Семейство

Аз съм с дислексия

12.10.2009г. / 11 34ч.
Аз жената
Аз съм с дислексия

Със дислексията се сблъсках във втори клас. В началото всичко беше наред, но скоро се появи проблем. Когато по математика започнахме да учим таблиците за умножение и деление, те се оказаха най-големият ми кошмар, а уроците оттам нататък по математика – истинско мъчение.
Когато взехме урока с таблицата за умножение с две, госпожата ни даде за домашно да я научим и на другия ден да я кажем наизуст. Дотук добре. Аз дотогава бях добра ученичка и нямах проблеми с ученето, бях много ученолюбива и любознателна (и до днес съм такава). Прибрах се вкъщи и по-късно започнах да я уча таблицата. И се появи проблем. Прочетох я сигурно двайсетина пъти, но щом затворих учебника и се опитах да я кажа наум, блокирах. 8.2=... и до там. Не можех да се сетя за отговора. Поглеждах, отново прочитах таблицата, пак опитвах и пак не успявах да я запомня. На другия ден съучениците ми без проблем я казаха, но на мен ми беше трудно и тайно поглеждах таблицата в учебника.
Впоследствие всички тези таблици за умножение и за деление се оказаха истинско мъчение. Опитвах и опитвах, не можех да ги науча, да ги запомня. Освен това ние трябваше вече да се учим да решаваме задачи наум, без сметала и пръсти. Което за мен се оказа страшно трудно. Да смятам през едно се оказа лесно, но през две и повече... мозъкът ми просто блокираше. Често в часовете по математика поглеждах съучениците си и се смайвах как си решаваха задачите наум, без да се затрудняват и напъват. Аз не можех така. Ако не смятах с пръсти, никога не стигах до отговора колко е например 38+12 = ... В главата ми имаше едно празно поле, отговорът просто не идваше. Мозъкът ми не издържаше и отказваше да решава задачи. Математиката се превърна в омразен предмет, ставаше ми лошо като видех задачи. Вкъщи не исках да си уча уроците по математика. Нашите ми се караха, смятаха ме за мързелива. Но не бях. Опитвах се, опитвах се да решавам задачи, но не се получаваше. На класни и контролни се представях зле, но не ми пукаше. Просто този предмет не беше за мен. Истински ад настъпи от пети клас нататък. Учителката ни по този предмет беше възможно най-ужасния учител на света. Всеки ден взимахме нов урок, 5-6 задачи решавахме в училище и пак по толкова ни даваше за домашно. Ако някой не си знаеше урока, ако не беше подготвен да бъде изпитан, тя се ядосваше и удряше с ръка по бюрото или чина, или пък с тебешира по дъската, тропваше с крак и се караше. Уроците от пети клас нататък бяха цяла сложност за мен, истински лабиринт – дроби, уравнения, формули и т. н. Всеки следващ урок ставаше все по-сложен и объркан. Гледах задачите на дъската и нищо не разбирах. А пък формулите госпожата държеше да ги запомним. Как ти! Тези формули ми се виждаха като някакъв объркан лабиринт, цялата математика беше плетеница от лабиринт. Не можех да решавам задачите на изпитите и в полето за отговори пишех “Не знам”. Госпожата ми пишеше двойки, много се ядосваше, че не разбирам задачите, че не ги решавам... Аз се опитвах да й обясня че ми е трудно, но тя не искаше и да чуе. Когато ни раздаваше писмените работи, показваше моите на целия клас, а на мен ми ставаше гадно. Толкова непоносим и труден беше този предмет, че се отказах да слушам в часовете, ами най-често гледах през прозореца или пък на последната страница в тетрадката си драсках разни глупости. Бях потисната, чувствах се глупава. Геометрията също ме затрудняваше. Научих геометричните фигури, но каква за Бога е разликата между тъп и остър ъгъл в един триъгълник? На мен триъгълниците ми се виждаха еднакви. Не разбирах за какво трябва да ги знам различните ъгли в триъгълниците – нима това е важно в живота?

