Свободно време

Всичко българско и родно

28.09.2005г. / 10 52ч.
Аз жената
Всичко българско и родно

Когато имаш бебе ти се иска да увековечиш първата усмивка, първото зъбче, първите стъпки... А когато имаш три деца, три прекрасни ангелчета, ти се иска не просто да натрупаш цял шкаф с фотоалбуми, а да уловиш прекрасните мигове с тях в уникални снимки-картини. Снимките с моите деца са печелили редица конкурси в сп. "Родители" и сп. "Моето бебе и аз", но освен собственото семейство, обичам да снимам и нашата природа.

България има много красива природа и дори да снимам най-бедната къща в някое село, успявам да уловя красивата, добрата страна на живота и да се получи картина, достойна за някоя изискана изложба. Може би някога ще успея да организирам изложба с мои снимки от местата и хората в България.

   Пробвах да бродирам гоблени, но за кратко – не ми допадаха студените вилерови пейзажи, религиозни мотиви и глави на коне. Избрах една чисто българска картина – "Момиче с ябълки" на Вл. Димитров-Майстора и често гостите ми с изненада разбират, че това не е оригинал, а гоблен...

   Най-голямата ми страст в момента, плод на моето въображение и труд, е плетенето. Имам три деца – две момичета на 8 и 5 г. и момче на годинка. В тихите часове на следобедния им сън се налага да пазя тишина и да не тракам с чинии или чистя с прахосмукачка. Не обичам да си губя времето и с гледане на сапунени сериали по ТV. Моите момичета често си играят с кукли и ето че веднъж ме помолиха да направя нови дрешки за техните Барби-та. Въоръжих се с книги и списания за плетки и изплетох моите първи плетени произведения – бански и роклички за кукли. После изплетох розови жилетки за дъщерите и син пуловер за сина, красиви блузки за двете ми майки и топъл елек за съпруга ми. А за мен остана предизвикателството не просто да плета по чужди схеми, а да реализирам свои идеи. Много ми харесват българските носии, всяка шевица от които носи дълбоко символно значение. Обичам да играя български хора и да слушам българския фолклор. Навремето нашите баби сами са тъкали и извезвали дрехите си.
  Иска ми се да нося не костюм на Шанел (който не знам колко скъпо струва и откъде да си го купя), а изплетена или ушита от мен самата дреха с чисто български мотиви!

   Надявам се някой ден да предам на дъщерите си това мое увлечение по всичко българско и родно!

Коментирай