Прегръдката е здравословна, когато е от добър човек, с добри намерения, пък макар и непознат. За нас хората е много по-лесно да видим негативните страни на нещо, отколкото да се вгледаме в позитивните. Дали защото още на ниво ДНК, гените се стремят към еволюционно съвършенство и не прощават настъпващите грешки, които ние познаваме като мутации, или защото социалният живот който водим изисква от нас да изпълняваме стриктно поставените задачи и да се опитваме да елиминираме неблагоприятните показатели, вместо да се съсредоточим върху благоприятните... причината може да е всякаква.

Чувствителността най-често се смята за проява на емоционална слабост. Очарованието от малките неща бива подигравано, въпреки че и млади и стари четат и споделят по социалните мрежи картинки с природни пейзажи и влюбени двойки, синтезиращи сантиментални послания в интересен шрифт. Колкото и продиктуван от изкуствени обществени интереси и да е този факт, той показва, че малко или много в съзнанието на хората се е загнездила идеята за търсенето на удоволствието в малките неща.

Още по темата

Къде търсим тези малки неща? Най-често се прави връзка с природата – потрепващите листенца, капките роса, свежата трева и т. н., които провокират у нас най-чисти мисли и емоции. Що се отнася до човешките взаимоотношения – усмивката, добрата дума, прегръдката...

От трите изброени, единствено прегръдката предполага физически контакт – точно там се крие нейната магия. Представете си как бихте се почувствали, ако докато вървите по улицата, някой ви се усмихне. В интерес на истината, повечето хора биха се учудили или засегнали, или пък биха си помислили, че им се подиграват. Чрез прегръдката се предава по-силно чувство – не само на добродушие, но и на добронамереност и готовност за подкрепа.

Съществува една инициатива, която някои хора дори наричат феномен – раздаването на безплатни прегръдки. Може би сте виждали групи младежи, които държат високо вдигнати картони, на които пише „Безплатни прегръдки“.

ПрегръдкаНякои от първите въпроси, които хората задават на тези младежи, са „Към коя кампания сте?“, „Някой плаща ли ви, за да правите това?“, „Защо правите това?“ Вероятно на средностатистическия човек му е трудно да проумее, че съществуват неща, които се правят без заплащане, без натиск, а с единствената идея да се създадат позитивни емоции.

Смущение предизвиква и мисълта да прегърнеш чужд човек. Но как? Аз не го познавам, той не ме познава – защо да го прегръщам? Тъжно е колко сме отчуждени един от друг, поставяме си изкуствени бариери. Прегръдката създава естествено равенство между двама души. Въпросните млади хора не се влияят от пол, възраст, националност, религия, раса, сексуална ориентация и т. н., а прегръщат всеки, който прояви желание.

1. Прегръщаш възрастна дама, а тя ти казва на ухо колко хубаво „дете“ си, споделя, че внуците й са на твоя възраст, че са далеч, и те трогва с тъгата си, когато става ясно, че няма кой да я прегърне така всеки ден.“

2. Малки деца, подтикнати от родителите си, срамежливо пристъпват към нас, но прегърнат ли те, прехвърлят такава енергия, такава заразно чиста емоционалност, че имаш чувството, че си прегърнал 10-има души наведнъж!“

3. Две ромчета плахо се усмихват отдалеч и в момента, в който им предлагаш прегръдка, смутено се приближават, но личи, че този малък жест ги докосва много дълбоко, защото започват още по-смутено да се смеят.“

4. Прегръдката скъсява разстоянията в световен мащаб – чужденци от най-различни страни, разбрали или неразбрали написаното на плакатите, ти позволяват да ги прегърнеш и разменяте няколко думи на някакъв език...“

Преди и след– това е подбор на представителните истории, съпътстващи инициативата. Не може да не се споменат и подигравките от по-младите, които решават, че подобна сантименталност е под нивото им, и критичният поглед на по-възрастните, които гледат със съмнение и може би си мислят, че искаш да ги ограбиш. Много често има и нецензурни подмятания, но къде ли няма?

Предстоят коледни празници и можете да бъдете сигурни, че поне веднъж някъде из страната ще се събере подобна група ентусиасти, които ще се опитат да усмихнат деня ви и да стоплят душата ви. И ако предпочетете да не се възползвате от безплатните им прегръдки, то поне подарете по една-две-три на близките и приятелите си.

Нужно е много по-малко, отколкото си мислите, за да зарадвате някого!