После ме преместиха в друго училище. Там обясних на учителката по математика колко ми е труден предметът, и за моя изненада тя прояви разбиране. Не се караше за двойките, които получавах, не искаше много от мен. Но за да премина в следващия клас, ми се налагаше на изпити да престъпя един от принципите си – да не преписвам и да не подсказвам. Но нямах друг избор, само така щях да мина.
В средното ми училище, където учих после, за щастие попаднах на още по-добра учителка. Съучениците ми, поне повечето, също не можеха да решават задачи като мен и се измъчваха. Затова там госпожата ни пишеше задачите с отговорите, а ние ги преписвахме. Така беше и на класни и на контролни. Не получавахме високи оценки, за да не се усъмни някой, но за мен нямаше значение.
И по други предмети имах проблеми, като българския например – така и не разбрах уроците по български. Важните неща ми беше трудно да запомня. Даже като малка не знаех какво е съществително, прилагателно, глагол, сега знам само последното. От българския научих единствено какво е глагол, просто и сложно изречение, единствено и множествено число, окончанията, правописа, видовете изречения, пренасянето на части от думи на нов ред и малко пунктуация. Само дето и до днес малко не знам как правилно да поставям запетайките. Какво е сказуемо и до днес не знам. Писмените работи по литература също ми бяха трудни, поне докато не попаднах после на добра учителка, която всичко обясняваше и при нея бавно взимахме материала, но поне всичко схващахме.

Известно време се мислех за тъпа и глупава, докато когато бях в 10 клас веднъж не гледах един филм по “Холмарк” – “Сред приятели – историята на Рич Донато”. Главният герой имаше същите проблеми като моите. Останах втрещена, защото мислех, че само аз имам проблеми с ученето и нищо не разбирам, а се оказва че има други като мен! И че дори проблемът ми си има име – дислексия. Поуспокоих се. Но ми стана ясно обаче, че искам или не, дислексията ще е част от мен и завинаги и ще ми пречи в някои аспекти в живота. И тя наистина ми пречи. Аз не само не мога да смятам – не мога и да съм самостоятелна, пак заради дислексията. Така и не се научих да си връзвам обувките – просто тези възли са толкова сложни... Гледам другите и до днес им се учудвам как го правят, толкова сложно и извънземно ми изглежда. Не мога и да готвя – за мен е направо учудващо че хората имат толкова рецепти в главата си, готвят без да поглеждат книги, знаят кога кое да сложат, какво им трябва. Много пъти съм гледала майка ми, баба ми и сестра ми как готвят и не спирам да им се чудя “Ама как успяват?”. Има неща, които на мен ми се виждат толкова сложни и трудни, неща, от които мозъкът ми просто блокира и отказва да ги възприеме. Допреди години дори часовникът ми беше труден – чак в 9 клас го научих. На компютъра се научих да работя сама, с помагало до себе си, но в началото не разбирах какво е операционна система, какво браузър. Сега с някои неща се оправям. Късмет е, че в интернет има добър компютърен форум, а съфорумците винаги ви обясняват внимателно и нагледно. Така всичко схващам. Някои от нещата, които не научих в училище, ги научих по “Дискавъри”. Благодарение на това, че в рамките на един или два часа (зависи от филма) с прости обяснения, компютърни графики, опити и сравнения схващах неща, които в учебниците така сложно ги бяха написали.

Именно от “Дискавъри” научих какво е магнитно поле и как действа, какво е антигравитация. Единствено материя и до днес не знам какво е.

Когато влязох в сайта ви и видях конкурса, се зарадвах много. Защото за дислексията не се говори, а трябва. Учителите или не знаят за нея или отказват да я приемат. Има немалко деца и ученици с дислексия. Имат трудности в училище, но вместо разбиране, срещат укори че са мързеливи и им лепват етикет “мързел”. За онези, които като мен имат трудности с математиката – те няма да могат да влязат в средно училище или поне трудно ще влязат, защото изпитите за тях са непосилни. Аз след 8 клас учих в училището за деца с увреден слух в София ( с увреден слух съм) и там приемът за щастие беше по документи. Много исках да уча, но това беше единствената алтернатива. Другаде нямаше да ме приемат без изпит. За съжаление повечето деца нямат моя късмет.

Пиша всичко това с надеждата да може нещо да се промени за децата и учениците с дислексия. Те трябва да бъдат диагностицирани, учителите трябва да знаят за нея, учебните програми трябва да бъдат съобразени с такива ученици. Трябва открито да се говори за този проблем. Децата с дислексия не са глупави, просто имат трудности. Нуждаят се от повече подкрепа и разбиране.

