Вярвам, че има добро

Д-р Лидия Гърчева, специалист трансфузионна хематология, работи в Специализирана болница по акушерство и гинекология “Св. Лазар” и в Националния център по трансфузионна и клинична хематология. Специализирала е в Париж “Обработка и замразяване на стволови клетки”. През 1997г. е избрана за медик на годината, участвал в екипа, извършил първата костно-мозъчна трансплантация.
Работила е 9 години в Специализираната болница за лечение на деца с онко- хематологични заболявания. През последните десет години има многобройни специализации в чужбина, които са свързани с обработката, замразяването и трансплантацията на стволовите клетки. Омъжена е за медик и има две деца.

Разкажете за стволовите клетки и работата ви свързана с тях.
В “Св. Лазар” разработихме относително нова методика за България, която е авангардна по своята същност. И по-точно събирането на стволови клетки от кръв на пъпната връв при раждане на бебетата. В болницата има оборудвана частна банка, която е сертифицирана от Националната агенция по трансплантация и притежава необходимото оборудване, както и всички необходими сертификати за успешното осъществяване на метода. Това позволява успешно реализиране на различни аспекти на подготовка на трансплантационния процес – от предварителната подготовка на пациентката до събирането, обработката и подготовката на клетъчния концентрат за самата трансплантация.

Тази техника в света е разработена в рамките на последните 20 години от частни и държавни институти и болници, които имат дългогодишен опит. Държавните болници, в които се осъществява събирането на стволови клетки от кръв на пъпна връв могат да бъдат база за създаване на национална банка, която ползват всички болни, на които им е нужно подобно лечение.

Частните банки са с по-други правила. Те обикновено събират и съхраняват тези клетки за определен човек или неговите близки. Тази манипулация се прави срещу заплащане. Но и в двата случая ползата е безспорна, защото броят на банките в света – частни и държавни, се увеличава непрекъснато. Процедурата е безвредна – не носи никакъв риск както за плода, така и за майката. Много бързо се осъществява и има безспорен ефект при лечението на редица злокачествени и други заболявания, като списъкът на тези заболявания в течение на последните 15 години се увеличава непрекъснато. Самата терапия – трансплантация на стволови клетки в много случаи е терапия без алтернатива. Няма друга, която да дава същите шансове болният да се излекува.

Всяка жена, която има желание да притежава стволови клетки на бебето си, може да го направи, независимо къде се намира. Може да е избрала друга болница, в която да роди или да живее в друг град. В тези случаи екипът от специалисти пристига на място. До този момент няма проблеми с ръководството на болниците. Също така няма значение начинът, по който ще се роди бебето – секцио или по нормален път. Ако майката е решена, идва при нас, сключва договор и се правят предварителни изследвания.

Неслучайно младите майки проявяват голям интерес към тази манипулация. В последните 5 месеца имаме 50 жени, които са сключили договор, родили са и сме им взели стволови клетки. В момента има много, които са сключили договор и се провеждат предварителни консултации.

След като процесът на вземане, изследване и обработка на клетъчния материал е приключил, се предоставя комплект документи на майката. На първата и петата година се проследява състоянието на клетките и това се верифицира документално. Те се съхраняват при много ниска температура – 196º C в среда на течен азот и практически могат да бъдат запазени вечно. Всяка година се плаща такса за съхранението им.

В договора има клауза, в която е посочено, че ако тези клетки вече не са им необходими и родителите не искат повече да ги съхраняват, те биха могли да ги дарят. Ако напускат страната завинаги, могат да ги преместят на друго място – специализирано заведение с подобна клетъчна банка. Също така биха могли да ги предоставят за ползване при налична съвместимост на други пациенти, които не е задължително да са родствени. Това е воля на родителите. Те са собственици на клетките до момента, в който детето навърши 18 години, тогава автоматично то става техен собственик.

Кои заболявания не позволяват манипулацията?
Има списък с условия, на които родилката трябва да отговаря и те са обичайни – изследвания за СПИН, Хепатит B, Хепатит C, Сифилис и др. които се правят на всяка бременна в различните болнични заведения и те задължително трябва да бъдат отрицателни. Заболявания, които са се проявили в хода на бременността, не са от значение, защото те могат да се контролират.
При случаи на бременност, която протича с усложнения и съществува риск за майката, се взимат решения в конкретния случай.

Какво представлява болница “Св. Лазар”?
Болница “Св. Лазар” е първата изцяло частна акушерогинекологична болница в София. Тя е проектирана и изградена според международните стандарти. Извършват се пълен обем диагностични методи в акушерството и гинекологията.

Като лекар какви са ви впечатленията от болница “Св. Лазар”?
В болницата цари абсолютен ред и чистота, както и има отлична организация на работа. Условията позволяват да се чувстваш сигурен и спокоен, защото моментът на раждане е един от най-специалните в живота на всяка жена. По времето, когато аз съм раждала, нямаше частни болници. Моите спомени са много добри от колегите, които са ми помагали, но не и от обстановката, която няма нищо общо с тази, в която сега работя.

