7 поверия за Кръстовден

Кръстовден е един от най-почитаните празници в православния календар, който отбелязваме на 14 септември. На тази дата църквата почита Въздвижението на Светия кръст Господен, когато според преданието е бил открит истинският кръст, на който е бил разпнат Христос.

Празникът е известен и с редица народни вярвания и обичаи, които са се предавали през поколенията и са дълбоко свързани с християнската символика на кръста. Какви са главните поверия за Кръстовден?

Вярвания за здраве и закрила

Едно от най-разпространените поверия гласи, че водата, налята на Кръстовден, има особена сила. Хората са я пазели през цялата година и са я използвали за лек срещу болести и уплаха.

Съществувало е поверие, че ако на този ден човек си измие лицето с такава вода, ще бъде здрав и закрилян от зло. 

Денят на големия кръст

В народната традиция Кръстовден е известен още като Ден на големия кръст. Смятало се е, че от този ден започва истинската есен и природата постепенно се подготвя за зимата. Земята „се кръсти“ и хората отбелязват своеобразна граница между лятото и студените месеци. Затова в миналото именно около Кръстовден се започвали есенните селскостопански дейности – оране, сеитба и прибиране на реколтата. 

Свързани статии

Трапезата на Кръстовден

Гадание за времето

Според народните вярвания каквото е времето на Кръстовден, такова ще бъде и през есента. Ако е слънчево и ясно, очаква се топла и благодатна есен. Ако завали дъжд, хората го приемали като благословия за плодородие. Имало е и поверие, че ако на този ден духне силен вятър, зимата ще бъде тежка и студена.

Пост и пречистване

На 14 септември църквата е установила строг пост, който се нарича „кръстовденски пост“. Според вярванията, ако човек пости в този ден и се помоли искрено, ще получи здраве и душевно спокойствие. Много хора са вярвали, че именно на Кръстовден постът има най-голяма сила за духовно пречистване.

Свързани статии

На Кръстовден се спазва строг пост

Забрани на Кръстовден

Народната традиция е свързана и със строги забрани. На Кръстовден не се работи тежка полска работа – смятало се е, че това носи нещастие. Особено забранено е било да се копае земята, за да не се „разсърди“ тя. Вместо това хората са приготвяли обредни хлябове и са ги раздавали за здраве.

Жените не бива да берат плодове и зеленчуци на този ден, защото според поверията „кръстът ще ги изгори“ и реколтата няма да е добра. Вместо това са приготвяли постни ястия, най-често зеленчукови супи, пълнени чушки или сарми без месо.

Магията на Кръстовден – небето се отваря

Много хора са вярвали, че в нощта срещу Кръстовден небето се отваря и молитвите достигат най-пряко до Бога. Затова вечерта преди празника хората са се събирали на молитва, запалвали са свещи и са отправяли най-съкровените си желания.

Вярвало се е, че ако се помолиш искрено за здраве или за рожба, желанието ще се сбъдне.

Кръстова гора – свято място

Всяка година на Кръстовден се събират хиляди поклонници от цяла България. Снимка: istock

С Кръстовден е свързано и едно от най-почитаните свети места в България – Кръстова гора в Родопите. Според преданието там е скрито парче от Христовия кръст.

Мястото се е смятало за чудотворно и хората вярвали, че който прекара нощта там в навечерието на празника, може да получи изцеление от тежки болести. Хиляди поклонници се събират на Кръстова гора всяка година, за да потърсят утеха и божията закрила.

Свързани статии

Трапезата на Кръстовден

Поверия за Кръстовден