Сега съм на 25 години. живея с родителите си. Подиграват ми се, че не съм самостоятелна. А аз се уморих вече да обяснявам какво е дислексията. Сега, слава Богу, поне рядко имам неприятни моменти заради нея. Единствено неприятно и гадно ми е, като излизам да пазарувам. Защото не мога да смятам, не знам ще стигнат ли парите. Чувствам се зле като попадна в конфузни ситуации заради дислексията. Бих искала да ви помоля да препоръчате на децата в сайта филма на “Холмарк”. Той най-добре показва дислексията. Ще се радвам да се направи нещо за дислексията – хората трябва да знаят за нея и да проявяват разбиране. Трябва да се изхвърли остарялото мислене, че ученикът е мързелив. Между мързел и дислексия има голяма разлика.

Радвам се, че нещо се прави за децата с дислексия. Искам за тях училището да стане по-лесно и приятно, да им е по-лесно, като знаят какво им е.

* * *

Всеки десети човек в света страда от дислексия
Излезе книжката Аз и дислексията
Изложба на талантливи деца и младежи с дислексия в Русе

Коментирай
3 rate up comment 0 rate down comment
анонимна ( преди 5 години )
здравей, аз съм с психическо разстройство, и въпреки че доста се различава от твоята болест, знам какво е да не можеш да учиш, да не можеш да се концентрираш, да се притесняваш и всичко да ти е плетеница! Не съм неадекватна, но също като теб не мога да бъда самостоятелна и съм почти на 28. Това много ме притеснява честно казано и то най-вече. В училище бях редовна ученичка и за дисциплината и усилията ми пишеха високи оценки. Но винаги ми е било трудно да уча. Карали са ми се, и ми са се подигравали, но не съм можела нищо да променя. Винаги съм имала извънредно малко приятели. Така че знам какво е да не ти е лесно. Лошото е че имам амбиции, искам да бъда нещо повече, а все не мога и не мога да го постигна. Затова разбрах едно - нещата стават бавно, малко по малко. Не може наведнъж да се искат много неща, защото само се усложнява здравословният проблем. Трудното е при работенето - не всеки може да работи в такава ситуация. Дано да се справяш по-добре вече! Това е важното, проблемът си стои, но усилията помагат.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4 rate up comment 0 rate down comment
М.Миланова ( преди 10 години )
Здравейте, изключително полезно е да се споделят подобни изживявания. Аз самата съм учител по професия и за съжаление моята информация за дислексията е само от нитернет. Предполагам, че сред нас има много хора, които просто не са установили какво е тяхното различие. А ние, които се срещаме с този проблем, уви не сме подготвени.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 2 rate down comment
Роберт ( преди 11 години )
3 rate up comment 1 rate down comment
Мариана ( преди 11 години )
Здравейте Сияна, скоро и аз зададох същия въпрос, но тъй като никой не ми отговори,повиках неволята и след дълго ровене из мрежата разбрах,че това състояние се диагностицира от логопед. Не знам къде живеете, но ето Ви линк за логопеди от цялата страна:http://obiavi.grad.bg/%D0%9B%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4Аз записах час за моето детенце в Плевен, защото там е най-близкия ни голям град. За съжаление от цялата информация, която изчетох, разбрах че гените играят голяма роля тук. Аз не знам моето дете откъде е наследило този проблем, защото аз със сигурност го нямам! Но нали затова от скоро се говори, няма как да знам дали баща му го е имал, защото почина. А навремето, когато е бил дете, със сигурност не се е знаело нищо за това! Мисля, че ако Вие наистина имате дислексия, то това не е задължително да се предаде и на Вашето бебче!Желая Ви успех! Да имате прекрасно детенце (без проблеми) и да се преборите с учението успешно!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 1 rate down comment
Сияна ( преди 11 години )
Здравейте, преди една година разбрах за това състояние,по-точно,защото според мен заболяване не може да се нарече, и започнах да чета и да се интересувам.Така познах собствените си проблеми и си обясних трудностите ,които ме спъваха години наред и ме караха да се боря и да полагам 3 пъти повече усилия от останалите.Винаги съм се чувствала различна с нещо и се радвам че разбрах с какво ,макар и толкова късно :(...Искам да ви попитам къде и как мога да установя и докажа със сигурност че имам Дислексия ? И другият ми страх е ,тъй като очаквам бебе ,има ли шанс да се предаде на него тази моя особеност ?Прекъснах обучението си в университета поради неспособност да се справя с бързината и обема-всички мислеха че проблемите ми идват от притеснение,срам,нервност,стеснителност и прочие...но уви !Ще се радвам ако се намери начин да завърша и да взема диплома след като детенцето ми стане на 2 и мога да се заема със себе си-дано дотогава са направили по-лесно обучението за такива хора !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 1 rate down comment
