Чаровната актриса Иоанна-Микаела Димитрова е най-новото лице на телевизия Bulgaria ON AIR. Талантливата млада дама ще представя на зрителите прогнозата за времето по националната телевизия.
Освен с интригуващо име, Иоанна-Микаела пленява публиката с харизма и талант, които смело показва на театралната и музикална сцена.
Иоанна-Микаела е част от последния клас на доайена в занаята – проф. Румен Рачев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където завършва специалност „Актьорство за куклен театър“ и магистратура по „Образователен и терапевтичен куклен театър“. През 2025 г. тя защитава и втора магистратура – „Международни икономически отношения“ в УНСС.
Актьорската ѝ кариера започва с участието в постановката „Пухеният“ на Явор Гърдев, а по-късно стъпва и на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в „Хъшове“ на Александър Морфов. От 2024 г. е артист-солист в Софийската опера и балет, където пее и играе в мюзикъли и оперни спектакли като „Матилда“, „Вълшебната флейта“ и „Лоенгрин“.
Паралелно с театралната си кариера, Иоанна-Микаела има участия в киното и телевизията – във филма „Последният вампир на София“, сериала „Откраднат живот“, музикални клипове и реклами.
Срещаме се с Иоанна-Микаела, за да ни разкаже малко повече за новото предизвикателство в живота ѝ, а именно телевизията, както и в кои постановки можем да я гледаме наесен.
Годината, когато съм родена - 2000 г., името Микаела, е било много популярно в Италия. И след взаимно одобрение от страна на роднините ни в Милано, се е установило, че Микаела е подходящо. Моето име е съобразено и с единия ми прадядо по майчина линия, Микеланджело, който е бил италиански скулптор, изработвал част от скулптурите в катедралата „Свети Александър Невски“ в началото на 20-ти век. И с буквата на моя дядо по майчина линия, Манол.
Моят брат, Георги-Маноел (Джорджо) е актьор и играеше в Театралната школа в Народния театър и Театралната студия „Бончо Урумов“ при театър „Сълза и смях“. Аз на същата възраст се занимавах активно с художественото изкуство. Рисувах и изработвах книжки с анимационни герои, с котета, кученца и измислях тяхната история. Във времето, присъствах на всички театрални спектакли, впечатляваха ме постановките, в които той участваше.
Виждах яркостта в играта, възможността да пресъздадеш конкретен образ и публиката да те разбира. Родителите ми ме записаха и мен в Театралната студия „Бончо Урумов“. По време на една репетиция, бях на малката сцена на театър „Сълза и смях“, дойде режисьорът Явор Гърдев, който следеше репетиционния процес. И на тази репетиция той ме избра и покани да участвам в постановката „Пухеният“, поставена в Театър 199 „Валентин Стойчев“.
Провокативен, напрегнат и напоен с черен хумор, сюжетът изследва конфликта между службите за разузнаване и един писател, чиито зловещи разкази за детски убийства притеснително напомнят действителните престъпления на сериен убиец. Тогава имах невероятната възможност да работя с прекрасния екип от професионални актьори – Михаил Мутафов, Пенко Господинов, Стоян Радев, Никола Мутафов и Никола Тороманов, на който е дело дизайна. Целият състав на театъра са чудесни професионалисти и много сърдечни хора.
Веднага бих споделила за участието ми в постановката „Вишнева градина“ на Чехов. Бях в ролята на Шарлота. В творческия процес осъзнаваш, че човек винаги има причина, породена от проблеми, които го тласкат към алкохола или може да изглежда налудничаво в някакъв момент, но всъщност страда душата. Играла съм ролята на Анка и Марийка в „Криворазбраната цивилизация“. Невероятна разлика между двата персонажа, което е едно ярко предизвикателство при представянето на всяка една героиня.
Научила съм се да се усамотявам преди представление и да мисля само за предстоящата театрална игра, пресъздаване на образа на съответната героиня. Защото публиката очаква да достигне емоционално до всеки един герой по най-достоверния начин.
На театралната сцена. Ролята на комедийно-трагичен персонаж е завладяваща за мен. Умението да разсмееш до сълзи публиката и внезапно да я докоснеш с деликатност и сълзи от осъзнатата тъга, е велико творение на мисълта.
Самата актьорска професия е предизвикателство, според мен. Въпреки, че за мен изкуството, театърът, рисуването са вътрешно усещане и любов. Когато човек върши нещо с емоция, чувства и знания, професията е творческо вдъхновение и удоволствие.
Ние, актьорите играем за публиката, целта ни е да образоваме малките деца и да вдъхновим или отговорим на въпросите на по-възрастната и зряла публика. Водим си невидим диалог с всеки присъстващ в театралната зала. Магия.
На уважение към актьорското превъплъщение при подготовка на ролята, на отговорност и екипност, защото на сцената всички сме един синхронизиран, фин механизъм и уважение към всеки участник в творческия процес.
В гимназиалните класове в 22 СЕУ „Георги Стойков Раковски“ – София, посещавах курс по телевизионна журналистика. Имах чудесната възможност да се докосна до тази професия, благодарение на известния телевизионен журналист Чавдар Стойчевски и негови колеги, с които той ни организираше срещи.
Водеше ни в различни телевизии, където се запознахме с начина, по който се изготвят и представят новините, времето и различните интересни предавания.
В Софийската опера и балет в постановките за деца - „Карнавалът на животните“, „Концерт за бебоци“, „Трите прасенца“, „Вълшебната флейта“, „Вълкът и седемте козлета“, в мюзикълите „Матилда“ , „Баща ми бояджията“ и други.
Книгите. Рисуването. Срещите с най-близките ми приятели и пътуванията.
Да четат, да проучват, да си представят ролята, която ще изиграят. Много труд и всеотдайност, и любов към всичко, свързано с изкуството. Изкуството вдъхновява и обогатява.
Да посещават по-често театрални, музикални постановки. Имаме невероятни, прекрасни актьори, режисьори, творци, които създават всички тези мъдри, поучителни и едновременно пълни с комедийни моменти спектакли, за да предадат красотата и да обогатят публиката с вълшебната игра, музика, присъствие.
Снимки: личен архив.