими и изпитват потребност да се чувстват обичани и приемани.

Какви средства предлагаш да използват родителите, за да изградят у децата си чувство за принадлежност?
Не бива да забравят да казват и да показват на децата си колко ги обичат. Дори да им се струва, че те вече го знаят, не бива да спират отново и отново да им засвидетелстват обичта си. От голяма помощ са и семейните ритуали, които са неизменни, независимо какво се случва. Такива може да са семейно кино в сряда вечерта, обяд в мола в събота, семейна игра в неделния следобед и др.

В твоята книга родителите могат да открият много и различни начини, по които да разчупят досегашния модел на семейния живот. Предполагам обаче, че това ще изисква много време и енергия?
Така е, особено в началото ще се наложи да вложите повече енергия и търпение, ако искате да промените неработещия модел на поведение на вашето дете. Но усилието си заслужава: в повечето случаи подобрение се усеща много скоро и реакцията на родители и учители обикновено е една и съща: огромно облекчение. Променяйки собствения си модел на действие, те успяват да променят и поведението на децата. С течение на времето, ако човек постоянства, общуването става значително по-лесно.

Можеш ли да кажеш дали през всичките тези години, в които работиш с деца, има тип „трудни деца“, който преобладава?
Струва ми се, че настъпва Ерата на спорещите. Светът като че ли дава достатъчно примери, че всичко може да се договори, и децата се опитват да правят точно това. Когато аз бях малък и имах проблем в училище, родителите ми ме питаха какво съм направил. Сега родителите са много по-склонни да защитават децата си и да ги подкрепят, независимо от обстоятелствата. Но има правила, които трябва да се спазват, и децата трябва да се научат на това. В противен случай вечно ще се чувстват онеправдани и нещастни.

В книгата се говори и за проблемите, с които се сблъскват родителите на тийнейджърите. Каква е подходящата стратегия в този случай?
Това е времето, когато емоциите изцяло владеят вашите тийнейджъри и да се стигне до тях е много трудно: те са се обградили със защитни стени. Ето защо родителите трябва да се опитат да се включат в занимание, което децата им обичат: да гледат заедно телевизионна програма, да играят на компютърни игри или да тренират някакъв спорт заедно. Тогава тийнейджърите ще са по-склонни да ги допуснат до себе си и да разкрият част от вътрешния си свят.
Да си родител или учител на трудно дете е тежък кръст. Всеки ден битката започва отначало. За да се справиш с подобно дете, трябва да имаш разумна стратегия за възпитанието му и да планираш тактиката на всяка своя кампания като истински Наполеон.

Откъс:

Наръчник за разпознаване на трудни деца

Един от най-големите парадокси в живота е, че много от децата, които като малки са подлудявали родителите си, в крайна сметка стават високопоставени и влиятелни личности, когато пораснат. Те имат невероятна енергия и лидерски потенциал. През 25-те си години опит с родители и техните деца научих, че в общи линии има две категории деца:
1. Обичливи, мили, дружелюбни, послушни деца. Нали се сещате? Казваш им примерно да си оправят стаята – и след има-няма и седмица, ето ти детската чиста и подредена.
2. Палавите и вироглавите, които навият ли си нещо на пръста – край. Ето тези деца наистина са трудни за отглеждане... Те могат буквално да докарат родителите си до лудост. Но пък именно те са щедро надарени с качества на пионери и водачи. В Първа част ще се опитаме да опознаем и разберем тези деца, ще проучим възможностите да управляваме тяхната енергия и да оптимизираме огромния им потенциал.

