Не слагай точка на мечтите

Как се пишат приказки и стихчета за деца? Какво е основното предизвикателство?
Смятам че основното условие да можеш да пишеш за деца е да имаш любов. А за да пишеш добре за деца трябва да не ги подценяваш. Тъй като за децата всичко е ново и интересно, всяко нещо може да е предмет на стихче или приказка, но трябва да бъде поднесено с много въображение и на разбираем език. Забелязала съм, че децата лесно запомнят и харесват простите рими, а вариациите с тях не са много, така че това е истинско изпитание за твореца.

За мен основното предизвикателство е да се пише така, че приказката да бъде интересна и за малки и за големи, така че да ни притеглят като магнит към себе си, да ни зареждат с доброта и вяра в справедливостта.

Пишете за своето дете или за всички деца?
Мога да кажа, че пиша за всички деца, но искам да хареса и на моето. Моето дете е доказателство за любовта ми към всички тях. Когато разбрах, че ще имам дете, това беше най-голямото изпитание в живота ми, защото ако се бях отказала от него, вътре в сърцето си знаех, че няма да мога да погледна повече нито едно дете в очите, а какво остава да пиша за тях. Аз изключително много ценя детската невинност и чистота, правото на децата да живеят и да бъдат щастливи. Нещото, което може да ме разстрои най-много е да видя страдащо дете.

Да си призная, че преди да имам дете съм писала много малко за деца, докато сега пиша предимно за тях. Когато общуваш с дете, ти постоянно твориш. Отивайки на детска градина, виждайки как врабче е кацнало на прозореца, неволно се раждат кратки приказки и стихчета, но да си призная честно, много малка част от тях записвам.

Вече съм написала доста неща и по някакъв начин съм ги направила достъпни, като съм ги публикувала тук-там из Интернет, но нямам реална представа до колко деца са достигнали и как са били възприети. Мисля, че винаги е било трудно да се издават книжки и смятам, че бял свят са видели онези творби, които са били промотирани от меценати. В действителност меценатството винаги е играло огромна роля за изкуството, защото много добри произведения, особено за деца, разказвани вечер за лека нощ са останали единствено в спомените на щастливците, имали уникалната възможност да ги чуят. Но дори и да са просъществували само в тази си форма, те определено са допринесли невероятно много за развитието на децата като личности. И аз до ден днешен си спомням приказките на моя дядо и с какво удоволствие исках да слушам вечер приказка, нищо че всеки път беше разказвана по малко по различен начин.

Но сега благодарение на сайта “Аз детето” успях да видя някои от моите стихчета, издадени в книжки. А специално за детската аудитория има значение дали е отпечатано на хартия или не. Забелязвам, че при моето дете примерно едно стихче, което се чете просто от бял лист хартия не предизвиква толкова голям интерес, колкото когато този лист е изрисуван с цветни картинки.

Децата обичат да има много цветове, да си разнасят книжките насам натам, да си ги разглеждат и подреждат. Това възпитава любов към книгата. Забелязала съм, че обичат, когато им четеш първата част от строфата, те да я довършват. Съдейки по моето дете – децата имат невероятно усещане за ритъм и рима, дори при абсолютно непознати текстове. Аз разбира се много се радвам когато деца са научили мои стихчета и ги казват без грешка с гордост. Щом са ги запомнили и с радост ги рецитират, значи са им харесали, нещата които не им харесват, децата не запомнят.

Коя ви е любимата тема?
Мисля че и тук моите предпочитания съвпадат с тези на децата. Обичам доброто да възтържествува, обичам приказки с вълшебства, където всичко е възможно. Харесват ми приказки, в които не само лошият е наказан, но се е променил към добро и е започнал да върши добрини на онези, които преди това е наранявал.
Невероятно любима ми е темата за мечетата, които си похапват мед.

Любимо стихче или последното?
Честно казано много стихчета са ми любими. Може би колкото повече си ги повтаряме с детето, толкова по любими ми стават, затова съм доста затруднена кое да представя. Може би това за синия цвят, тъй като той ми е любим и стихчето го знам наизуст и няма да се налага да си ровя из архивите да го копирам.

Синьо

Синьо копче на пижама,
сгушило си се така
до сърцето ми и няма
да се стряскам през нощта.

Синьо копче на пижама,
във ръчичка те държа,
като цветенце за мама
те откъснах във съня.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Не съм от хората, които имат някакви златни отличия и велики постижения. За мен най-големия успех е, че въпреки трудностите съм успяла да остана себе си, да съхраня детското в сърцето си и да не се пречупя да казвам на черното бяло. Като един истински представител на зодия Стрелец винаги съм защитавала истината и честността, способността да бъдеш едновременно и отговорен и толерантен.

