В ежедневието на всеки има моменти, в които действаме без да мислим върху постъпките си. Казват, че това, което правим винаги се връща към нас. Знаем ли как да се учим от грешките си и да се въздържаме от това да правим зло?

Следващата поучителна история от рубриката ни „Притчи и мъдрости“ ще ни напомни, че делата ни най-много ще тежат на самите нас.

Будистка притча

Един мъдрец имал дванайсет ученици. Учителят имал и дъщеря, която всички харесвали. Един ден обявил, че има два проблема – да реши кой от всички ученици ще се ожени за дъщеря му и как да плати за сватбата. Затова обявил състезание.

Всеки от учениците трябвало да се промъкне в къщите на селото през нощта и без никой да го види да вземе каквото може. Този, който открадне най-много, щял да се ожени за красивата му дъщеря. През следващите дни учениците се промъквали в селото и взимали каквото могат. В края на седмицата мъдрецът ги събрал.

– Всички са откраднали много, с изключение на един от вас, който нищо не е донесъл. Защо? – попитал мъдрецът.

– Трябваше да следвам указанията ви, учителю. Казахте ни да крадем, стига никой да не ни види. Аз влязох в много къщи, докато всички спяха. Но всеки път щом се наканех да взема нещо, усещах, че някой ме гледа. Затова си тръгнах с празни ръце. – отговорил ученикът.

– Щом всички са спели, кой тогава те е наблюдавал? – попитал учителят.

– Аз се наблюдавах. Виждах се как се каня да открадна. Ето защо не взех нищо.

Още по темата

– Много добре! – възкликнал учителят. – Има поне един мъдър ученик, който ме е слушал през годините. Всички останали, глупаци такива, вземете откраднатите вещи и ги върнете обратно. И помнете, каквото и неморално деяние да извършвате, някой винаги ще ви види. Този някой сте самите вие. Понеже го виждате, ще се чувствате зле и ще страдате.

По материали от книгата „Будистки приказки за просветление“.