Асоциация Родители: НВО не служи в интерес на децата в настоящия си формат

На 18 и 20 юни 2025 г. ще се проведат матури по български език и литература и математика за учениците в 7 клас. Те са част от изпитите тип НВО (национално външно оценяване), които се провеждат всяка година за 4., 7. и 10. клас от МОН. Във връзка с този тип оценяване на учениците и нуждата от промени, от Асоциация Родители изпратиха официално своя позиция, която публикуваме без редакция.

НВО не е просто изпит. То е огледало на системата. И когато погледнем в него, трябва да имаме смелостта да признаем какво виждаме – и волята да го променим.

Като организация, която повече от 20 години фокусираме работата и експертизата си върху образованието и доброто взаимодействие между училището, учителите и родителите, върху изграждането на активна училищна общност и осигуряването на сигурна и подкрепяща среда за българските деца, Асоциация Родители за пореден път изразяваме своята позиция относно провеждането на Национално външно оценяване (НВО) в 4., 7. и 10. клас – в настоящия си вид то не отговаря на първоначално обявения замисъл да служи за „диагностика“ на образователната система и като инструмент за установяване в каква степен учениците са усвоили ключови компетентности и учебно съдържание. Накратко – в сегашния си формат НВО не е в интерес на децата и се нуждае от сериозно преразглеждане. В същото време ежегодното му провеждане изисква огромен финансов и организационен ресурс, без да са налице ясни и видими положителни резултати.

Всяка година хиляди български ученици влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и страх в очите. Те не просто се явяват на изпит – те прекрачват прага на преждевременно състезание, чийто залог често е свързан не със знание и личностно развитие, а с напрежение и усещане, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задачи. В сегашния си вид НВО се е превърнало в източник на неравенство, тревожност и подмяна на образователната цел. То създава среда, в която подготовката за тестове измества на заден план реалното учене, креативността и личното израстване. Децата ни не се учат как да мислят, а как да отговарят „правилно“. Често губят вяра в себе си, защото не са „достатъчно добри“ според една изкуствена скала.

Защо мислим така?

Сериозна последица от сегашния модел на НВО е нарастващото социално разделение. Подготовката за НВО в 7. и 10. клас често минава през скъпоструващи частни уроци – реалност, която много семейства не могат да си позволят. Така се създава система, в която не всички деца тръгват от една стартова линия. Ученици от различните социално-икономически среди имат различен достъп до подготовка, което изкривява реалната оценка за училищната система. Успехът започва да зависи повече от финансовите възможности, отколкото от труда, таланта или интересите на ученика. Това не е справедливо. Това не е приемливо!

Според Националното представително изследване „Българското училище – погледът на родителите“ (2023 г.), реализирано от екипа на Асоциация Родители и проведено от компания за маркетингови изследвания „Ноема“, общо две трети от родителите или имат намерение да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след 7. клас (48%), или вече са го направили (9%), за да може детето им да има шанс да влезе в желаното училище. 24% от родителите пък твърдят, че децата им посещават или са посещавали частни уроци извън кандидатстванията, за да могат да напреднат в дадена област. В определен смисъл може да се каже, че родителите се чувстват изнудвани от системата да заплащат за частни уроци на децата си, защото училището не е способно да предостави достатъчно добра подготовка.

Данните се потвърждават и от одита на Сметната палата (периодът обхваща 2019 – 2023 г.) – за да се компенсират дефицитите в качеството на образователния процес, значителен дял от родителите допълнително заплащат уроци извън училище за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното образование в страната са обезпокоителни – близо 60 на сто от родителите плащат за частни уроци.

НВО в 7. клас има пряка връзка с кандидатстването и приема в профилирани и професионални гимназии. Този изпит се възприема като „решаващ“ за бъдещето на децата. Стресът започва месеци, дори години по-рано. Голям процент от учениците посещават частни уроци, които се превръщат в стандарт, без който много семейства се чувстват неконкурентни. Учебната година в 7. клас е съсредоточена върху подготовка за НВО. Всички усилия – в училище и извън него – се концентрират върху двата предмета (български език и литература и математика), за сметка на останалите. Изкуства, чужди езици, наука, технологии, социални и граждански умения остават извън полезрението на децата. Така образованието се ограничава до два предмета и две дати в календара, което изкривява представата за цялостно личностно развитие.

Емоционалното и финансово натоварване и усещането за „битка“ за добро училище понякога изправят ученици и родители на ръба на изтощението. Децата са принудени да правят избор за бъдещото си образование на 13–14 години, често без реална представа за своите интереси и възможности. А родителите най-често се притесняват за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в желаното училище.

Допълнително напрежение създава фактът, че резултатите от НВО са в основата на кандидатстването след 7. клас. Това превръща изпитите в основен инструмент за „сортиране“ на деца, без да се вземат предвид индивидуалните различия, личните интереси или потенциала за развитие. Такава система не оставя място за избор, а само за състезание – при това на прекалено ранна възраст. Дори в т. нар. „елитни училища“ проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, формализъм – всичко това присъства и там. Това е ясен знак, че проблемът не е в отделните училища, а в самия модел, на който всички те са подчинени.

