„Повече йод“ не означава по-здрави: какво съветват ендокринолозите

Над 354 000 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза през 2025 г., показват данни на IQVIA, представени по време на пресконференцията „Хранене и щитовидна жлеза – митове, рискове и правилни решения“. Събитието беше организирано по повод Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза.

Статистиката отчита увеличение с повече от 20 000 пациенти спрямо предходната година, като жените продължават да бъдат най-засегнатата група.

В дискусията участваха проф. д-р Русанка Ковачева, дм – председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея (БСТП), доц. д-р Александър Шинков – председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ), както и шеф Никола Симеонов. Модератор на събитието беше журналистът Ина Георгиева.

Хиляди случаи остават неразпознати

По представените данни около 302 000 души в България се лекуват от хипотиреоидизъм, а близо 52 000 – от хипертиреоидизъм. Това означава, че приблизително 5,5% от населението е засегнато от тиреоидни нарушения.

Специалистите обаче подчертаха, че реалният брой вероятно е по-висок, тъй като много случаи остават недиагностицирани. Според европейски данни около половината от тиреоидните дисфункции могат да останат неразпознати, а между 4% и 7% от хората живеят с недиагностициран хипотиреоидизъм.

„Много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора. Именно това често забавя диагнозата“, коментира проф. д-р Русанка Ковачева.

По думите ѝ заболяванията на щитовидната жлеза често се подценяват, а самолечението и екстремните хранителни режими могат да създадат допълнителни рискове.

Как храненето влияе на щитовидната жлеза

Основен акцент в тазгодишната международна кампания е връзката между храненето и функцията на щитовидната жлеза.

Специалистите подчертаха, че храненето само по себе си не може да „излекува“ тиреоидните заболявания, но правилният хранителен баланс може значително да подпомогне организма, контрола на заболяването и качеството на живот.

„В интернет има огромно количество противоречива информация – от крайни безглутенови режими до опасни съвети за високи дози йод и селен. Реалността е, че повече невинаги означава по-добре“, обясни доц. д-р Александър Шинков.

Той подчерта, че йодът остава ключов за правилната функция на щитовидната жлеза, но прекомерният му прием може да бъде рисков, особено при хора с автоимунни тиреоидни заболявания.

Свързани статии

Ендокринологът д-р Мария Калинкова: Зад един косопад може да се крие много повече, включително и болест

Защо балансът е по-важен от крайностите

Експертите обърнаха внимание и на променящите се хранителни навици в Европа. Според WHO Europe все по-голяма част от солта в съвременното хранене идва от преработени храни, в които често липсва йодирана сол.

Паралелно с това нараства и консумацията на растителни алтернативи на млечните продукти, които невинаги съдържат достатъчно йод, ако не са допълнително обогатени.

„Посланието днес не е „повече йод“, а баланс и информираност. По-малко сол, но йодирана сол – това остава най-разумният подход“, посочи доц. Шинков.

Свързани статии

Ендокринолог: Битката със затлъстяването не е личен провал, а хронично заболяване

Важна тема при планиране на бременност

Специално внимание по време на дискусията беше отделено на ролята на щитовидната жлеза при планиране и по време на бременност.

Според специалистите недиагностицираните тиреоидни нарушения могат да бъдат свързани както с репродуктивни проблеми, така и с усложнения за майката и плода.

Експертите препоръчват жените с фамилна обремененост, автоимунни заболявания, затруднения със зачеването или симптоми като хронична умора и промени в теглото да обсъдят с лекар необходимостта от изследване на TSH и тиреоидна функция още преди бременността.

Опасностите от дезинформацията онлайн

Сред основните теми беше и влиянието на социалните мрежи върху пациентите.

Все повече хора търсят онлайн решения за симптоми като тревожност, паник атаки, косопад и качване на тегло, но често попадат на крайни диети, детокс режими и внушения срещу медикаментозното лечение.

Специалистите предупредиха, че подобна дезинформация може да забави навременната диагноза и правилното лечение.

Свързани статии

Ендокринологът д-р Райна Стоянова: Яжте суперхрани като арония, домати и люцерна

Съвети за хранене от шеф Никола Симеонов

Практическата част на дискусията беше водена от шеф Никола Симеонов, който представи идеи за балансирани менюта и акцентира върху умерения подход към храненето.

„За щитовидната жлеза не търсим „суперхрана“, а предвидими източници на ключови хранителни вещества – най-вече йод, селен, желязо, витамин D и B12“, посочи той.

