Творецът влага душата си

За каква професия мечтаехте като дете?
Доколкото си спомням, най-много ме влечеше учителската професия. Харесвах също и състезателките по художествена гимнастика – сигурно съм искала да съм като тях… изящна, гъвкава и да пътувам по света.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
В момента се занимавам с графичен дизайн и реклама, както и с илюстрация на детски книжки. Радват ме нещата, които правя, особено за децата. Важно е човек да изпитва удоволствие от добре свършената работа, но в същото време съм и доста самокритична – има много неща, които искам да усъвършенствам като техниката и авторският стил, например. Заедно със съпруга ми, който по професия е психолог, имаме амбицията да развием и собствено дизайнерско студио, в което сами да определяме стила и начина на работа.

Като малки всички деца рисуват, но после само някои стават художници. Как се получи при вас?
Интересното при мен е, че аз не си спомням да съм рисувала много като малка. Интересът ми към изобразителните изкуства се появи когато бях 12-13 годишна. В 7-ми клас ми беше трудно да реша с езици ли да се занимавам или с рисуване. До последно се готвех с литература и с математика (където, трябва да призная не съм много силна), докато рисуването взе превес и така трайно ме грабна и досега. Важното е и това, че родителите ми никога не са ме спирали, нито са се опитвали да ми налагат нещо друго, напротив – насърчаваха ме и ми помагаха във всичко, свързано с образованието ми и с изкуството, което правя.

Какво най-много обичате да рисувате – като сюжет, тема, техника?
Като цяло обичам да интерпретирам натурата. Интересно ми е докъде може да стигне един автор, разполагайки с такъв огромен фактически материал и при целия потенциал на своето въображение. Практически тези възможности са неизчерпаеми и затова, мисля, че и изкуството е неизчерпаемо и винаги ще го има. Любимата ми тема в маслената живопис е слънчогледа – от около 10 години насам рисувам слънчогледи всяко лято, винаги от натура. Те са едни от големите ми източници на вдъхновение. Харесвам много и техниката на колажа, както и калиграфията. Към буквите имам специално отношение. Вдъхновявам се също и от възможностите, които дава съвременният графичен софтуер, особено, когато се комбинира с някоя от класическите техники на изобразителното изкуство или с фотографията. Обичам и да снимам, предимно детайли и състояния.

За да се издържа човек с изкуство, изобразително в случая, налага ли се да прави големи компромиси със себе си и с творчеството си?
Не е задължително, но мисля че при много от моите колеги се налага. Ако ме питате за издържане само от продажба на картини, което само по себе си е доста трудно за българските художници, мисля че там компромиси не би трябвало да има. Хората или харесват това, което правиш, или не. В истинското изкуство художникът, както и всеки друг творец влага част от душата си. Ако той я изкриви, за да се хареса на някой клиент, се губи от същността и това обикновено си личи.
Но по отношение на графичния дизайн и рекламата, които също са изкуство, компромисите са неизбежни. Там обикновено клиентът иска да е съавтор и моят опит показва, че на повечето хора им е трудно да се доверяват на художника изцяло. В това отношение в България има още доста какво да се променя. Според мен рекламата, освен за да продава се прави и за да образова и да възпитава естетически вкус, особено у младите хора. В този смисъл съм убедена, че работата на рекламния дизайнер е много важна и отговорна, защото е способна да променя ценностите на хората.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Безспорно най-големият ми успех, който съм по-склонна да нарека подарък от Господ е семейството, което имам, моят съпруг и двете ми деца. Това е нещо, което много жени имат, но не ценят достатъчно. И то не може да се сравни с нито един от професионалните ни успехи.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
За съжаление в днешно време, който иска да се развива в някаква област не може да работи малко. Светлата част на деня съвсем не ми стига, и често ми се налага да работя и през нощта, когато децата заспят и всичко наоколо утихне. Между другото това са и най-креативните часове за повечето творци. И все пак непрекъснато се стремя да балансирам и да отдавам дължимото и на семейството си. Всяка работеща жена знае за какво говоря. Щастлива съм, че в това отношение съпругът ми ме подкрепя и разбира.

На какво бихте искали да научите децата си?
На първо място да обичат и да се доверяват на Бог, от което мисля, че произлизат и всички останали добродетели, на които хората се опитват да учат децата си.

Какво послание бихте отправили към българките?
Повечето от младите българки са интелигентни, красиви и еманципирани и им липсва правилно разбиране за ролята на жената в семейството и в обществото. Аз мисля, че всяка жена, независимо от професията, която упражнява и образованието, което има трябва да е предимно типично женските роли – съпруга, майка и приятелка. Това са вродени таланти, които, подобно на другите ни способности изискват грижа и поддръжка. А балансът между двете се постига най-вече със смирение и търпение, неща чуждо звучащи и трудно постижими в забързания живот на съвременната българка.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят – оранжев.
Песен – Noche de quarto lunas.
Вкус – на отиващо си лято.
Място – Зухатанеу (намира се в Мексико, някъде на брега на Тихия океан)

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
За съжаление хубавите рецепти, които знам, изискват повече време и усилия и ги правя сравнително рядко, но нещо, което е лесно и винаги се радва на огромен успех в семейството ми е съботната закуска от палачинки с течен шоколад, които обикновено се допълват от кисело мляко с овесени ядки и свеж сок от портокали за равновесие между вкусното и полезното.