Всеки ден търсим щастието. Мислим, че ще го открием в нещо определено или че любимите ни хора задължително са тези, които са отговорни за това дали сме щастливи или не. Истината е, че често не забелязваме малките неща, които носят истинското щастие.

Днес в рубриката ни „Притчи и мъдрости“ споделяме една поучителна история за това откъде тръгва щастието.

Притча за щастието в нас

През целия си живот великият учител изглеждал щастлив и усмивката не слизала от лицето му. Животът му сякаш бил изпълнен с аромата на празника. Дори в деня, в който си отивал от този свят, той бил усмихнат. Изглеждал така, сякаш се наслаждавал на идването на смъртта. Бил заобиколен от учениците си и тогава единият от тях го попитал:

– Учителю, защо си усмихнат? Винаги си бил такъв, как го постигаш дори в този момент, в който умираш?

– Преди много години, когато бях на 17, отидох при моя учител, защото страдах. Той беше стар, но винаги се усмихваше без видима причина. Тогава и аз го попитах как го прави. – започнал мъдрецът.

Още по темата

– А той ми отговори, че човек отвътре е свободен да избира и че това е неговият избор. Всяка сутрин като отворех очи, аз се питах „Блаженство или нещастие?“. Така се случи, че и аз започнах да избирам блаженството и това е толкова естествено. – завършил учителят.

Извод: Ако не намерите щастието и баланса в себе си, никога няма да го намерите извън вас.