Тя, звездата

Бъдещето и животът ни са в ръцете на всяка от нас!

28.03.2005г. / 10 59ч.

Аз жената

Бъдещето и животът ни са в ръцете на всяка от нас!

Петя Стратиева е генерален мениджър на търговското представителство на Aventis-Pasteur за България.

За каква професия мечтаехте като дете?

Нямам спомен да съм мечтала за конкретна професия, но в такива години съм живяла. 70-те години съм била ученичка, когато са ни възпитавали в ценности и в идеали и съм била убедена, че каквото и да правя, трябва да го правя добре. При всички случаи обаче нещо, което е свързано с учене. И то обезателно нещо, което можеш да упражняваш, когато имаш висше образование. Знаела съм, че ще уча, а какво после ще работя, какво ще правя, не съм била наясно.

Какви са Вашите професионални амбиции в момента?

Трудно ми е да кажа. Като че ли в последните години си давам сметка, че амбициите ми са свързани с това, колегите и партньорите, с които работим да можем да постигаме заедно това, което искаме и да постигаме удовлетворение от резултатите. Било то в това, което в момента правя или ако се наложи да упражнявам някаква друга професия и не работя в компанията, в която работя, а правя нещо друго, амбициите ми ще бъдат пак същите – да постигаме добри резултати, които да ни радват.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?

Никога не ми е било трудно като жена. По-скоро е имало ситуации, в които съм се чувствала улеснена от пола си. Това е от момента, в който станах мениджър. Повечето мои колеги – управители са мъже и често се случва в една компания само аз да съм жена. В такива моменти, дори когато са били много напрегнати, колегите ми не забравят това, че съм жена. Определено мога да кажа, че се чувствам улеснена от пола си от момента, в който попаднах в мъжкия свят.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?

Считам за успех това, че съумях да завърша образованието си, да продължа обучението си като аспирант, да постигна това, което исках професионално дотук успоредно с това, че имам 3 деца – което считам, че е най-големият ми успех. И не, че просто ги имам, а че и те взаимстват от моите навици и така се развиваме заедно. Считам, че съчетаването на работата и децата е голям успех. Моето желание да имам по-голямо семейство не изостана и не се наложи да правя жертви в професионално отношение.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си? Това го налагат обстоятелствата или е ваше решение?

В различните етапи от живота ми съм отделяла за едното или за другото повече време. Имало е периоди от време, когато съм била изцяло вън от всякакъв вид дейност по отношение на професията. Имало е периоди, в които съм била в майчинство – тогава не съм упражнявала никакъв вид дейност, не съм била в колектив, но съм се старала в моментите, в които съм имала възможност да чета, да взема някой допълнителен изпит, да придобия някаква допълнителна квалификация. В такива моменти професионалното ми развитие е било свързано с някакво самоусъвършенстване. Както и обратното – в моменти на установяване на определен вид дейност, примерно когато се наложи да бъда аспирант в друга държава и детето ми не беше с мен – бях длъжница на семейството си. В различните етапи обстоятелствата са го налагали. Но пък обстоятелствата съм си ги създавала сама. След определен период от време нещата са по-плавни и по-успоредни. Отделям време колкото е необходимо за семейството си и колкото е необходимо за работата.

На какво искате да научите своите деца?

На постоянство и на трудолюбие. Искам те да знаят, че самосъжалението не е добър съветник, че стремежът към усвояването на нови умения, стремежът към придобиването на нови познания и съответно в последствие боравенето с тези умения и познания отваря нови врати. Ако те са жизнерадостни, а те са такива, това води до нови познанства и до много радост в общуването и от споделянето на плодовете на труда и познанието.

Какво послание бихте отправили към българките?

Да се стараят да влияят на процесите край тях. Да се стараят да се променят когато желаят. Не съм първата жена, нито първият мислител или ментор, който би го споменал, но бъдещето наистина е в ръцете, както и животът ни е в ръцете на всяка една от нас и от тях зависи колко ще го променят, ако не го харесват, как ще въздействат на това, което те искат да променят. Всичко зависи от тях.

Любим цвят, песен, вкус, място?

Всеки цвят и песен, и място, които успяват да ме докоснат по начин, по който да ме накарат да се вълнувам приятно, ми харесват. За вкус не мога да кажа – обичам и сладко и солено, но в някои моменти сладкото много го обичам!

Любима готварска рецепта? Нещо, което обичате да приготвяте сама?

Много обичам да готвя. Когато имам време – готвенето е нещо, което най-много ме разтоварва. Обичам да прекарвам времето в кухнята, особено преди празници и особено когато децата са край мен и имат желание да ми помагат. Имам много любими рецепти. Но тъй като времето обикновено не стига, през седмицата се стремя да приготвям ястия, които се приготвят по-бързо и лесно.

Едно неделно ястие, което обичаме всички вкъщи е кавармата. Мога да кажа как я правя – нищо може би по-различно отколкото много други българки го приготвят. Нарязвам свинско или пилешко на късчета в сурово състояние, слагам в тенджера, нарязвам на ивици лук или праз – около 7 глави, нарязвам на парчета около 5-6 сурови чушки, слагам около половин килограм гъби и слагам с олио под капак. Всичко това само си пуска своят сок, задушава се и накрая слагам сол и един домат, доматен сок или пюре като подправка. Поднасям го или в този вид или ако имам желание и повече време правя палачинка или омлет и слагам съдържанието вътре. В други ситуации мога да разпределя в гюведжета, да сложа по 1 яйце отгоре и да го запека.

Продуктите са – свинско или пилешко месо – 700 гр., 500 гр. гъби, 5 до 7 чушки (зелени или червени), 7 глави лук и накрая един домат. Това е моята каварма.