В днешни времена има толкова много болести, характерни за съвременното ни общество, възникнали заради начина ни на живот, храната, която ядем и замърсяванията, които сами причиняваме.

Но има и редица болести, които съществуват от древността до днес и са взели десетки хиляди жертви. Модерните технологии ни позволяват да изследваме намерените мумии, кости и скелети, за да разберем от какво са боледували нашите предци и от какво са умирали.

Много вирусни, бактериални и инфекциозни заболявания са устояли на времето и се срещат и до днес. Кои са най-големите убийци на човечеството?

Холера

Около 400 г. пр. н. е. древногръцкият лекар Хипократ дава първите доказателства за холерата. Но според учените изследователи, независимо от това, че той дава много обстоятелствени описания на болестта, нейният произход се корени някъде по поречието на река Ганг във времена, в които Атина все още е много ново селище.

Холерата се среща в много водоеми в света и най-голяма опасност от пандемии има, когато заразеният водоем е в близост до населено място, особено по-голямо. Поречието на Ганг е едно от най-древните гъсто населени места, което го прави предпоставка за развитие на болестотворните бактерии.

Коремен тиф

Първите регистрирани данни за състоянието са от 430-426 г. пр. н. е. от историка Тукидит. Той описва заболяването, като разказва за хора в добро здраве, внезапно „нападнати“ от силни болки в главата, гърлото и езика с ужасно лош дъх. Постепенно болестта слиза все по-надолу към стомаха, предизвиква непоносими болки и дори кървене. В крайната фаза се наблюдава обилна тежка диария, довеждаща до слабост, силна дехидратация и смърт.

Проказа

Проказата е едно от най-древните заболявания. Доказателства за съществуването й дават редица описания в различни древни писмени източници, едното от които е от 1500 г. пр. н. е. Там се описват гниещите рани на болните от проказа и разкапването на месата им.

Оказва се, че бактериите на проказата могат да просъществуват в тялото повече от 20 години, преди да се появят първите симптоми. Така разпространението на заболяването става много лесно.

Едра шарка

Едрата шарка също върлува и до днес, дори доста повече от предните заболявания, които се считат за изчезнали, заради прекалено малкия брой заболели. Но едрата шарка продължава да се среща, най-вече сред малките деца, но и не само. За щастие, съвременните хора са изградили имунитет срещу нея и организмът успява в повечето случаи да пребори сам заразата.

Още по темата

Бяс

Бесът е една от най-гениалните болести, не защото е приятна, напротив! А защото не само разболява тялото, но и окупира мозъка на домакина по начин, който го кара да прави необясними неща.

Първите данни са регистрирани още около 2300 г. пр. н. е. в Древен Вавилон. Първият човек оцелял след заразяване с бяс без инжекция или ваксинация е тийнейджър от Уисконсин, който бил ухапан от прилеп, болен от бяс. Месец след ухапването момчето е прието в болница с всички симптоми на бяс. Лекарите предизвикали медикаментозна кома, за да проведат по-ефективно лечението и така детето оцеляло.

Малария

Маларията се пренася най-вече от комарите в места със замърсени водоеми. Древните римляни дори носели амулети, с които се надявали да се предпазят от смъртоносната болест. Източниците потвърждават появата й още през 2700 г. пр. н. е.

Маларията продължава да убива стотици хора до ден днешен, особено в Африка и Азия в тропическите райони. 300 млн. души биват заразени с малария всяка година, като 1 млн. от тях умират.

Туберкулоза

Туберкулозата се смята за затихнала, но не и изчезнала. Дори в България продължават да се регистрират нови случаи. Това е една от болестите, взела много жертви през средните векове поради липсата на лечение. Днес, след откриването на пеницилина тя е лечима, стига да бъде хваната навреме.

Човечеството е претърпяло много катаклизми и грандиозни епидемии. Все пак сме оцелели и гените ни са се научили да се справят с много от смъртоносните заболявания, а и с напредването на медицината нещата са се променили доста. Но оказва се, че и древните заболявания са също толкова устойчиви на нашия напор, колкото и ние самите. Какво ли ще се случи, ако нашите лекарства и антибиотици спрат да действат, поради резистентност на бактериите?