Нека всички видят коя съм

“Виж се на какво си заприличала? Нима искаш всички да видят що за човек си? Искаш ли хората да видят коя си? Сега ще те изправя пред всички, нека всички да видят коя си. Засрами се. “

Страшни заплахи. Да ме изправят пред другите и те да видят коя съм. Най- голямото наказание. Те ще разберат що за човек съм. Щом те така казват значи наистина трябва да ме е срам от себе си. Те знаят. Те са големите, правите, умните. Те винаги знаят повече от мен. Страшно е да ме изправят пред другите. Най-страшното наказание, по- страшно дори от това да ме поставят сама в ъгъла. Предпочитам сама в ъгъла.

Да, наистина не е приятно да те извадят от групата, да те отделят от другите, да те направят различен, да те бележат. Децата не забравят. Оставаш си с петно за цял живот. Срам. Криеш се, сменяш класове, училища, квартали, градове, държави. Срещаш се с нови и нови хора. Но гледаш да не се задържиш на едно място. Да не задържаш хората в живота си. Задържат ли се, ще те опознаят. Ще разберат кой си, що за човек си. А теб те е срам от себе си. Нали така са те учили още тогава в ранното ти детство – да се криеш кой си, защото си е срамно да те разберат що за човек си. И да си сам си е наказание, но по-сигурно, по-неболезнено. Мислят те за странен, неразбираем, различен. Добре, нека си мислят. Важното е да не разберат истината, да не разберат що за човек съм.

Но ето, че се спрях и сама се запитах “Всъщност, що за човек съм”? Не знаех, аз самата бях забравила отговора. Толкова се криех през годините, че се скрих и от себе си. Самата аз не разбрах що за човек съм. Любопитството надделя. Започнах да се опознавам. Вече няколко години съм с поглед навътре и се опознавам. Колкото повече навлизам навътре, толкова по-интересно ми става. Все повече хубави неща намирам и все повече се харесвам. Дотолкова се харесах, че реших и на другите да се покажа. Не знам дали ще им харесам, но в едно съм сигурна – няма от какво да се срамувам. Даже се гордея със себе си и най-вече с това, че знам що за човек съм. Намерих отговора - аз съм човек, който се познава, харесва и може открито да се покаже пред другите, да застане по средата и да викне – “Тук съм”. Излязох от дупката. Разкрих се сама. И ми е хубаво, и ми е лекичко, и ми е приятно. Със себе си. А и с другите.

Но много ви моля, когато много, много се изкушите да кажете на някой “Виж се що за човек си и се засрами”, поспрете, замислете се. Особено ако това е дете, особено ако това е вашето дете. Защото аз съм убедена, че вие не искате да отгледате човек, който се срамува от себе си. Защото това е нещастен човек, човек отделил се и се скрил в себе си от себе си. Бягащ цял живот от себе си. А такова бягство винаги, ама винаги е обречено на провал.

* * *

Писва ли ви понякога?
Кошмарният септември
Задълженията на работещите с деца
Тъжно е да си учител
Мотивацията на учениците
Ежедневието на майките с колички и деца в София
Писна ми от дима в заведенията
Писна ми от мръсотията
Писна ми от джебчийките в градския
За натискача в градския транспорт
Заплатите в здравеопазването и образованието
Накъде?
Работеща майка
Писна ми от НОИ
Какво е да си майка?
Синоними ли са PR и милосърдие?
Неприятният флирт между държавата и благотворителността
Отново лексотан в същата детска градина