Лора Мутишева: Жената трябва да се чувства ценна

Обвързана ли си?

Не, в момента не съм. Обвързана съм с дъщеря си и с театъра. И май скоро няма да успея да намеря време да се обвържа с трето нещо. Но това нищо не значи! Аз съм абсолютно убедена, че това ще се случи, когато му дойде времето. Защото под обвързване аз разбирам истинско и пълноценно обвързване.

Идеалният мъж за теб е...

Аз съм на 34 и отговорът на този въпрос ми е все по-труден. Сякаш беше по-лесно като бях по-млада. С натрупването на връзки и жизнен опит критериите стават все по-сериозни и все по-малко хора отговарят на тях.

Все повече се убеждавам, че трябва компромис, както и човек да се чувства щастлив и уважаван. Толкоз!

Коя е чертата у хората, която най-много те дразни?

Не мога да преглътна, ама наистина не мога – лъжата, включително и самозалъгването. Просто органически не понасям лъжата. Защото аз самата усещам, че все повече ставам искрена, за добро или за лошо. Съвсем открита съм в отношенията, това е по-лесният начин.

Колкото по-открита ставам в отношенията си, толкова повече ме отблъскват прикритостта, манипулациите, игрите.

А в себе си какво мразиш най-много?

Отново това – че съм прекалено открита. Не печеля особено много с това, че съм искрена и открита. Дори да не казвам какво мисля, на мен почти винаги ми личи какво мисля и това, предполагам, не е много приятно за много хора.

Е, но пък за теб е добре. Не се натоварваш...

Да, аз съм в хармония със себе си и не се притеснявам да погледна когото и да било в очите.

Иначе друг свой недостатък, който не харесвам е егоизмът. Предполагам, че съм егоист в смисъл, че наистина много ценя професиите, в които присъствам и особено ценя личното си време, много ценя моите моменти да са само за мен и още повече ценя да изживея всички хубави неща, които ми се случват.

Какво според теб трябва да притежава един актьор, за да е истински добър в професията си?

Аз слагам таланта някъде на последно място, защото тъй като и преподавам все повече си мисля, че наличието на талант създава риск от това актьорът да стане много мързелив и да разчита само на таланта си.

Защото той разчита на това, което му е дадено, а не разчита на това да търси всеки път неизследвани за него територии и така започва да се възпроизвежда по подобен начин в различните постановки.

За да си добър актьор трябва задължително да имаш нужда да наблюдаваш, да получаваш информация от това какво се случва навсякъде, да развиваш непрекъснато общата си култура, както и пластическата си, както и говорната си култура.

Ние работим с въображение, а то не е като таланта да идва от Господ. За въображението трябва да имаш някаква основа, някаква култура, някакви наблюдения и те не трябва да спират.

Така че, отговорът в крайна сметка е въображението!

Как ти е по-лесно да работиш – когато режисьорът те наставлява повече или когато имаш повече свобода?

Аз съм „послушна“ актриса, тоест поставям режисьора над всичко и се опитвам послушно да разбера какво той иска да каже с целия спектакъл и да намеря мястото си в спектакъла. На по-късен етап започвам да търся вече мои изразни средства за пресъздаване на образа.

Разбира се, винаги зависи и от режисьора – ако той е склонен или ако спектакълът го предполага, импровизацията може да се случва много по-често. Но може би винаги ще си остана от актрисите, за които режисьорът е по-важен.

Аз не се смятам за най-важната част от спектакъла и по принцип не смятам, че актьорът е най-важен. Режисьорът е този, на когото трябва да дадем едно рамо, за да изкаже темата, на която се е спрял, идеята си.

Какво чувстваш накрая, когато чуеш аплодисментите на публиката?

Аз не обичам много поклоните.

Защо, неудобно ли ти е?

Не, не ми е неудобно, но някак в последните години ръкоплясканията, аплодисментите, чиято сила трябва да е барометър за това колко точно и как точно публиката е възприела спектакъла, са еднакво силни.

А от аплодисментите до това да станеш прав има огромна разлика, дори бездна. Сега публиката веднага става на крака и започва да пляска. И аз всъщност нямам точна представа за това колко им е харесало.

Мислиш, че лъжем?

Не! (смее се). Но няма ясно установени правила, по които да разбереш колко точно представлението им е харесало, защото те много бързо преминават през тези фази на ръкопляскането до ставането на крака. Предполагам, че смятат, че така е редно, така е възпитано.

Имам нужда от някаква по-ясна оценка, имам нужда от стълбица. В крайна сметка за мен е по-важно присъствието на актьора в спектакъла, а не поклонът накрая.

А може би в крайна сметка просто се притеснявам да се похваля (смее се)! Така като се слушам...

Какво обичаш да правиш в свободното време?

Тук предполагаме, че имам свободно време. Свободното време на актьорите обикновено е през лятото, освен ако не се снимат филми. В свободното си време обичам да правя неща с ръцете си. Много обичам да правя ангелчета, всякакви фигури с техника декупаж. Изобщо, много обичам да сътворявам нещо с ръцете си.

Много обичам да лежа на плажа и много обичам да чета. Много обичам и да прекарвам време с приятелите си – те са малко, но са ми ценни. Малкото време, прекарано с малкото ми приятели, които подчертавам колко много обичам, е много ценно за мен.

Защо са малко? Отсяла си ги през годините?