Сияна ( преди 11 години )
Здравейте, преди една година разбрах за това състояние,по-точно,защото според мен заболяване не може да се нарече, и започнах да чета и да се интересувам.Така познах собствените си проблеми и си обясних трудностите ,които ме спъваха години наред и ме караха да се боря и да полагам 3 пъти повече усилия от останалите.Винаги съм се чувствала различна с нещо и се радвам че разбрах с какво ,макар и толкова късно :(...Искам да ви попитам къде и как мога да установя и докажа със сигурност че
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Мариана ( преди 11 години )
Здравейте! Имам момченце, което е във втори клас и във момента учат таблицата за умножение. Виждам колко много му е трудно, как постояно прехвърля пръстчета и нещо се мъчи да смята с тях. Да я запомни наизуст не успява. В първи клас смяташе без проблем, даже учителката все го хвалеше и му казваше математика, а сега му вика постоянно, че е мързелив, инат и не иска да работи в час. Даже преди малко бях в училище (всеки ден ходя) и тя пак каза, че нищо не е направил предния ден по математика. Дори каза, че не се занимава в къщи, което абсолютно не е вярно. Всяка вечер по 2часа учим заедно, а ходи и на занималня следобед. По български му беше много трудно от самото начало, трудно свиква с правописа, при препис на текст се концентрира трудно, постоянно губи реда и преписва по два пъти едно и също или прескача. Още не знае азбуката поред. Бърка звучни и безвучни съгласни. От доста време насам ме гложди мисълта, дали детето ми няма дислексия? Много Ви моля кажете ми къде да отида, за да се установи дали е така, какъв специалист трябва да го прегледа? Искам да разбера и да знам дали наистина има дислексия или просто го помръзва за да имам адекватно отношение към проблема. Така много се ядосвам и понякога му се карам, а после ме мъчат угризения, че може би съм много несправедлива към него!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13 rate up comment 0 rate down comment
Jeni, admin na grupa ( преди 11 години )
Научих за дислексията като явление едва на 34... Поводът беше продължаващото от 10 години мъчение с 15-годишната ми дъщеря... Направихме й обследване, на което присъствах. И знаете ли - много плаках!!! Не защото изпитвах съжаление, а защото разбрах, че детето ми е специално!!! Ама много! А в процеса на обследване разбрах, че, всъщност, тя е взела това от мен!!! Така разбрах коя съм и затова плаках - защото за първи път празнината в мен изчезна - просто разбрах коя съм!!!Няма да изпадам в лични подробности, просто всичко става ясно, ако си направите обследване за Дислексия в някоя ДЪРЖАВНА институция, например в Александровска болница - много страшно звучи, но за всеки човек е важно къде във Вселената се намира... Не се мъчете - просто малко прочетете, потърсете подкрепа от себеподобните си и ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ!!! Всички хора са специални, но дислектиците са НАДАРЕНИ!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 0 rate down comment
Катя ( преди 11 години )
Здравейте, учител съм и исках да науча нещо повече за дислексията, тъй като се сблъсках с този проблем сред някои мои ученици. Благодарна съм за споделеното от вас, защото много неща ме станаха понятни. Искам да ви изкажа своето възхищение, че говорите и търсите решение на този свой проблем, днес това е мъжество, хората се затварят в себе си. Убедена съм, че всеки от вас ще бъде щастлив, защото сте силни хора. А аз още един път искам да ви благодаря, сега още по-добре ще разбирам децата, с които работя. А те наистина са умни, любознателни и изключителни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4 rate up comment 0 rate down comment
Светоломир ( преди 11 години )
Здравей, сега като чета и почвам да навръзвам нещата. Като малък имах доста проблеми в училище с ученето и със съучениците. Полагах доста усилия а оцениките ми баха ниски. В мен се прокрадваше съмнение се че глупав. Много ме озадачаваше факта, че когато наште ме запознаваха с някой, той казваше че съм интелигентен. Преди около 7 години започнах да се занимавам с Естествен чигун - китайско учение гимнастика и медитация. Практикува се за здраве и дълголетие. Сега нестандатртното ми мислене в по-голямата си част е в моя полза. В момента съм и преподавател по чигун, ако проявяваш интерес пиши ми на: eek69***abv.bg.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Притчи, мъдрости, цитати