Снегът вали, а после се топи, напомнят НПО

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ изказва съболезнованията си на близките на жертвите от наводненията в Харманлийско и предупреждава, че при топенето на снеговете в близките седмици е много вероятно щетите от наводненията да бъдат много по-сериозни от тези до момента.

Коалицията призовава правителството да направи внимателен прочит и спешно да приложи европейската Директива за оценка и управление на риска от наводнения 2007/60/EEC. Преди две години Европейската комисия стартира процедура срещу България за неприлагане на директивата. През 2012 година за пореден път става ясно, че мерките за борба с наводненията практикувани последните 60 години се оказват не само неефективни, но и опасни.

От ключово значение е да се въведе спешна система за уведомление на населението, с поставяне на хора, които да наблюдават нивото на реките и да сигнализират кметовете на населените места при очаквани наводнения.

След наводненията през 2006 г. 32 млн. лева от националния бюджет бяха заделени за корекции на реки, диги, изсичане на крайречната растителност, ремонт на язовири. Голяма част бяха вложени във водосбора на река Марица, която в момента се разлива. Тези хидротехнически мерки са ефективни срещу малките наводнения, но не и срещу големите. Затова новите мерки, които се прилагат в Европа са коренно различни, а именно „повече място за реките – повече сигурност за хората“. Наводненията не са проблем, проблем са щетите от наводненията.

Коалицията „За да остане природа в България“ предлага 5 мерки срещу щетите от наводнения – контролирани наводнения, възстановяване на речните корита и прилежащите влажни зони, премахване на рискови хидротехнически съоръжения (язовири, баражи, ВЕЦ и др.), забрана за строителство в заливните тераси на реките, възстановяване на естествените гори.

1. Контролираните наводнения ще поемат високите води и ще предотвратяват наводненията надолу по течението в населените места. Дигите трябва да са в изрядно състояние около населените места, но биха могли да бъдат премахвани между реката и влажните зони или премествани на по-голямо разстояние от реката.

2. Възстановяване на старите речни корита и крайречната растителност, което да намалява скоростта на течението.

3. Изясняване собствеността на всички язовири, премахване на рисковите язовири и други рискови хидротехнически съоръжения.

4. Създаване на карта на риска от наводнения и забрана на строителството в речните корита.

5. Опазване и възстановяване на естествените гори във водосборните басейни на реките, които не само намаляват повърхностния воден отток, който предизвиква наводнения, но и осигуряват значителни количества вода, даже и в периоди на суша, които ще са по-чести и продължителни в резултат на климатичните промени.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• БЧК събира дарения за пострадалите от с. Бисер
• Мнение за наводнение
• Страшното лице на природата
• Бедата на България
• Дълбаенето на реките за баластра не е безобидно