Чувството че се случва нещо много важно, че даваш живот, че моментът е тържествен, неизменно присъства в болницата. Стилът на работа, свързан с обгрижването на родилката, създава чувството на комфорт като по този начин се усеща тържественият елемент на събитието. Нещо, което аз лично не съм усетила.

За първи път присъствах на раждане, на което присъствува и психолог. Тогава едно уплашено и стреснато 18-20 годишно момиче раждаше. Някой може да каже, че присъствието на психолог не е от особена важност и е проява на каприз. Но моментът е изключителен за всяко семейство. Процесът на раждане е отговорен и важен. За осъзнаването му играят роля и психологът и близките на пациентката. В конкретния случай на раждането присъстваше майката на родилката, която преряза пъпната връв. В залата се чува музика: Моцарт, Стинг или др. След раждането, бебето е непрекъснато до майката.
Мога да кажа, че това е една болница, в която виждам само спокойни и доволни жени.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена?
В последните 15 години от живота ми са станали много важни събития, в професионален план, през които съм преминала, така както човек преминава през сезоните. Пролетта свършва, идва лятото, през това време трябва да направя различни неща, след това идва есента – децата тръгват на училище, обичаен житейски кръговрат. Всичко, което ми се е случвало, е било във възходяща посока, не мога да се оплача от липса на късмет. В същото време си давам сметка, че живея в едно много трудно за страната ни време. Животът на хората е изпълнен с проблеми, здравеопазването не се развива по начин, по който всички бихме искали, особено лекарите. Ако животът на българската жена е труден и сложен, то животът на жената, свързала професионалната си съдба с опазването на здравето на хората, е три пъти по-сложен. Защото хората, които идват при нас, са болни, обременени и от грижите около болестта си. Животът им изглежда по друг начин. Те са уплашени, стресирани и всекидневната среща с тях износва много бързо, това се отразява в особена степен на жените.

Съпругът ми и аз сме свързани с медицината и много исках моите деца да усетят, какво е чувството да се грижиш за човешкия живот, да му помогнеш в голямо нещастие. Моята дъщеря тогава ме попита: “Мамо, толкова мъка... Защо?”.

Българката в здравеопазването трябва да има душа, да посреща като добър и отговорен човек пациентите всеки ден, всяка седмица, всеки месец. И когато се върне у дома наред с радостните моменти да може да съпреживее и проблемите на всеки един член на семейството. Трябва да можеш да чуеш оплакванията на децата си – да разбираш проблемите им в пубертета, после и през след пубертетната възраст, което може да е “дългият пубертет”, да приемеш проблемите на съпруга си, да усетиш грижите на родителите си, както и болките на приятелите си. Това са нормални житейски неща, които премесени с ежедневната грижа и болка в работата те износват много по-бързо.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Най-видимият успех е професионалният, най-значимият и трудно постигнат е семейството. Също така за голямо постижение считам това, че съм успяла да съхраня чувствителността си. Вярвам, че реагирам по човешки на човешките страдания, болки и радости.

Каква мечтаехте да станете?
Не си спомням.
Когато в 8-ми клас имах една учителка. Тя каза, че й приличам на човек, който ще стане лекар. В моя род няма медици. Когато започнах да уча медицина, го правих с отговорност и интерес, но никога не съм си представяла, че непременно един ден ще стана лекар и ще се занимавам сериозно с тази работа. Истински ангажирана към професията се почувствах тогава, когато започнах да практикувам. Тогава почувствах какво предизвикателство е тази професия. Става дума за област от медицината, в която пациентите са с много сериозни заболявания и съществуват възможности за прилагане на авангарден тип лечение. Чувството за успех е нещо прекрасно, но чувството за провал е убийствено. За всеки пациент, при който не успяваме да се справим, се чувствам отговорна. Така, както се чувства всеки колега. Ясно е, че ти не си виновен и не всичко е по силите ти, но чувството е същото всеки път.

Вярваща ли сте?
Вярващ в смисъл на това, че човек трябва непрекъснато да се опитва да бъде добър и почтен. Смятам, че ако не съм такава, това може да се отрази на щастието на близките ми хора. Ходя на църква от време на време.
Вярвам, че има добро и може би Бог е именно това.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството си?
Откакто децата пораснаха, готвя по-рядко. Но винаги съм се стремяла да готвя с усърдие, внимание, желание и любов. Така да бъде сготвено, че то да бъде и вкусно, и полезно.

В последно време, което е свързано главно с възрастта, наблягам на по-екзотични, елегантни ястия с малко калории.
Само като израз на тържественост правя сладкиши. Например моите деца обичат домашни меденки. Когато омеся тестото и го разстеля на кухненската маса, се събираме цялото семейство и изрязваме със старите формички – на звездички, лунички, полумесеци и т. Н. Цялата къща ухае на мед и тесто и тогава се усеща празнично настроение, както децата казват: “Мамо, много ми е коледно!”. В къщата витае усещането за дом, семейство, топлина и уют. Това е моето време.

Чаша мед, две яйца, чаша олио, 2 супени лъжици какао, набухвател и около 3 чаши брашно. Омесва се тестото. Прави се на топка. Разстила се и с точилка се разточва, докато стане тънък пласт. Изрязват се сладките. Тавата не се намазва, защото тестото съдържа достатъчно мазнина и се пече.