Разумът ще бъдеш ти...

Аз никога не съм мечтала,
за булчинската рокля бяла.
Реших спонтанно, изведнъж,
да се харесам на своя бъдещ мъж.
Нашият сватбен ден отмина,
но сега ще го споделя пред мнозина!
И двамата сме музиканти,
с артистични пък и с други таланти.
От 5 години живеем в хармонична спойка,
а от 5.VIII.2006 законно сме семейна двойка.
Тържеството ей тъй, на шега планирахме,
а после сами организирахме.
Без роднини, без приятели
на празника с родителите бяхме ваятели.
Всичко се постига със желание,
с трепетно, любовно обаяние…
На своите татко и мама,
изпратихме специална покана.
Чаровната моя сестра
с радост ми стана кума,
а на младоженеца братлето –
като кум на сватбата вдигна реномето……
Не обикалях по бутици
да харча луди парици.
Направих всичко по мое усмотрение
и мисля че създадох впечатление!
Като в храм на Мелпомена –
царствено бях пременена.
Без сложна прическа, без вечерен грим,
празникът за мен бе незабравим!
Който към вечерна сватба отнася се скептично,
гордо ще му кажа: “Беше романтично”.
Вместо да пълни обувката с пари,
пожелах за мен стих да сътвори.
И тъй като той това не умее,
а знам, че всеки ще се посмее,
написах с вдъхновение
стих по мое усмотрение.
С думи най-отбрани така се нарисувах,
хубаво пред всички аз се “обрисувах”.
Че съм перфектна във всяко отношение,
че съм жена от друго измерение……..
И тъй със стих и избрана от кумата песен
празникът бе пренесен в обредната зала, където
(срам ме е да споделя и още не мога да си го простя)
той смело настъпи моето краче, за да “властва” над моето сърце.

... В красиво малко градче
сгушено в Балкана,
лудяхме и се смяхме
и нощта със фойерверки огряхме.
Младоженецът щом видя,
че след толкова много хорá,
роклята прах посъбра,
реши да ме утеши
и в басейна ме “постави”,
роклята ми уж да “оправи”.
На роклята – нищо и нямаше,
но съпругът ми се забавляваше………
... Празникът бе подсладен,
с торта с фантастичен крем (на булката за обем).
И да е семейството ни здраво и щастливо,
често ни приканваха с: “Горчиво!”.
… Нощта беше украсена
с много ароматни свещи
и приемахме засмени
подаръци и поздрави горещи.
И така неусетно до четири след полунощ
бях потънала в духовен разкош.
Но тържеството вече отшумяваше,
време беше – зазоряваше.
Сънят прикани нечии очи
за да останем насаме две влюбени души.
За да осъзнаем – сгушени един до друг,
че вече сме съпруга и съпруг.

... Разказах ви във стих и рима
за наш`та сватба незабравима
(за всеки да е мечта осъществима).
Но бъдещите булки нека знаят,
че доброто настроение е
най-красивото украшение!