Въпреки че НВО в 10. клас се провежда на национално ниво, то няма роля при кандидатстване, избор на профил или професия. Това създава объркване и усещане за формализъм. Учениците са в ключова възраст, в която започват да се ориентират професионално, а вместо това отново попадат в рутината на тестове без практическа стойност.

Без реална награда или последици от резултата, част от децата губят мотивация, което обезсмисля процеса. В същото време други се напрягат излишно, в опит да се докажат. Често родителите не разбират защо се полага този изпит, какво се прави с резултатите и каква полза носи за учениците. Липсата на прозрачна обратна връзка поражда недоверие.

Към финансовата тежест се добавя и психологическият натиск върху деца, родители и учители. Превръщането на образованието в изпитна надпревара води до тревожност, емоционално изтощение и усещане за провал още в ранна възраст. Особено болезнено е, когато това се случва при децата в 4. клас. Вместо мотивация и радост от ученето, те носят в себе си страх, че няма да се справят, че ще разочароват, че ще изостанат.

НВО в 4. клас има за цел да измери знанията и уменията на учениците в края на началния етап на образование. Децата са поставени в ситуация, в която изпитният формат често поражда тревожност и несигурност. За мнозина това е първият сериозен досег с формализирано оценяване. Очаква се резултатите да предоставят ясна представа за нивото на усвоените знания, както и за необходимостта от надграждане или промяна в обучението, но на практика това не се случва.

Макар и да не се използват за прием или преместване в друго училище, резултатите от НВО често се възприемат от родители и учители като индикатор за престиж или качество на обучението. Това ги превръща в източник на напрежение. В някои случаи родителите използват резултатите като аргумент за ранно профилиране на децата или ориентация към „елитни“ училища.

Големите въпроси

След всичко казано дотук идва ред на големите въпроси.

• Каква всъщност е ролята на НВО? Какво точно оценяваме – знанията и уменията на ученика, работата на учителите, нивото на училището или ефективността на образователната система?
• Какво се случва с данните от изпитите – правят ли се задълбочени анализи, които водят до реални политики за подобрение, или просто се отчита дейност?
• Кога ще видим сериозен анализ и истински реформи, така че НВО да има реален смисъл за развитие на образователната система?
• Не е ли време да се постави по-голям акцент върху измерването на умения и компетентности, вместо да се разчита основно на възпроизвеждане на заучени знания? 
• Какви конкретни грижи полагаме за психичното здраве на децата, особено в напрегнатите периоди като 7. клас? Взимат ли се съзнателни мерки за намаляване на стреса?

Липсата на прозрачност поражда усещане за формализъм – провеждаме изпити, без да е ясно какво следва от тях и какво в системата реално се променя в резултат на тяхното провеждане.

Да бъдем честни

Правят ли се анализи от Министерството на образованието и науката (МОН)? Да, МОН публикува след всяко НВО доклади за резултатите – например как се е представила страната като цяло, кои задачи са били трудни за учениците и т. н. Проблемът е, че: анализите често са формални и недостатъчно задълбочени, рядко водят до промени в учебните програми, методите на преподаване или подкрепа за ученици в риск; общественият дебат върху тези резултати е слаб – медиите съобщават няколко цифри и след това темата заглъхва.

Време за диалог: НВО и бъдещето на българското образование

Асоциация „Родители“ вярва, че образователната система трябва да служи на децата – не те на нея. Вярваме, че всяко дете има право на подкрепа, уважение към индивидуалността си и шанс да развие пълния си потенциал, без да бъде поставяно в калъп.

Настояваме за:

1. Ясен отговор на въпроса какво всъщност искаме да измерваме с НВО.

2. Спешно преразглеждане на ролята, функцията и формата на сегашния модел на НВО.

3. Задълбочен анализ на резултатите от НВО във всички етапи с цел да се използват реално за подобрение на учебното съдържание и методиката, а не само за статистика. Събраните данни да се използват за реални стратегически действия за подобрение на образованието.

4. Открит и отговорен обществен разговор с участието на родители, ученици, учители и специалисти. Докато проблемите в системата не бъдат признати и адресирани с внимание, всяко усилие ще бъде безсмислено.

5. Фокусът в образованието да се насочи към развитие на знания и умения у децата, а не към „натискане на правилните отговори“.

Успехът на децата не може да се измерва единствено с резултатите от стандартизирани тестове. Докато основните проблеми в образователната система остават нерешени, всяка оценка ще бъде непълна, а всяко усилие – недостатъчно ефективно. Именно затова Асоциация Родители призоваваме за цялостен преглед на настоящия модел на НВО и за създаване на пространство за разумен, открит и конструктивен диалог с участието на родители, учители, ученици и експерти. И в основата на този диалог трябва да е големият въпрос – какво всъщност искаме да бъде българското образование. И не на последно място – какви деца искаме да отглеждаме? Деца, които мислят критично, умеят да работят в екип и се чувстват уверени в себе си. Деца, които не се страхуват от грешките, защото ги разпознават като част от процеса на учене. Деца, които растат в среда на уважение, свобода и подкрепа – защото това са основите на едно истински модерно и смислено образование.