Когато отиваме на гости с повод и без повод никога не отиваме с празни ръце. Носим поне по едно цвете. Особено ако отиваме на гости на жена. Без значение какъв е поводът, цветята никога не са излишни. Цветя носим на учителите по какви ли не поводи – начало на учебната година, край на учебната година, 24-ти май, 8-ми март, Коледа и т. н. и т. н. Букет цветя е мил жест на благодарност и към лекарите, въпреки че корупцията е създала лафа цветя не ядем и бонбони не пием, но... по моему именно цветята са жеста на благодарност, който не корумпира, не узурпира и не кара отсрещната страна да се чувства по някакъв начин длъжна, а по-скоро уважена и трудът и подобаващо оценен.
Интересно по какъв начин изразяваме благодарността си в тези си взаимоотношения и има ли значение букетът? За да ни забележат на партито? Да впечатлим учителките и да накараме лекарите да ни обърнат по специално внимание?
Има ли в днешно време стойност букетът цветя или е девалвирал пред останалите материални благини, които един пациент или ученик може да предложи. Как смятате, какво е мястото на букета и каква е взаимообвързаността му с благодарността? И размерът има ли значение? По-големият букет, по-добре ли се оценява, повече врати ли отваря? На кого какъв букет е удачно да се подари? И въобще има ли сила красотата на цветята да се бори с корупцията?
А благодарност и уважение безспорно трябва да има и да се култивира и в двете страни – едните да се научат да бъдат благодарни, а другите да могат да оценят и малката благодарност. Въпросът е как?
Трудът краси човека!
Кавалер и дама