По думите му храненето не трябва да се превръща в система от строги забрани, а в устойчив и балансиран начин на живот.

Кои са най-рисковите групи

Експертите напомниха, че най-застрашени остават:

• жените в репродуктивна възраст,
• бременните,
• хората с фамилна обремененост,
• пациентите с автоимунни заболявания,
• както и хората с неспецифични симптоми, често отдаващи ги на стрес и преумора.

Посланието: информираност вместо крайности

Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза през 2026 г. преминава под мотото Thyroid and Nutrition и поставя фокус върху профилактиката, информирания избор и опасностите от дезинформацията онлайн.

„Щитовидните заболявания са широко разпространени, често остават скрити и засягат най-силно жените. Добрата профилактика днес означава не крайности, а навременна диагностика, йодирана сол, информиран избор на храни и специално внимание в периода преди и по време на бременност“, обобщиха участниците в дискусията.

Референции:

[1] [14] [22] [40] https://www.who.int/europe/publications/i/item/9789289061193

https://www.who.int/europe/publications/i/item/9789289061193

[2] https://www.nsi.bg/en/press-release/population-and-demographic-processes-2025-final-data-9002

https://www.nsi.bg/en/press-release/population-and-demographic-processes-2025-final-data-9002

[3] [6] [43] https://academic.oup.com/jcem/article/99/3/923/2537300

https://academic.oup.com/jcem/article/99/3/923/2537300

[4] [7] [9] [23] https://www.ovid.com/journals/jama/pdf/10.1001/jama.2025.13559~hypothyroidism-a-review

https://www.ovid.com/journals/jama/pdf/10.1001/jama.2025.13559~hypothyroidism-a-review

[5] [12] https://data.unicef.org/topic/nutrition/iodine/

https://data.unicef.org/topic/nutrition/iodine/

[8] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37847271/

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37847271/

[10] https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/graves-disease/symptoms-causes/syc-20356240

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/graves-disease/symptoms-causes/syc-20356240

[11] [19] https://www.sciencedirect.com/org/science/article/pii/S2235080224000205

https://www.sciencedirect.com/org/science/article/pii/S2235080224000205

[13] https://www.sciencepublishinggroup.com/article/10.11648/j.ejpm.20200804.12

https://www.sciencepublishinggroup.com/article/10.11648/j.ejpm.20200804.12

[15] https://www.santepubliquefrance.fr/en/node/37908

https://www.santepubliquefrance.fr/en/node/37908

[16] [18] [33] [34] https://www.who.int/europe/news/item/28-06-2024-people-in-the-who-european-region-at-greater-risk-of-iodine-deficiency-due-to-changing-diets

https://www.who.int/europe/news/item/28-06-2024-people-in-the-who-european-region-at-greater-risk-of-iodine-deficiency-due-to-changing-diets

[17] [37] [41] https://www.who.int/data/nutrition/nlis/info/iodine-deficiency

https://www.who.int/data/nutrition/nlis/info/iodine-deficiency

[20] [24] https://jamanetwork.com/journals/jama/article-abstract/2838457

https://jamanetwork.com/journals/jama/article-abstract/2838457

[21] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK537053/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK537053/

[25] [27] https://ods.od.nih.gov/factsheets/Iodine-Consumer/

https://ods.od.nih.gov/factsheets/Iodine-Consumer/

[26] [32] [39] https://ods.od.nih.gov/factsheets/Iodine-HealthProfessional/

https://ods.od.nih.gov/factsheets/Iodine-HealthProfessional/

[28] https://ods.od.nih.gov/factsheets/Selenium-Consumer/

https://ods.od.nih.gov/factsheets/Selenium-Consumer/

[29] https://ods.od.nih.gov/factsheets/Iron-Consumer/

https://ods.od.nih.gov/factsheets/Iron-Consumer/

[30] https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminD-Consumer/

https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminD-Consumer/

[31] https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminB12-Consumer/

https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminB12-Consumer/

[35] https://www.thyroid.org/patient-thyroid-information/ct-for-patients/vol-6-issue-11/vol-6-issue-11-p-4/

https://www.thyroid.org/patient-thyroid-information/ct-for-patients/vol-6-issue-11/vol-6-issue-11-p-4/

[36]  Vitamin B12 - Health Professional Fact Sheet

https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminB12-HealthProfessional/

[38]  Vitamin D - Health Professional Fact Sheet

https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminD-HealthProfessional/

[42] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34698615/

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34698615/