1. Десет златни правила при отглеждане на трудни деца
Много от идеите в тази книга са почерпени от успешни стратегии, които някои родители вече са изпробвали върху своите тийнейджъри. Има обаче и доста „хитринки“, които са подходящи за по-малки деца. Сигурен съм, че докато се запознавате с тях, могат да ви хрумнат още по-гениални идеи за справяне с разни ситуации.
За тези стратегии ще говорим по-нататък в книгата, а сега ви предлагам десет златни правила, извлечени от колективния горчив опит на родителите на трудни деца.
1. „Луд умора няма!“
Енергията на трудните деца никога не свършва. Може да сте сигурни, че всяко дете или тийнейджър разполага с много повече енергия, която да вложи в избухналия спор, отколкото възрастният – срещу него. При това е готово да изразходва енергията си до капка, за да спечели битката. Затова мъдрите родители би трябвало да ограничават областите, в които смятат да постигнат положителни резултати. Не се изсилвайте!
Като цяло е добре да определите типа поведение, който желаете да насърчите, и типа поведение, който искате да ограничите. След това се заемете само с тези два приоритета и работете върху тях най-малко шест седмици. Ако се нагърбите с прекалено много задачи, не само че няма да получите медал, но и ще стигнете до пълно изтощение.
2. Два остри камъка брашно не мелят
Изследванията на мозъчната активност на деца и тийнейджъри по време на конфликт, направени по метода на позитронно-емисионна томография (ПЕТ), установяват някои интересни особености. Най-активните части на мозъка при конфликтна ситуация са продълговатият мозък, който активира реакциите, и амигдалата – мозъчният център, където се оформя решението „бий се или бягай“. И горе-долу това е всичко!
Това означава, че в разгара на скандала детето е разумно почти колкото крокодил. Да обяснявате, обсъждате, привеждате доводи и да вразумявате е пълна загуба на време. Колкото и да ви се струват важни собствените ви безценни съвети, просто си хабите думите. Децата не могат да чуят мъдрите ви слова и да научат каквото и да било, тъй като мозъчните области, които са „отговорни“ за слушането и ученето, в момента не са активни.
Когато избухвате, вашата способност да мислите разумно също се доближава до тази на крокодила. Какъв разговор могат да водят два разярени крокодила? Те могат само да се хапят взаимно. Както казва поговорката, два остри камъка брашно не мелят. Затова, ако е възможно, първо се отдалечете, „успокойте топката“, вземете се в ръце – и едва тогава действайте.
3. Не се търкаляйте в калта за радост на прасето!
Трудните деца обожават високите обороти. Те обичат драмата, неочакваните обрати като в сапунен сериал, обичат от екрана да се лее кръв, ужасите и екшъна. Не само това, те притежават огромен талант да създават драма, ужаси и екшън. Тъй като драматичното ги залива отвсякъде, те са свикнали с него. Дайте им драма – и те са в свои води.
Винаги казвам на родителите, че да водиш спор с проблемно дете, е горе-долу като да се бориш с прасе в калта: накрая и двамата сте се оцапали до ушите, но само прасето е доволно. Така че ако искате да доставите радост на хлапето с някой скандал или караница – моля, но ако наистина искате да му помогнете да промени поведението си, ще трябва да потърсите друг начин.
Това не означава да вдигнете ръце. Означава, че ще трябва да подходите към проблема много по-мъдро. Ако не ви се участва в кален свински двубой, който ще достави забавление на чедото ви, ще ви се наложи да се откажете от един навик, който родителите почти задължително придобиват:
Не се надявайте, че децата просто ще израстат трудния си характер. Възможностите са две: или ще се научат да се адаптират и ще се променят, или ще продължават с години да тероризират цялото семейство. Характерът на детето се запазва относително непроменен – разликата е в начина, по който то го проявява и управлява. Тук е ролята на родителя да ограничи деструктивните модели на поведение и да изгради здравословни навици у своето дете.
Опасното изкуство на провокиращия въпрос
Да, изкуството на провокиращия въпрос е метод, използван от много родители. Той носи стопроцентова гаранция за грандиозен домашен скандал!
Ето няколко примера за провокиращи въпроси:
Научи ли си вече?
Почисти ли си стаята? (след като сте видели, че не е)
Нали не мислиш да излезеш, облечена с тези дрехи?
Колко пъти трябва да ти казвам?
Къде ти беше главата?
Предполагам, можеш да ми обясниш защо бележникът ти изглежда по този начин?
Ако искате трудното дете да превключи на скандалджийска вълна, просто му задайте провокиращ въпрос. Калпазанинът безкрайно ще се забавлява, а вие ще я докарате до сълзи. Ще започнат атаки и контраатаки, които продължават с часове.
Затова превърнете провокиращите въпроси в ясни съобщения. Ето някои примери:
Така, време е за уроците.
Стаята да е чиста преди вечеря.
Искам да ти напомня какво се бяхме разбрали.
Дай да видим как да ти помогна за училище.
И така стигаме до следващото златно правило, установено от родителите на трудни деца: последователните действия са по-силни от думите.
4. Делата са по-важни от думите
Често по-важно е не какво казвате, а какво вършите. През последните десетилетия се наложи тенденцията родителите да обясняват всичко на децата си. Някои обяснения действително са полезни, но родителите, изглежда, решиха, че ако просто обясняват и обясняват на децата си, нещата сами ще се наредят.
Това може и да върши работа в някои случаи, но трудните деца рядко се заслушват достатъчно, за да вникнат в думите, или са твърде заети да ви убеждават в собствената си позиция, така че в крайна сметка от усилията ви нищо няма да излезе. При трудните деца делата определено са по-важни от думите.
Много проучвания сочат, че малките ритуали в семейния живот притежават могъща позитивна сила. Ритуалите изграждат добра атмосфера и навици, а при трудните деца навиците и ритуалите вършат чудесна работа. Не е нужно ритуалите да са скъпи – всъщност най-ценните от тях струват много малко или дори нищо в парично изражение. Ритуалите са онези неща, за които децата един ден ще си спомнят: „Мама винаги ни водеше...“ или „Татко не пропускаше...“
Вашите ритуали сигурно ще са различни от тези на другите семейства. Може да е пица в петък вечер, разходка след вечеря в сряда или задължителен филм в неделя вечер. Ритуалът е семейно събитие, което се случва постоянно и неотменно, без значение какво е било поведението на децата.
Ритуалите са като закачалка, на която хората окачват хубавите спомени в живота си.
Когато в семейството растат трудни деца, вероятно семейните ритуали куцат. Хиляди пъти съм чувал от родители да се оплакват: „Преди задължително ходехме на пица в петъците, но една вечер той толкова побесня, че престанахме да го правим“ или „Излизахме заедно на разходка, но тя се държеше тъй ужасно, че вече спряхме“.
Ако това важи и за вашето семейство, поспрете и се замислете какви ритуали бихте могли да въведете...
Повечето велики мъже, политици и национални герои, за които сме учили в часовете по история, са били „трудни“ деца. Естествено, учебниците не казват какво точно са мислели родителите на Жана д`Арк или Александър Велики, когато децата им са напуснали дома си в крехка възраст. Дали са бърсали сълзи след тях с думите „На добър час, детето ми“, или са въздъхнали с облекчение и са си казали: „Слава богу, свърши се най-сетне. Да върви да завладява света, та и ние да видим бял ден“. Макар да подозирам, че нещата са се развили по втория сценарий, смея да ви уверя, че животът с „трудните“ деца може да е пълноценен, обогатяващ и невероятно забавен.
5. Изградете у детето устойчивост
Устойчивост е онова качество на характера, което ни помага да виждаме хубавото и в лошите ситуации. Както съветва една популярна сентенция, ако животът ни поднесе лимон, можем да направим лимонада. Когато настъпят трудни времена, точно тази вътрешна жилавост помага да се издигнем над пречките и да ги победим.
Децата и тийнейджърите развиват устойчивост, когато имат:
сигурността, че са обичани в семейството си;
разнообразна група от приятели;
възрастен извън семейството, с когото се разбират.
Ще помогнете на детето да изгради вътрешна устойчивост, като винаги ясно му показвате, че го обичате (макар също така ясно да показвате, че не харесвате начина, по който се държи в момента).
Един от начините свободно да изразявате обичта си към трудното дете е да не му отстъпвате до степен, в която вие самите се чувствате използвани. Родителите често дават прекалено много от себе си и накрая се чувстват омерзени и използвани, а омерзението стопява добрите отношения в семейството. Ако усещате това – спрете! Дайте си малко почивка. Известно време не предлагайте помощта си за щяло и нещяло.
На никого няма да помогнете, ако се превърнете в недоспала и напрегната сянка на самия себе си. Отглеждането и възпитаването на проблемни деца е истинско изпитание дори за най-силните характери. Родителството не е спринт, а маратонско бягане. Като се грижите по-добре за себе си, ще можете да дадете на детето си онова, от което то има нужда, и освен това ще сте сигурни, че ще имате сили да издържите.
Най-важният фактор по пътя на детето ви към пълноценен и щастлив живот са взаимоотношенията в семейството. Силната позитивна връзка между вас и детето е най-големият приоритет. Затова, ако вие или детето се държите по начин, който заплашва здравината на тази връзка, то време е да приложите различен подход.

