Протестира ми се, но кой ли ще ни чуе?

05.05.2008г. / 14 08ч.
Аз жената
Протестира ми се, но кой ли ще ни чуе?

Като става дума за 5 май, Ден на протеста на хората с увреждания, има много неща, които усложняват живота например на нас, слепите, и е добре някой да ни чуе.

Да речем в центъра на град Банкя, където живея, направиха дългоочаквания ремонт и сега ми е пет пъти по-трудно да се оправям с автобусите. Дълго мислих да протестирам, но не знам какво да напиша в писмото до кмета. Ще бъде странно да искам да премахне всичките тези хубави неща, като сандъчета с цветя например, които ти застават пред краката, когато автобусът спре и трябва много да внимаваш да не се строполиш върху тях, слизайки. Това е само едно от сегашните ми препятствия, но нали те са дългоочакваните придобивки.

За кодовете в картинки из българското он лайн пространство няма защо да говоря, тях ги има и на чуждестранни сайтове. Много пъти си губя времето да се регистрирам някъде, като забравям да проверя има ли код в картинка, който не мога да видя, за да попълня.

За професионална дискриминация също е безсмислено да се говори. Скоро ще направя стотното си он лайн кандидатстване за работа. Тъжното е, че ако човек не иска специално да работи с нас, инвалидите, нищо не може да се направи. Всеки може да ми каже: Като много настояваш, че ставаш за тази работа, прочети този ръкопис или виж това и това. Разбира се, нищо няма да помогне в такъв случай.

И последно: Купихме си хубава уредба с 3 сидита и две касети и радио. Даже я взехме на изплащане. Сега искаме да се отървем от нея, защото изобщо не става за хора без зрение. Всичко се прави с меню, което излиза на екран и не е просто, за да се запомни кое след кое следва. Сега не мога да записвам от едната касета на другата или от радиото, защото това се избира от сложното меню.

Къде и как да протестирам и кой ще ме чуе? Ако някой има идея и напише някакво делово съчинение на тази тема, като протестно писмо или нещо друго, ще се присъединя към него. За съжаление аз мога да напиша само стихотворение или есе, а то ще стане или тъжно, или хумористично. С една дума, светът по принцип не е създаден за слепи и винаги моля Бог да помогне на всеки според нуждата му да оцелее в него, а защо не и да получи своето късче радост, което му се полага под слънцето.

Безлично

Коментирай