Az-jenata.bg стартира проекта School is Cool, посветен на новата учебна година и предизвикателствата, свързани с образованието днес и интензивното използване на технологиите.

В поредица от няколко интервюта ще ви срещнем с родители на ученици на различна възраст и посещаващи най-разнообразни училища, за да разберем как се подготвят те за новата учебна година, какви са техните страхове и надежди.

Днешната ни среща е с проф. Павел Стоев, зоолог, директор на Националния природонаучен музей към Българската академия на науките. През годините той е открил десетки непознати за науката животински видове, част от които изненадват научните среди и му носят световна слава.

Срещнахме се с проф. Стоев, за да ни разкаже за новите и интересни експозиции, които планират в музея в следващите месеци, както и да поговорим за образование, технологии и предизвикателства в ситуация на COVID.

Поздравления за новата ви позиция. Как се чувствате като директор на Националния природонаучен музей?

Благодаря, чувствам се много добре! По-голямата част от живота ми е преминала в този музей, още от ученическите си години редовно го посещавах, a после и като студент „досаждах“ редовно с въпроси на различни колеги. Минал съм по цялата кариерна стълбица – от обикновен специалист до професор – бил съм и четири години научен секретар на музея, така че се чувствам съвсем на мястото си. Приемам го като логично развитие на живота и на работата ми.

Как се организира сега работата в музея, в по-различната обстановка заради коронавируса?

Спазваме стриктно всички правила на Министерство на здравеопазването, също и разписанията на министерствата на културата и образованието, които указват как да работим с посетителите. Разделихме потоците от влизащи и излизащи посетители, задължително всички носят маски, дезинфекцира се редовно. Но тази ситуация ни се отразява доста лошо, не само на нас, а и на всички музеи в страната. Един основен контингент от нашите посетители – чужденците – намаля значимо. Преди пандемията имахме много чуждестранни групи, а през последните 6-7 месеца са единици. Това е доста притеснително, но пък се опитваме да правим различни нови неща, с които да привличаме българската публика, най-вече децата.

Календарът на музея е доста богат, планираме много интересни събития. През лятото открихме изложба, посветена на Боян Петров, нашият именит колега-алпинист и изследовател на високите планини, който изчезна през 2018-а в Тибет. Тя все още може да бъде видяна на първия етаж на музея.

Сега готвим друга изложба, избрали сме датата 30 октомври за нейното начало, надявам се да успеем да я подготвим дотогава. Тя ще бъде посветена на пандемиите и най-вече на всички заболявания, които се пренасят от диви животни на хора. Всъщност, не си даваме сметка, че хората също пренасят бактерии и вируси и причиняват различни заболявания на дивите и домашни животни. Опитваме се да представим проблема по-общо и от всичките му страни. Искаме да обърнем внимание на причините защо това се случва толкова често в наше време.

Една от позитивните страни на COVID-19 пандемията бе, че се наложиха строги мерки върху пазарите за диви животни в различни краища на света, което без съмнение е добре за опазването на редица застрашени от изчезване видове, като люспениците, маймуните, редица редки видове гризачи.

Друга малка изложба, която планирам да направим към средата на октомври ще е за ролята на царете Фердинанд I и Борис III, за изследването на природата в България. И двамата са били запалени природолюбители и изследователи. Нашият музей е основан от Фердинанд през 1889 г. – само две години, след като идва в България.

Изминалата учебна година подложи учители, ученици и родители на големи предизвикателства заради дистанционното обучение. Как премина тази форма на обучение във вашето семейство по време на извънредното положение? С какви трудности се срещнахте?

Не мисля, че имахме трудности. Всяко едно от децата ни си работеше от своята стая. Те си имат компютри, мрежата е добра, не си пречеха един на друг. Дъщеря ми показа добри резултати на изходните нива, синът ми също завърши отлично. Мисля, че дистанционното обучение не им повлия зле. Даже се хващам за думите на сина ми, който от двете ми деца е по-запален по компютрите, който веднъж ми сподели: „Не съм си представял, тате, че може да ми стане неприятно седенето на компютър!“ Към края на карантината доста му беше омръзнало виртуалното пространство.

Ако отново се наложи да се премине на дистанционно обучение по някое време през новата учебна година, какво бихте искали да се подобри?

Мисля, че децата са подготвени. Не им се иска да се повтаря този вариант, поне за дъщеря ми знам със сигурност, че не би искала пак да учи дистанционно, докато синът ми е 50 на 50. Подозирам, че някакъв смесен модел, за какъвто се говори, че може да се случи, би могъл да е успешен.

Какво е отношението ви към онлайн игрите – ограничавате ли ги или поощрявате децата да се занимават с тях?

Синът ми играе, има интерес, но не е от най-запалените, та да не може без тях. Има много други интереси.

Разкажете ни за тях. Вие като човек на науката вероятно сте ги запалили и двамата по много интересни занимания?

Аз не съм от родителите, които държат много децата им да имат същите интереси като тях.

Но то сигурно се получава естествено, те следват вашия пример.