Според мен екуменизма е най-големият проблем в днешно време, защото хората гледат дали нещо е добро или зло от висотата на собствената си камбанария и занемаряват онези исконни нравствени ценности, които са заложени в сърцето на всеки човек и които бих искала да разцъфнат с нова сила в поколението на нашите деца. Хората обичат да мерят успеха в онова, което се вижда пред хората, а не с цената, която е платена или неплатена за това.

На какво бихте искали да научите децата си?
Аз вече споменах. Искам да ги науча на простички неща като “Да не правят на другите, онова което не биха искали да правят на тях”, да бъдат отговорни и да преследват мечтите си. С една дума – да бъдат Хора със Сърце, за мен тук главните букви са изключително важни.

Мисля, че тези неща се възпитават още от най-ранна възраст от всички родители, но незнайно защо се оказва, че наред с този морал на улицата битува още един, който уж никой не възпитава. Това е моралът, който казва, че всичко е добро стига на теб да ти е добре, ако си по-силен или по-нахален, с упоритост в тези си качества, непременно успяваш. Явно ние родителите сме отговорни да битуват два морала и трябва да научим децата си да бъдат хора и да знаят, че победата не е истинска победа, когато е спечелена с цената на нечии сълзи.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Май винаги е било геройство да бъдеш жена, защото все още жената е поставяна в рамки и шаблони, които не са предявени като изисквания към един мъж. Точно вчера, без да искам, подочух един разговор между 12 годишно момиченце и горе долу толкова голямо момче. Момиченцето споделяше за отношението на учителките и момчетата към момичетата от класа. То изглеждаше изключително красиво и умно и в заключение на своите оплаквания каза с голяма тъга в гласа: “Как ти завиждам, че си се родил момче. Не знаеш какво е да си жена...” И на мен ми стана много тъжно, че днешният свят не умее да цени женската красота, а желае да я подчини и притежава. До този индиректен извод беше стигнало и това момиче и в своя път през живота, наистина ще бъде геройство да запази тази нежна и чиста женска душа, която инстинктивно желае да бъде пазена и защитавана, а се среща с бруталната деструкция на заобикалящия я свят. В този смисъл не е геройство да се родиш жена, това е привилегия, която ни е дадена отгоре, геройство е да останеш такава – да опазиш красотата и любовта, да имаш смелостта да даряваш живот и да се бориш за него.

Какво послание бихте отправили към българките?
Смятам, че българките много добре се справят с живота, Вселената и всичко останало и нямат нужда от моите съвети. Единствено бих им пожелала да останат верни на женската природа да даряват любов и да се борят срещу обезличаването на близките на сърцето на всяка жена ценности. А на онези от тях, които имат деца – да направят всичко, което зависи от тях, за да имат децата им незабравимо и щастливо детство. Бих си позволила да ги поздравя с куплет от едно мое стихче, с което да им пожелая никога да не продават женската си същност и никога да не се предават:

Никога не слагай точка на мечтите,
на птиците крилата не режи,
пробивай там където другите се спират,
във своята пътека продължи.

Любим цвят – синьо и оранжево.

Песен – В момента в къщи най-вече се гледат детски филмчета, така че изборът ми за любима песен може да е единствено измежду тях. Но мисля, че като фаворит, която винаги е събуждала детски спомени и мисли в мен е българската песен “Детство мое...”

Вкус – мед и маслини. Не ги ям едновременно, разбира се, въпреки че е добра идея да пробвам като как се съчетават любимите ми вкусове.

Място – последните години не съм имала възможност да пътувам много, но страшно обичам пътешествията. Както обикновено казвам – обичам да се катеря на високо и да плувам на дълбоко. Любимите ми места в планината са х. Скакавица в Рила и х. Синаница в Пирин, а ако можех цяло лято бих стояла на морето. Бих искала да спомена и други места като любими, но за съжаление все още не съм била там и ще бъде цяло чудо ако един ден мога да ги посоча като места, където съм била.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Аз не съм от най-видните кулинари, но дори рядко обичам да готвя с въображение и да експериментирам. А салатите определено се поддават на всякакъв вид експерименти. Когато ще имам повече гости и по-малко време, правя най-лесната салата на света – салата с кус-кус. Сварявам кус-куса, към него прибавям нарязани кубчета от колбас/пиле, нарязани сварени моркови, кисели краставички, прибавям сварен грах и гъби, понякога добавям нарязани ябълки или маслини. Избърквам всичко това с малко майонеза и гъсто кисело мляко. Овкусявам и става идеална салата за много и гладни хора.

Обаче откакто се научих да украсявам торти със захарно тесто – това ми е любимо занимание. Само чакам да имам повод да направя торта и да започна с експериментите. Обичам да очаровам малките си гостенчета, всеки път с нова интересна торта – грозното патенце, далматинци, джуджета... Харесва ми да виждам възхита в детските очи и това ме предизвиква да пиша, да готвя и да творя по всякакъв начин, за да видя онзи неповторим и неподправен блясък, за който си струва да се живее.