Седем послания за родители, които се нагърбват с прекалено много задачи
1. Напомняйте си, че един ден детето ще трябва да се справя с живота без вас.
2. Детето ви ще стане по-компетентно и уверено, ако се справя само с някои задачи.
3. Има ситуации, в които детето може да се справи и без вашата помощ.
4. Помощта невинаги е полезна. В някои случаи тя отнема на другия възможността сам да открие решение на ситуацията.
5. Най-издръжливите дървета растат при най-суровите условия. Ако непрестанно пърхате около детето, то няма да може да преодолее и най-малкото препятствие.
6. Въздържайте се да правите за детето нещо, което то може да направи само.
7. Нещата, които получаваме по-рядко, са по-ценни за нас. Далеч съм от мисълта да ви препоръчвам да се дистанцирате от детето. Но ако се чувствате недооценени или използвани, по-добре е да предлагате помощта си по-рядко.

Дали си имате работа с трудно дете? Ето някои изрази, които могат да ви подскажат:
Все едно че не говоря на нея.
Влезе ли й муха в главата, нищо не може да я разубеди.
Има дни, в които ми идва само да им крещя.
Той винаги трябва да има последната дума.
Мирясва единствено когато стане на нейното.
Готов е да спори с часове.
Навие ли си нещо на пръста – край!
Звучи ви познато? Ако е така – честито, значи си имате проблемно дете. Да си родител на трудно дете е тежък кръст. Но не изпадайте в униние: именно тези деца ще променят света, когато пораснат. Те притежават незаменими лидерски качества. Ключът към бъдещето е да използвате силния им характер за добро, а не за лошо!
Андрю Фулър

Обем: 288 стр.
На книжния пазар от 27 януари 2012 г.
Корична цена: 11,95 лв.

Прочетете още: