Автори: доц. Маргарита Бакрачева, ФНОИ, СУ „Св. Климент Охридски“, Ивайло Спасов, Експерт Комуникация за социално развитие, УНИЦЕФ България

Какво чувстват, мислят и как действат българските тийнейджъри в ситуацията на COVID-19? Как се справят с физическата изолация и какво се случва с тях онлайн? Какви са очакванията и авторитетите за тийнейджърите при криза? Какво казват, че им липсва и от какво се нуждаят?

На всички тези въпроси се опита да отговори онлайн изследване, организирано от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ). То се проведе сред 810 ученици от цялата страна, на възраст между 15 и 19 г. (8-12 клас), в разгара на извънредното положение (16-26 април). Целта бе очертаването на модел, който е вероятно да бъде повторен в ситуация на следваща криза. По този начин всички – институции, учители, родители, самите тийнейджъри – биха били по-подготвени как да реагират.

СМЕСЕНИ ЧУВСТВА

В ситуацията на извънредно положение тийнейджърите изживяват силни емоции, повечето от тях негативни: „Чувствам се загубен в своите мисли.“ Така например, сравнено с периода преди COVID-19 тийнейджърите изпитват:

– 2 пъти повече страх и тревога;

– 5 пъти повече скука;

– 3 пъти повече гняв;

– 5 пъти повече раздразнение;

– 4 пъти повече носталгия и тъга;

– 4 пъти повече самота;

– 3 пъти повече разочарования;

– 2 пъти повече безпомощност и безполезност.

По-малък дял са младежите, които преживяват кризата положително:„Благодарение на интернета поддържам връзка със всичките си приятели. Не изпитвам нужда да излизам навън“. С други думи – обичайните опори на тийнейджърите са силно разклатени: „Изпитвам смесени чувства. Имам супер щастливи моменти, но след това идват и супер тъжни или депресарски“.

СПРАВЯНЕ СЪС СИЛНИТЕ ЕМОЦИИ

Но как се справят тийнейджърите с тази въртележка от емоции? Успокоение и баланс те намират в специфичното за възрастта си чувство за автономност: „Имам свое мнение“ – и фокусиране върху нещата „тук и сега“, без да се тревожат излишно за абстрактното бъдеще. Показателна за това е най-предпочитаната за над 80% от тях дейност по време на изолацията – гледането на клипчета в социалните мрежи. Това е илюстрация за начина на удовлетворяване на трите базови за тийнейджърите потребности – моментни, реални и бързи стимули, споделеност и чувство за личен контрол. Другите дейности, които им носят баланс, са засилената комуникация с близки и приятели: „Повече си липсваме и по-често си пишем“ – както и нещата, които запълват ежедневието им и ги избавят от скуката (73% посочват, че са започнали да помагат с домашните задължения). Адаптацията на тийнейджърите към новата реалност е улеснена и от засиленото им чувство за хумор, което половината споделят, че е тяхна редовна стратегия за справяне със стреса.

ОТГОВОРНО ПОВЕДЕНИЕ

Това не значи обаче, че тийнейджърите се отнасят лековато или подигравателно към извънредното положение. „Свързвам го както с дисциплина и търпение, тъй като това е особено нужно в момента, но така и с възможност да развиваш другите си качества, а защо не и да откриеш нови“. 80% от тях са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки (64% не излизат навън, а 89% носят маски, ако излизат). Тази самодисциплина е въпреки изживения гняв, който е продиктуван от изолацията: „Чувствам се като животно в зоопарк“; „Унижение, потъпкване на права, насилствено налагане на чуждо мнение“. Това е важно предвид факта, че половината от тийнейджърите не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве (но расте и гневът им, когато самите възрастни не спазват същите тези правила): „Лиших се от всякакви дейности, които ми носеха щастие, за да виждам по улиците хора от най-рисковата група да се разхождат по цял ден (някои дори без маски въпреки новите наредби и глобите)“.

ДОКАЗАНИ АВТОРИТЕТИ

Като цяло тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, което подчертават, че е важно за тях: „Изграденото ми мнение за вируса се основава на факти и проверена информация“. В този процес се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи, подчертавайки, че се позовават на експерти, както и че вярват най-много на родителите си. Учителите за сметка на това не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети. По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение за тях е източник на умора и усещане за прекалено количество за сметка на качеството: „Бих искал да отпратя послание към МОН с молба да намалят онлайн обучението и да го направят по-малко стресиращо и отнемащо време. Също така някои учители прекаляват със задачите“.

