На стреса са подвластни всички – от бебета до пенсионери. Всеки попада в лапите му. Самият живот е низ от нови етапи, срещи, препятствия, предизвикателства, с които трябва да се справим, защото са на пътя ни и въпреки тях трябва да продължим напред. Така часовникът и календарът от приятели могат да се превърнат в най-злите ни врагове, защото отмерват срокове, пропиляно време или изнизващите се месеци и години на нашия недоволен живот.

Две-три-годишните деца изпитват първите коварни удари на стреса, когато трябва да се отделят от уютната и сигурна домашна обстановка и да тръгнат на ясла и детска градина. Следва напрежението на първолаците, които се изправят пред планина от букви, цифри, часове, междучасия, уроци и домашни. Седмокласниците пък кършат ръце от притеснение пред матурите и така нататък.

Още по темата

Доказано е, че дори приятните събития като абитуриентски бал, сватба и пътешествие предизвикват стресови симптоми. Заровени в клишето на напрежението на работещите хора забравяме, че дори пенсионерите се стресират – по-младите от тях току-що излюпени страдат като изгубени души и не знаят какъв начин на живот да поемат, а по-възрастните също имат много тегоби – смърт на партньор, децата им се развеждат, болести или най-ежедневни неща като недостатъчни финанси за посрещане на личните им нужди.

Многобройни изследвания, проведени от специалисти в тази област показват, че стресът слабо вирее в младежка среда. Именно младата възраст се характеризира като най-възприемчива към стресовообразуващите фактори. Въпреки това се счита, че много млади хора между 24 и 35 години страдат от различни заболявания, причинени от стрес. Психотерапевти и психолози казват, че постоянната им клиентела са студенти и безработни между 17 и 23 години.

Като едни от най-честите проблеми се посочват: отношенията между деца и бащи; със съученици и приятели; професионалният стрес, социално-ролевото самоопределяне, недоволството от учебната или професионалната дейност.

В работата стресът идва заради: нормативи и квоти; съкратени срокове за изпълнение на задачите; постепенно увеличаване на производствената норма при непроменена заплата; изисквания за скорост на изпълнението; съревнованието и конкуренцията; рискове за собствения живот; неблагоприятни условия на труд; използване на опасно оборудване и машини; рискове за живота на други хора; изисквания за издръжливост, проява на инициатива и точност; ограничение на свободата; работа извън офиса; делови срещи; детайлизиране на активността.

Въз основа на това специалистите са определили някои от най-стресовите професии – спасители и пожарникари, директори, полицаи, шофьори на такси, полицаи, регулиращи движението по пътищата, хирурзи, пилоти на самолети.

Към този списък може да добавим и някои примери от българската обществена среда – хората, които не могат да си обслужват банковите кредити и хората, живеещи в селата, в повечето от които няма училища и здравни служби, абонатите на топлофикация, замеряни със суперзавишените декемврийски сметки за парно и др.

Избирайки професията си, човек трябва да е наясно дали има вътрешни ресурси да понесе натоварването на работата. В противен случай ще страда здравето му, а никоя работа не е по-важна от здравето.

Може би трябва да вземем пример от американците и някои западноевропейци, за които знаем, че упражняват завидна мобилност и са готови да сменят жилището си за по-малко и в по-евтин район, за да посрещнат намалените си финансови приходи.

Това, което ни липсва на нас е може би готовността да потърсим решение на проблемите си извън закостенялото мислене, преодолявайки срама да признаем, че имаме сериозни грижи, ползвайки консултантските услуги на специалисти. В крайна сметка животът е хубав и трябва да го живеем и да му се наслаждаваме въпреки стреса.