Тя, звездата

Теа Денолюбова: Хората имат нужда от изкуство

02.09.2012г. / 15 50ч.
Джадала Мария
Теа Денолюбова: Хората имат нужда от изкуство

Тя е на 19. Ще учи в Италия, но в България вече има две издадени книги. Усмихната, чаровна и талантлива – Теа Денолюбова.

Кога момичето става жена – когато е обичана, когато обича, когато започне любовта или когато свърши?
Когато свърши. Аз не съм виждала влюбен човек, който да е с разсъдъка си. Толкова ми харесва да наблюдавам влюбени хора! Те са абсолютно изгубени, не знаят къде се намират, главата им я няма или по-скоро е пълна с мисли, идеи, чувства ... Те са и доста продуктивни. Всъщност, за себе си мога да кажа, че никога не съм писала влюбена, а след това ... Трябва да ти се отрежат крилата. За жалост е така ... Точно тези моменти правят човек зрял. И не само в любовта, а в живота.
Аз започнах да пиша, когато почина баща ми, на 10. Писането е моето кошче. Не всички хора имат възможността да захвърлят емоциите си и да продължат напред. Аз сядам вечер, пиша и на сутринта се чувствам добре. Това е страшна терапия. А когато виждам, че и друг се чувства добре от написаното от мен – по-голяма награда няма.

„Боян“ – повече любовна, повече романтична, повече мъдра, повече лятна ... каква е за теб тази книга, освен катализираща, разбира се?
Не мисля, че е мъдра. Поне не съм я писала с идеята да е мъдра. По-скоро я писах от чист егоизъм, за да ми олекне. Вероятно звучи ужасно, но не я писах с цел да помогна на някого, а да помогна единствено на себе си. А много хора ми пишат сега и ми казват, че книгата им помага ... Това ти дава криле, въпреки всичките трудности. Много е болезнено писането. Това е изкарване на най-най-тъмните ти кътчета, към които в никакъв случай не искаш да се връщаш. Но пък написани явно помагат на някой друг ... Много е приятно.

Каква е обратната връзка от читателите ти до момента? Какво чуваш за „Боян“?
Чувам само добри неща. Не очаквах, че ще се хареса „Боян“... честно! Може би защото историите са много лични. Това са много искрени неща и това да ги призная, опиша ... пред всички останали, които са замесени ... Трябва да се извиня на хората, които са обичани от мен, защото всяка реплика е тяхна. А и аз съм трудна за понасяне, за издържане ... Прекалено много искам от хората и ги въвличам във филми, а после прочитат тези истории ... Но, всеки си носи кръста.

Откъде се зареждаш с истории?
Много слушам и много гледам и се старая да вдигна телефона и да се обадя на Боян, на хората, които са Боян. Това ме зарежда. Мисля, че най-хубавите неща се случват в нас самите. Ние, хората, сме бездни. Има цял свят зад нас. Много е интересно за момент да затворим очи и се насочим навътре.
Семейството също е много важно. При мен то е много водеща тема, защото имам най-прекрасното семейство! Успяха да ми създадат една среда, в която нямаше как да не се занимавам с изкуство и да не го обичам! Може би те са основната причина да пиша. И затова от първата до последната ми книга ще са посветени на тях!

Имат ли нужда обикновените хора от изкуство?
Трябва им. Разбира се, че им трябва. Не мога да си представя един ден без да изслушаш хубава песен, без да прочетеш нещо, без любима сцена от филм ... Моята сцена е от „Усещане за жена“ с тангото – тя е просто уникална!
Разликата между обикновения човек и този, който прави нещо е минимална, незначителна. Единият има малко повече сетивност. Това е лесно постижимо от всеки. Малко повече отворен поглед и навътре и навън.

Какво си пожелаваш?
Здраве за мен и хората, които обичам и да съм щастлива! Всички казват, че е хубаво да си тъжен, за да твориш. Даже често ми го пожелават. Не – искам да съм щастлива!

Коментирай