Разбитото сърце е като ято пеперуди. Малко му трябва, за да се наруши целостта му. На всекиго от нас се е случвало да му бъде разбито сърцето. Чувството, което усещаме в гърдите ни изгаря от мъка.

Дълбоко разстроени сме, защото се чувстваме отхвърлени. Боли ни, когато някой не е отговорил на чувствата ни или след дългогодишна връзка, когато сме силно привързани към половинката си.

Още по темата

Както влюбването и бракът, така и разбитото сърце преминава през няколко етапа или поне според психолога Felix Economakis. Те са: отричане, гняв, договаряне, депресия и след това приемане.

Отричане – когато отказваме да приемем, че вече не сме желани.

Гняв – тогава казваме тежки думи, отправяме заплахи, дори ставаме агресивни, отмъстителни.

Договаряне – опитваме се да се разберем с вътрешното си Аз, изясняваме неколкократно ситуацията, анализираме.

Депресия – може би тя действа най-дълго време.

Приемане – посрещаме ситуацията и сме готови за ново начало.

Когато преминаваме през всичките етапи, постоянно се питаме кога ще отшуми болката. Искани се този ад да свърши час по-скоро. Това колко време ще преживяваме една раздяла зависи от редица фактори.

  • Дали сте планирали бъдещето заедно?
  • Дали е била само сексуална връзка?
  • Дали се е случило в началото на брака ви?
  • Дали раздялата е вследствие на изневяра?

Със сигурност на тези, които първи предприемат стъпка към раздялата сърцето не страда толкова, освен ако не е било наистина наранено и злоупотребено със самочувствието на човека.

Определено това е период, в който пренареждаме до някъде мислите и приоритетите си. Старите навици остават на заден план. Добре е да не се връщаме за определен период от време на места, в които знаем, че ще срещнем човека или места, които напомнят наши общи моменти. Това само ще ни разстрои.

Да избягваме алкохола като утеха. Тогава обикновено прибягваме до сърцераздирателни SMS-и, късни обаждания, от които няма смисъл.

Не бива да се самосъжаляваме и да се сравняваме с новата половинка на бившия/та ( ако има такава).

Когато сме депресирани, това се отразява на живота ни като цяло, на служебните задължения. Може би е добре да споделите с вашия началник на какво се дължи състоянието ви.

В такъв период трябва да бъдем обградени с близки и приятели, които да ни подкрепят. Да говорим за това, което чувстваме.

Вместо да се затваряме в себе си е добре да направим кратка почивка, да започнем някакво ново занимание, да отделим повече време за себе си.

Някои хора приемат разделите много по-лесно, но и при едните и при другите боли. От нас зависи колко време ще продължи тази болка, защото животът ни чака да го поемем с две ръце и да го изживеем пълноценно.