ОНЛАЙН БЕЗОПАСНОСТ

А след като прекарват толкова голямо количество време онлайн – в учене и в развлечение – какво е качеството на това преживяване: дали са податливи на кибертормоз по време на пандемия или на „инфодемията“ от фалшиви новини? От една страна тийнейджърите декларират положителна тенденция – според 62% от тях по време на извънредното положение агресията в мрежата не само не е нараснала или да се е запазила на нивата от преди, а е намаляла и е заменена с по-качествената комуникация помежду им и готовност за помощ едни на други. Наред с това обаче проличава и негативна тенденция, която разкрива, че тогава, когато има случаи на онлайн тормоз, част от тийнейджърите го приемат за нещо „нормално“, за част от ежедневието им, на която не обръщат толкова внимание или дори го отричат: „Онлайн тормоз не съществува. Никой няма да се обиди ако му кажат, че всеки го мрази и няма приятели“. Това е пряко повлияно от социалната норма на висока толерантност към насилието в българското общество. Положителен момент обаче е, че в същото време 57% от тийнейджърите посочват, че са активни в това да предупредят приятелите си, когато видят фалшива новина.

ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ

Общата тенденция по отношение на предпочитаните източници на информация показва, че в ситуацията на извънредно положение тийнейджърите прибягват предимно към български източници, сред които телевизията и радиото, както и следенето на официално оповестяваните данни от отговорните институции – ползвани като достоверен източник на информация от 68% от изследваните тийнейджъри: „Важни са аргументите и от коя уста идват“. В зависимост от логичността или противоречивостта на споделяната официална информация обаче, те реагират с доверие, което обуславя и поведението на дисциплина, или спад в доверието, което ескалира в гняв и провокира прояви на безотговорност, както и споделяне на конспиративни теории, с които те се опитват да си обяснят противоречията в информацията. Ето защо е изключително важно посланията, комуникирани от отговорните институции към широката общественост и в частност към тийнейджърите, да бъдат ясни, точни, логични и последователни. Изнасянето на противоречиви данни и налагането на диспропорционални мерки засилва усещането на тийнейджърите за фрустрация и убедеността им в наличието на „медиен балон“: „Свързвам го с ненужна паника и заливане на обществото с грешна информация. Имаше момент, в която и да е социална платформа, телевизия, онлайн, всичко беше за коронавирус“.

КОНСПИРАТИВНИ ТЕОРИИ

Именно това усещане за преекспониране на ситуацията (малък брой заразени, а твърде строги мерки) поражда и тенденция сред тях да прибягват до конспиративни теории, за да си обяснят това поведение на институциите и медиите: „Според мен това е изкуствено създаден вирус, за да премахне по-слабата част от населението“. Най-голям дял от тях (2/3 от анкетираните) са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а най-малка част (около 16%) вярват, че има връзка с 5G мрежата. Между тези две крайности попадат и хипотезите на около половината от отговорилите, че коронавирусът е инструмент за налагане на нов обществено-политически ред или изкуствено планирана финансова криза. Това са близки до тях обяснителни модели за разминаването между фактите и всяването на диспропорционално голяма паника: „Поради малкия процент смъртност и заразени не е необходимо да се налага извънредно положение. И е безумно COVID-19 да се обоснове с „невиждана ярост“ , нима светът не помни чумата, еболата... И още много други с фрапантно повече жертви“. Това е особено важно и с оглед доверието в медиите и посланията към тийнейджърите като цяло. Преекспонирането рефлектира в избягване на медийно съдържание за сметка на социалните мрежи, в които те търсят отдушник.

ЛИПСИ И ОЧАКВАНИЯ

А кои са нещата, които тийнейджърите казват, че най-много им липсват? Приятелите, „шляенето навън“, пътуванията. „По телефона в никакъв случай не е същото, защото понякога имаш нужда просто от прегръдка от приятел заради неща, които не можеш да споделиш на родителите си“. В този смисъл – кои са темите, които вълнуват най-много тийнейджърите? „Ще има ли балове?“ (45%), „Кога ще излезем? и „Какво ще правим след това“ (42%), както и здравето на близките (45%).

В най-висока степен (85%) тийнейджърите очакват след отмяната на извънредното положение настъпването на сериозна финансова криза: „Не знам защо, но има хора, които си мислят, че на нас не ни пука дали родителите ни или дори родителите на приятелите ни ще останат без доходи и работа“. Но в същото време тийнейджърите очакват тези промени да се случат на фона на по-голямо внимание на хората към здравословния начин на живот (72%) и промяна на ценностите на обществото към повече човечност (71%). „Според мен след кризата хората ще разберат че без приятели и познати не могат да издържат и ще се виждат повече и ще мислят повече за близки и познати, отколкото за себе си“.

Не липсват обаче и мнения, че хората няма да са си научили урока и кризата ще е била пропиляна житейска възможност: „Човекът в 21 век предпочита да забравя лошото, смятайки че ако не го мисли, не се е случвало и така не поема отговорност за последствията“. Остава да видим кои от прогнозите им ще се сбъднат... и дали това и посланията на средата ще доведат до ескалиране на гнева, което да промени отговорното им засега поведение.

Бел.ред.: Запазен е оригиналният правопис на цитатите от участниците в проучването.