Мурсалският чай, наричан още пирински чай, е един от най-полезните видове. Принадлежи на семейство устоцветни. Може да достигне височина 50 см. Среща се предимно на Балканския полуостров и по-специално в планините Пирин и Родопи.

Мурсалският чай е полезен, защото в състава му влизат повече от 20 фитохимикала, подобряващи здравословното състояние. Сред тях са магнезий, цинк, натрий, кобалт, мед, желязо и етерични масла. Флавоноидите и антиоксидантите на мурсалския чай имат антибактериално и антистареещо действие. 

Прекрасният чай от недрата на нашите планини има противовъзпалително и откашлечно действие и затова се използва активно при грип. Той омекотява възпалените лигавици и облекчава раздразнените дихателни пътища

Мурсалският чай се препоръчва още при астма, бронхит, различни видове остра кашлица

Проучванията показват, че мурсалският чай има доказано положително влияние върху чернодробни заболявания. Едно от най-изумителните му качества е ефикасността му срещу стареене и злокачествено израждане на клетките. 

В българската народна медицина мурсалският чай се използва и при зъбобол, различни възпаления в устната кухина, както и при емфизем и исхемична болест на сърцето

Ако страдате от бъбречни заболявания, пийте повече мурсалски чай. Той спомага за подобряване на отделителната система. Стимулира пикочните пътища в отделянето на токсините и предпазването им от различни инфекции. 

Вълшебният чай действа и като афродизиак, защото подобрява мъжката потентност. 

Още по темата

За страдащите от хронични заболявания на стомашно-чревния тракт като гастрит, ентероколит, чревни възпаления, мурсалският чай е много полезен. Той регулира перисталтиката, спомага за извеждане на токсините, намалява образуването на газове и подуване, потиска възпалението. 

Като за кулминация мурсалският чай се грижи и за сърдечносъдовата ни система. Полезните минерали в него помагат на сърцето да работи по-лесно. Намалява риска от инфаркт и инсулт и редуцира лошия холестерол. 

Заключението – пийте по-често мурсалски чай за здраве!

Снимки: Wikipedia