Междинните закуски могат да помогнат за постигането на по-добро здравословно състояние, но могат и да го влошат, ако не се консумират правилно.

Често злоупотребяваме с похапването между основните хранения. Тези вредни порции храна, която ядем несъзнателно и без да сме гладни, ни носят допълнителни калории. Резултатът е наднормено тегло, хронични заболявания, риск от диабет и хормонални проблеми.

Най-ефективните стратегии за контрол на теглото

Преди да посегнем към междинната закуска трябва да си зададем някои въпроси. Те ще ни помогнат да използваме междинните закуски като средство за по-здравословен живот.

1. Колко е часът?

Винаги, когато ви се дояде нещо, поглеждайте колко е часът. Опитайте се да контролирате приема на храна според времето. Така се изграждат здравословни навици, които помагат на организма да разгражда по-качествено храната. Хранете се по едно и също време на деня, включително и с междинни похапвания.

2. Гладен ли съм или ми се яде емоционално?

Посягането към храната от стрес, напрежение, нервност, тъга, депресия, е чест феномен. Наложете си автоспирачки, когато ви се прияде нещо, особено ако става въпрос за вредна храна. Отговорете си дали наистина изпитвате глад или ви се яде заради самото ядене.

3. Контролирам ли порциите в чинията и чашата?

Когато ядем нещо между храненията, често го правим от пакет, готова закуска, нещо опаковано или в кутия. Дори да става дума за ядки, които иначе са полезни, изяждаме по-голямо количество, отколкото тялото ни има нужда.

Ябълки и бадеми – защо са най-добрата комбинация?

Още по темата

За да направите междинната закуска наистина полезна, слагайте я в чиния, съд или чаша. Така ще можете да контролирате и определяте точно порцията, която да изядете и ще ограничите безконтролното поглъщане на калории.

4. Как мога да дам тласък на здравето си?

Проучете полезните междинни закуски. Избирайте ги разумно. Не посягайте към кифличките, вафлите, кроасаните и всички останали пакетирани закуски, които ви подмамват от рафтовете в магазина.

Наблягайте на плодовете, зеленчуците, ядките, продуктите с антиоксиданти, фибри, витамини, минерали, мастни киселини.