Умберто Еко е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, роден през 1932 година в Алесандрия, Италия. Носител е на над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света.

Еко спечели завинаги сърцата на своите читатели подарявайки им невероятни произведения като „Името на розата“, „Махалото на Фуко“,„Баудолино“ и много други. Днес в рубриката ни „Притчи и мъдрости“ споделяме някои красиви мисли на писателя, който въпреки силата на своите думи, не успя да се пребори с най-коварната болест - ракът.

„Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.“

„Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!“

„Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.“

„Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.“

„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“

„Истинският герой е винаги един герой по погрешка.“

„Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“

„Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.“

„Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.“

„Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.“

Още по темата

„Ние живеем за книгите.“

„Всеки факт става важен, когато е свързан с друг.“ – „Махалото на Фуко“

„Колко хубав беше спектакълът на природата все още недокоснат от често извратена мъдрост на човек!“ – „Името на розата“

„Има само едно нещо, което пишете за себе си и това е списъкът за пазаруване.“

Снимка: istock