Семейство

Историята на Марта

За някои неща един път не стига

27.04.2016г. / 17 12ч.
Михаела Лазарова
Снимка: getty

Снимка: getty

Беше слънчев ден, това си го спомням – някъде началото на април. Пролетта се разхождаше навън и влизаше по домовете на хората. Спомням си го така добре, защото точно тогава Марта влезе в нашето семейство. Като била по-малка, Марта си имала и баща, и майка, но пътищата им се разделили.

Бащата починал, а майка ѝ нямала сили и възможности да се грижи за нея и я изоставила. Преди да стигне при нас, Марта била на места, за които не иска да разказва, разтреперва се и започва да плаче, затова и не я караме. Най-добре си спомням първата нощ – след вечеря заведох Марта до нейното ново легло и реших да ѝ прочета приказка. Когато стигнах до края, си мислих, че ще е заспала, но тя седеше с широко отворени очи.

Оказа се, че това е първата приказка, която някой е чел в живота ѝ. Искаше още, затова ѝ прочетох още една. В края на вечерта вече бяхме прочели 5-6 приказки. Колкото повече време прекарваше с нас, толкова повече разбирахме за нещата, които Марта не беше правила. Тя никога истински не беше празнувала Великден, нито боядисвала яйца.

Остана възхитена и цяла година след това рисувахме с бои върху всяко сварено яйце вкъщи. Мога да продължавам още много – морето, паунът, слонът и хипопотамът в зоологическата градина, първите ѝ курабийки, които леко изгоряха... Но има едно нещо, което никога няма да забравя! Когато свърших с приказките, я завих и целунах за лека нощ.

След време, когато вече се почувства по-спокойна с нас, тя ми разказа, че това е била първата ѝ целувка за лека нощ – едвам сдържах сълзите зад усмивката си. Оттогава си мисля, че нито едно дете не заслужава хубавите неща в живота му да се случват само по един път. Разбрах, че един път не стига – да, добре е, прекрасно дори, но не стига!

Затова съм благодарна за всички щастливи моменти, които стават реалност с Вашата подкрепа. А ние, родителите, които се грижат за децата, заедно с SOS Детски селища България, ще продължим със създаването на още повече красиви спомени.

Мариана SOS приемен родител

За някои неща един път не стига. Стани SOS Приятел на www.sosbg.org и когато срещнеш представители на SOS Детски селища, помни – твоите дарения са дом и семейство за едно дете.

Коментирай
Свободно време