Весела Люцканова: Мечтая за повече любов

Весела Люцканова едва ли има нужда от представяне, особено пред българския читател, но все пак ще спомена, че тя е един от най-известните ни писатели. Автор е на множество романи, повести, разкази. Сред най-популярните й творби са фантастичния цикъл “Клонинги”, романите “Кали Юга” и “Вина за невинните”.
През 1992 г. писателката открива и свое собствено издателство “Весела Люцканова”. Неотдавна на книжния пазар се появи и най-новият роман на неуморимата авторка – “Животът – кратък и абсурден”. Книгата проследява фамилната история на семейство Белеви – за техните любови, раздели, трудни избори и новите начала.

Много време ли ви отне написването на романа “Животът – кратък и абсурден“?
Написването на романа не ми отне много време, някъде около четири месеца, но още от осемнайсетгодишна го носех в себе си и знаех, че един ден ще го напиша. И когато седнах и предупредих всичките си приятели, че няма да се виждам с тях докато не свърша, половината от тях ми се разсърдиха, а бяха все пишещи, но аз удържах да живея единствено с тази история.

Защо решихте да напишете тази фамилна сага за семейство Белеви?
Защото тази фамилна сага за семейство Белеви е историята на рода ми, която ми е разказвана от различни хора и по различни начини, но фактите бяха едни и същи. И аз наистина бях впечатлена още от осемнайсетгодишна и разбирах още от тогава колко кратък и с колко превратности може да бъде изпълнен един живот. Особено при бедствие, каквото е войната в случая или земетресение, или наводнение, или тайфун. Нищо не може да промениш, само трябва да устоиш на трагедията от загубата на любими хора, другото е статистика, макар че и тя може да те преобърне. Казват ми, как така съм успяла да предам ужаса от войната, но аз я преживях като дете и то в София, и то след голямата бомбардировка на 10 януари и до ден днешен се ужасявам от воя на линейките, които връщат в мен спомена за бомбардировачите. Така че историята е истинска, а няма нищо по-невероятно от живота, е казал Чехов, когото обожавам като писател.

Имат ли реални прототипи героите в романа?
Естествено. И Бело, и братята му са хора, които са живели по начина, по който съм разказала за тях. Не ги познавам, но нося гените им. Някои от следващото поколение влязоха в живота ми на осемнайсет, след като сама ги открих, тъй като израснах като осиновена и безпаметна (след бомбардировката на 10 януари) и далече от тях. Вървях по следите на малкото оцелели и мъгливи спомени от улици и места, откривах една подир друга сестра си, лелите си, вуйчо си до последния оцелял от рода. И те ми разказваха, а аз скътвах в себе си разказаното, за да се превърне един ден в романа “Животът – кратък и абсурден”.

Откъде черпите вдъхновение и теми, след толкова написани книги зад гърба ви?
Единствено и само от живота. От наблюденията си върху хората и техните взаимоотношения, от всичко, което ни заобикаля и което ни се случва. Понякога и от сънищата. В тях подсъзнанието ни подсказва неподозирани връзки с действителността. Заради това, което сме и заради това, което не можем да променим. Защото не всичко е в наша власт. Дори когато писах “Клонинги”, които се преведоха на много езици и ми донесоха престижната европейска награда “Еврокон” за цялостно научнофантастично творчество, бях убедена, че това е нещо, което ще се случи и то се случи 22 години по-късно, реално и осезаемо. Така че и героят в романа Божидар, който вижда бъдещето си след няколко години, а и бъдещето на най-близките си, е напълно реален. Той е сигурен, че се е преродил, жив, здрав, преуспял и живеещ и работещ в чужбина.

Трудно ли съвместявате писането на книги и ръководенето на издателство?
Понякога трудно. Особено в днешния момент, който изисква концентрация и не допускане на никакви грешки в преценките. Заради хората, с които работим и сме отговорни за тях и семействата им. Но има и предимства. Непрекъснато съизмерване с най-доброто, постигнато в света. Издателската работа носи познания, които са необходими за повечето писатели, за да останат скромни и да помнят, че и те са хора, като всички други.

За какво мечтаете?
За повече духовност в хората. За повече любов в отношенията им. За истинските ценности в живота ни. Да срещаме все повече добри хора, съпричастни към съдбите на страдащите. Изобщо... за повече любов и човечност. А постигнем ли го, ще постигнем и всичко останало. “Защото и добре да живееш, умираш...” Важно е какво ще оставиш след себе си.