Да, но аз не ги стимулирам в това отношение. Показвам им най-различни неща, които са важни, правим разни неща заедно, но не им казвам: „Ти трябва да го правиш това или трябва да развиеш това умение“. Не държа да следват моя път или да вървят по стъпките на майка си. Те успяха сами да си намерят тяхното нещо, което е различно от интересите на родителите им. Е, има неща, които изисквам от тях да знаят. Много се дразня, когато не знаят някои неща, например за географията или природата на България. Когато пътуваме, често ги изпитвам за планините и реките, през които минаваме. В началото много се дразнеха, но сега вече свикнаха, а и са големи, вече знаят много неща. А за хобитата им – и двамата обичат спорта, леката атлетика. И двамата тренират активно.

Със семейството на пътешествие в Сингапур. Снимка: личен архив

Дъщеря ви мисля, че взе и медал.

Да, миналата година стана национална шампионка по четирибой за момичета под 14 г. Една точка не ѝ достигна да изравни националния рекорд. И синът ми се справя много добре в леката атлетика, едва на 11 години, вече има над 20 медала и тепърва му предстоят сериозните първенства. На последното републиканско стана втори в неговата възрастова група.

По отношение на подготовката ползват ли децата ви дигитални образователни платформи и какво е мнението ви за тях?

Да, дъщеря ми ползваше преди Уча.се, сега и двамата мисля, че го ползват.

А търсят ли ви за помощ за разни проекти, които имат от училище?

По-скоро не. Търсят ме повече, за да ми покажат какво са направили. Не защото имат нужда от помощ, а за да го споделят. Помня, че Яна беше правила някакъв проект, задачата им беше да е или на картон или на PowerPoint. Аз ѝ препоръчах да го направи на картон, защото е по-трудно и по-малко ученици ще предпочетат този вариант. Игра си доста време, за да го направи както трябва, може би една седмица ѝ отне, но го направи.

Къде обичате да водите децата в свободното ви време, къде са вашите семейни експедиции? Имате ли любимо място, на което ходите често с децата?

Много обичаме да пътуваме, това е факт. Обиколили сме много места в България. Обичаме Родопите, Пирин, Витоша. Преди време започнахме да изкачваме семейно 8-те най-високи планини в България, тоест тези, които са с върхове, високи над 2000 метра: Рила, Пирин, Витоша, Родопите, Стара планина, Осогово, Славянка и Беласица. Преди седмица качихме връх Ботев и с това приключихме двухилядниците. Сега се насочваме към по-ниските, но в никакъв случай не и по-лесни планини. А те, оказа се, не са никак малко – само тези с първенци между 1500-1999 м. са 9. Така че, има да си планинарстваме още дълго.

Преди няколко години започнахме да обикаляме с кола Балканския полуостров. Вече бяхме в Албания, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия. Балканите за мен са едно от най-интересните места в света. Сериозно го казвам.

Спомен от Гоцев връх. Снимка: личен архив

От гледна точка на природа ли?

От гледна точка на природа, култура, история, етноси. Толкова е разнообразно и интересно. Вземете архитектурата например. Ако човек се интересува от възрожденската архитектура и тръгне да обикаля затънтените села в Босна, Черна гора или Албания, ще намери невероятни произведения на стари майстори резбари и каменари. Природата тук също е уникална. Балканите са сред местата с най-голямо биологично разнообразие на континента. Другите южни полуострови също са богати на ендемични видове растения и животни, но тук има смесица на различни фаунистични и флорни елементи, идващи от Мала Азия, Кавказ, Континентална Европа, Средиземноморието, а и такива, които са възникнали на полуострова в продължение на хилядолетна еволюция.

Няма да забравя моя преподавател по биогеография в Софийския университет, проф. Иван Бондев, който беше ботаник и даваше за пример как организирал международна конференция и се чудил къде да заведе делегатите, така че да видят повече интересни неща от България. За два дни успял да им покаже типична тайга (боровите гори край Батак), после ги завел във високите части на Пирин, където посетили типична алпийска растителност, а оттам се отправили към Кресненското дефиле, където има много силно изявено средиземноморско влияние и голям брой топлолюбиви растения. В Странджа пък видели типично малоазийски и кавказки видове растения като странджанската зеленика и странджанската боровинка. В Делиормана наблюдавали типично степни местообитания, а по пътя и средноевропейски широколистни гори от бук, дъб, ясен и др. Всички ботаници останали силно впечатлени от това огромно разнообразие на толкова ограничена територия! България може да е малка страна, но в никакъв случай не отстъпва по биологично разнообразие дори и на най-големите в Европа.

На разкопки в Трън. Снимка: личен архив

Какво е вашето пожелание към читателите?

Бих пожелал на всички да пътуват повече, това е много важно. Както е казал големият пътешественик Александър фон Хумболт „Най-опасен е мирогледът на хората, които никога не са виждали света“. Разбира се, и теоретичните познания са важни, ще ми се хората да четат повече. Ако човек тръгне да пътува без предварителна подготовка, шансовете да пропусне да види нещо интересно са много големи. Запомнящите се неща всъщност не са тези, които ти ги показват гидовете, а тези, които сам намираш след много усилия и активно търсене.

Моето пожелание към всички е да не престават да любопитстват, да не спират да се интересуват от география, биология, история, това са знания, които винаги ще са от полза и остават до края на живота.

И децата да бъдат здрави. COVID-19 ще отмине, след него може да има други, може и COVID-20/21/22 да се появи, но нека хората да не се страхуват, да спазват правилата и най-вече да мислят, преди да предприемат нещо.