Паркингът под моста на целувките

Седейки в задръстването по трасето сутрин, обед, вечер... по всяко време, не знаеш да плачеш ли, да псуваш ли или направо да вадиш калашника и да стреляш на ред. Някои са толкова свирепи, че като нищо в скоро време да не могат да задоволят негодуването си с първите две.

Но понякога колоната от автомобили е толкова тиха, толкова безмълвна, че се раждат вицове като този.

Сърби ме клавиатурата да ви разкажа тъжният действителен случай, който ми споделиха докато пътувам в автобуса. В скоро време може да се разпространява наистина като виц.

Група деца седели на моста до НДК и били невероятно учудени, че чак попитали една жена какъв е този паркинг отдолу.

Жената им отговорила, че това не е паркинг, а булевард с най-обикновено, нормално, ежедневно софийско задръстване. Тя пък от своя страна била изумена, от Луната ли падат тези деца, че това им е странно и интересно. Когато разбрала, че са от Пазарджик, искрено им завидяла, както може би и всички вие, които живеете в големите градове.

Наистина щастливи са децата, които имат привилегията да растат в малък град, за 5 минути сами да ходят на училище, до клуба за спортни танци, на плуване, на тенис... да развиват своите таланти и да играят на воля, безпрепятствено.

За съжаление повечето деца живеят в големите градове, където ежедневно са обгазявани и премачквани в градския транспорт, спят по задръстванията и живеят като затворници. И единствения им досег със света е спасителният компютър.

Друг кореняк софиянец пък ми сподели, че обмисля да се премести със семейството си някъде на зелено – опциите бяха Казанлък или Канада. Но за съжаление едва ли Казанлък или който и да е друг малък български град ще има финансовите предимства пред Канада.

Къде да избягаме на зелено е въпросът?

И трябва ли да бягаме или да проявим активност, та градовете, в които живеем да се превърнат в едно място за нормален спокоен живот. Възможно ли е или е утопия?

И ще трябва да продължим да живеем в изкуствено създадените инкубатори за инфаркти, алергии и неврози? Имаме ли всъщност избор?

* * *

Ежедневието на майките с колички и деца в София
Писва ли ви понякога?