10 поверия и обичаи за Сирни заговезни

На 22 февруари е Прошка

19.02.2026г. / 10 23ч.
Мария Дуковска
Снимка: iStock

Снимка: iStock

На 22 февруари (неделя) 2026 г. ще посрещнем празника Сирни заговезни, известен още като Прошка, Поклади или Прошкина неделя. На Сирни заговезни обичаят повелява по-младите да поискат прошка от по-възрастните си роднини. Това ще е последната неделя преди настъпването на Великия пост или Неделя сиропустна. 

Този ден е на почит в българското общество и се отбелязва в цялата страна.

Има няколко любопитни поверия и обичаи за Прошка, които може да ви е полезно да научите:

  1. В миналото обичаят е повелявал още сутринта на Сирни Заговезни да се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярвало се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие.
  2. Съществувал е обичай, който в някои области на страната се спазва и до днес. Той се състои в това да се запали слама и да се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазан с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
  3. На Сирни заговезни влюбените момци хвърляли в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите били забранени до Великден.
  4. В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
  5. В някои райони на страната е разпространен старият ритуал оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
  6. Също така много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. 
  7. На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент.
  8. По традиция прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.
  9. На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.
  10. Един от най-обичаните ритуали – обичаят „амкане“ или „хамкане“ се прави именно след вечеря. За да се изпълни ритуалът е необходимо да се свари яйце или да се приготви халва или сирене, завързани на конопен конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворена уста, когато яйцето се насочи към него. Който захапе яйцето с уста, той ще е най-здрав.

Свързани статии