Ами аз никога не съм имала много приятели. То не е и нужно. Малко са, защото ставам все по-искрена, а и освен това аз не обичам много социалния, шумния живот – баровете, дискотеките.

Така че, аз съм си намерила такива приятели, с които да прекарвам по-скоро семейно време. Имаме си нещо като свое малко семейство – тихи разговори, понякога не толкова тихи, тиха музика и искреност в отношенията.

Как започва денят ти?

С кафе и цигара и започва късно. Слава богу, дъщеря ми спи до късно и аз общо взето спя дотогава, докогато ми се спи. Никой не ме буди, по-скоро аз се будя.

Помагат ли ти бабите в гледането на малката Лора?

Моята майка е в София, така че тя активно помага в гледането. И слава богу се движим в една възпитателна посока, което ми е много важно. Правилата за възпитание на Лора са ясно постановени.

Пазиш ли диети?

Първо, хубавата фигура не е слабата фигура. Толкова съм категорична в това, че повече няма как да бъде! Между хубава и слаба фигура има огромна разлика.

Хубавата фигура е тази, която излъчва самочувствие, спокойствие и щастие. А това излъчва обичаната фигура.

А иначе аз цял живот съм на диети. Тоест цял живот бях на диети до след раждането. След това някак си отслабнах доста. Сега съм много по-слаба, отколкото бях преди да родя Лора.

Много бързо след раждането исках да се върна на работа. Лора беше на 40 дни, когато заедно с нея отидох във фитнес салона и започнах да тренирам. Скоро след това започнах да отслабвам и то толкова, колкото не съм успявала въобще преди.

Преди това съм спазвала всички съществуващи диети.

Коя е любимата ти диета – тази, която е имала най-голям ефект?

Те са две – едната е с кленов сироп. Няма жена, която да не я знае. Дори сега, ако имам нужда от много бързо сваляне на килограми без те да се върнат, ще се обърна към тази диета.

Другата диета е 90-дневната. Тя представлява по-скоро култура на храненето, което е и най-важното в крайна сметка.

Когато ти липсва ендорфин си го набавяш чрез храната. Ако си щастлив – няма да имаш особено много време за храна.

Да разбирам ли, че си щастлив човек?

Да! Аз съм един щастлив човек. Разбира се, имам критики към щастието си, тоест то никога не може да бъде пълно. Но си давам сметка колко съм щастлива, че съм намерила онова, което искам да правя и че никога не съм мислила за него като за професия. Мисля го като удоволствие, хоби.

Щастлива съм с прекрасната си дъщеря, щастлива съм с приятелите си, щастлива съм със себе си!

Какво по-хубаво от това?!

Ами казват, че истинската любов е по-хубаво от това. Онази любов, която остава до края на живота.

Значи ти я пожелавам!

Аз пък я пожелавам на всички! (смее се).

Опиши ми истинската любов за теб!

Ох, аз ако знаех какво е, щеше да ми е по-лесно! (смее се). При всяко влюбване човек си мисли, че това е истинската любов, а всъщност истинската любов няма нищо общо с влюбването.

Истинската любов има общо с това да позволяваш на човека, с когото си да е такъв, какъвто е, а не да се опитваш да го променяш според своя собствен идеал за човек. Много е важна взаимната нужда, не само във физически план, но и духовната нужда от общ път, да бъдеш полезен и да помагаш – осъзнатата нужда от това да прекарваш повече време с този човек, давайки му достатъчно време за него самия.

Какво обичаш да четеш?

Напоследък не чета това, което обичам за удоволствие, просто защото съм в такъв финален етап на дисертацията и трябва да е научна литература. Но иначе аз обожавам поезия и съм влюбена в този начин на изразяване.

Препрочитам си моите любими руски класици – колко стандартен отговор! (смее се). „Майстора и маргарита“ на Булгаков е любимата ми книга.

Би ли отправила послание към нашите читателки!

Все повече си мисля, че жената е различно същество от мъжа. И все повече си мисля, че жената трябва да се научи да се обича заради себе си, а не заради някого, да се грижи за себе си, а не за някого и да обича някого заради него, а не заради себе си!

Жената трябва да се чувства ценна с това, което е, за да може да бъде добър партньор. И също така би било много хубаво, ако жената спре този процес на можене на всичко и малко да се върне към онази жена, която позволява да бъде ухажвана, която позволява да й се отваря врата, да й се пали цигара...

Жената от класическите романи!

Да, истинската категория жена, защото е малко уморително това, че се опитваме да можем всичко и да сме добри във всичко. Пък и така лишаваме себе си и мъжете от прекрасни отношения.

Ние ли сме виновни или те?

Според мен по-скоро ние сме виновни.

Но те пък го допускат!

Ние сме поискали да се еманципираме, което има хубава страна. Говоря за чисто мъжко-женските отношения. Иска ми се да я имаме повече типичната нежна женственост, точно защото аз съм тъкмо обратният натюрел. Аз съм мъжко момиче. Властна съм, организирана, доминираща, самодостатъчна и все повече си давам сметка, че това ме ограбва.

И затова съм решила да позволявам да бъда ухажвана, да изисквам кавалерско отношение и не всеки път да се опитвам аз да доминирам! Така е по-приятно за мъжа да се чувства мъж, а жената – истинска жена!

Снимки: Личен архив; архив Театър „София“