Кой стои зад чина в училище

Когато седне зад чина, детето се превръща в ученик. Едновременно с това то е огледало на възпитанието, което е получило вкъщи. Но най-важното – то не престава да бъде личност, с която трябва да се съобразяват и родители, и учители. За това пишат в книгата си „Детето зад чина или когато вкъщи има първокласник“ Зорница Христова и Марин Бодаков. Това не е обичайната теория, а активно преживеният опит на родители на първокласничка. Авторите са съпрузи, а между страниците видимо или невидимо присъства дъщеря им, Ани Бодакова.

На състоялата се вчера, 30 май 2012 г., премиера на книгата, по време на Панаира на книгата в НДК, свои мисли за образованието, възпитанието, стреса и страховете около училището споделиха сем. Бодакови, редакторът на книгата Венцислав Божинов и учителката Мая Тисовска.

Венцислав Божинов
Когато стане дума за училище, сигурно всички си спомняме известната глава от романа „Под игото“ на Иван Вазов – „Радини вълнения“. От тогава много неща са се променили в българското образование. Може би сред учителите е намалял Възрожденският патос и всеотдайност, но като че ли най-много се е променило мястото на родителите. Те стоят отстрани и сега, но позицията им не е пасивна – те активно участват в процеса на образование на малкия ученик.

Зорница Христова
Книгата поставя въпроса има ли рационални правила за общуване с детето в първи клас. Образованието не е само рационален, но и емоционален процес, в центъра на който стои детето, с всичките му емоции и често пъти непредвидими реакции. Липсва обществена визия на какво искаме да научим децата през 12-те години в училище.

Образованието не е непременно и само в час. То се случва във всеки момент и вкъщи: когато детето чете, храни се, разговаря.

Детето не е материал, който трябва да бъде обработен. То е личност, с която трябва да се съобразяваме и която е готова да отстоява правата и мнението си.

Марин Бодаков
Тайният съавтор е поетесата Екатерина Йосифова. Без нейните стихотворения, посветени на родителите, децата и възпитанието, нямаше да напишем книгата.

„Детето зад чина“ е отговор и на мисловното успоредяване, което набира скорост у нас от близо две години, започвайки с първия форум „Родителство“, организиран от Маги Малеева. Форумът за първи път постави у нас на широка платформа темата за родителството и бащинството.

През първия месец от Аниното училище се чувствах както през първия месец в казармата: излязоха наяве всичките ми страхове – къде даваме най-свидното си, дали нашето, домашно възпитание ще отговори адекватно на училищния живот и др. Хубавото е, че с времето тези страхове постепенно ме напуснаха.

Мая Тисовска – начален педагог
С 18-годишен учителски стаж и майка на 2 близначки, които тази есен ще бъдат в първи клас, тя чудесно познава стреса и страховете на трудното „прескачане зад чина“.

Важно е доверието, което трябва да съпътства детето в училище: когато то е в школото, връзката е „учител-дете-родител“. Когато е вкъщи, уравнението става „родител-дете-учител“, като винаги двете крайни страни поемат последователно отговорността и водещата, закриляща роля за детето, запазвайки авторитетите си.

Ани Бодакова:
Още не съм прочела цялата книга, но това, което разбрах от нея, е, че родителите не са съвършени, нито са цел за достигане, а всички сме земни хора.

Най-ценните книги са написаните от първо лице – единствено или множествено число, защото искреността и горчивият или смешният опит оказват безценна помощ. „Детето зад чина“ идва навреме, когато деца, родители и учители вече се съобразяват с нови правила за възпитанието, образованието, споделянето и съпреживяването.

Снимка: Ивет Лолова

Прочетете още:

• За първи път на училище
• „Всичко започва от детството“ – Стела Даскалова
• „Как децата учат“ – Джон Холт