На 22 февруари (неделя) 2026 г. ще посрещнем празника Сирни заговезни, известен още като Прошка, Поклади или Прошкина неделя. На Сирни заговезни обичаят повелява по-младите да поискат прошка от по-възрастните си роднини. Това ще е последната неделя преди настъпването на Великия пост или Неделя сиропустна.
Този ден е на почит в българското общество и се отбелязва в цялата страна.
Има няколко любопитни поверия и обичаи за Прошка, които може да ви е полезно да научите:
- В миналото обичаят е повелявал още сутринта на Сирни Заговезни да се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярвало се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие.
- Съществувал е обичай, който в някои области на страната се спазва и до днес. Той се състои в това да се запали слама и да се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазан с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
- На Сирни заговезни влюбените момци хвърляли в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите били забранени до Великден.
- В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
- В някои райони на страната е разпространен старият ритуал оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
- Също така много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
- На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент.
- По традиция прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.
- На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.
- Един от най-обичаните ритуали – обичаят „амкане“ или „хамкане“ се прави именно след вечеря. За да се изпълни ритуалът е необходимо да се свари яйце или да се приготви халва или сирене, завързани на конопен конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворена уста, когато яйцето се насочи към него. Който захапе яйцето с уста, той ще е най-здрав.